Великобритания е на прага на шестия си министър-председател за седем години. Анди Бърнам се готви да влезе на „Даунинг стрийт“, след като като кмет на Голям Манчестър извърши тих вътрешнопартиен преврат и пое ръководството на управляващата Лейбъристка партия.

Назначаването му за премиер, което крал Чарлз ще утвърди официално в Бъкингамския дворец в понеделник, бележи кулминацията на стремително политическо издигане. Допреди месец Бърнам дори не беше депутат.

През последните седмици 56-годишният политик, който се представя уверено пред камерите, очерта сравнително неясен план за възстановяване на доверието в разклатената Лейбъристка партия и стабилизиране на страна със стагнираща икономика, в която новата антиимиграционна сила Reform UK задава тона на политическия дебат.

Бърнам говори за децентрализация на властта от Лондон към регионите, промени в данъчната система, национализация на комунални компании и отказ от британската мажоритарна избирателна система, при която победителят получава всичко.

Политическата и финансовата реалност обаче вероятно ще го принуди да действа далеч по-предпазливо, след като встъпи в длъжност, пише The Wall Street Journal.

Бъдещият премиер почти не разполага с пространство за значително увеличаване на разходите или заемите. Инвеститорите вероятно ще накажат всякакви обещания за щедри харчове, като повишат цената на държавното финансиране, която и без това е най-високата сред страните от Г-7.

Данъчната тежест във Великобритания е достигнала най-високото си равнище след Втората световна война, а държавният дълг се равнява на 94% от годишния икономически продукт.

Следващите парламентарни избори трябва да бъдат свикани до три години. Това оставя малко време големите структурни реформи на Бърнам, включително прехвърлянето на повече правомощия към регионите, да дадат икономически резултат. Сериозно орязване на социалните разходи пък почти сигурно би предизвикало бунт сред депутатите от Лейбъристката партия, пише WSJ.

„Имаме слаб растеж и висока доходност по облигациите. Пазарите следят ситуацията изключително внимателно, а ние не разполагаме с глобална резервна валута като Съединените щати“, казва Майкъл Сондърс, съветник в консултантската компания Oxford Economics.

Той се съмнява, че политиките, предлагани от Бърнам, ще успеят осезаемо да ускорят британската икономика преди следващите избори.

Поемането на властта от Бърнам е поредният обрат в британската политика, която става все по-напрегната и фрагментирана.

Премиерът Киър Стармър беше принуден да обяви оставката си миналия месец, след като лейбъристите постигнаха катастрофални резултати на местните избори, изостанаха далеч зад Reform UK и предизвикаха бунт в кабинета.

Бърнам, който е работил за двама бивши лейбъристки премиери, преди да стане кмет на Голям Манчестър, официално беше избран за лидер на партията в петък.

Никой друг не се кандидатира за наследник на Стармър, така че изборът му се превърна по-скоро във формално коронясване.

Депутатите от Лейбъристката партия, които масово подкрепиха кандидатурата му, се надяват Бърнам да постигне онова, което Стармър не успя: да обедини прогресивните избиратели и традиционната работническа база на партията.

След убедителната победа на изборите през 2024 г. коалицията зад Стармър се разпадна. Част от избирателите се насочиха към Зелената партия вляво, а други към Reform UK вдясно.

Надеждите към Бърнам до голяма степен се основават на убеждението, че той е по-умел политически играч и по-добър комуникатор от Стармър, способен да представи предстоящите трудни решения по по-приемлив начин.

„Трябва да вдъхнем малко увереност на хората, нали?“, каза Бърнам тази седмица в интервю с бившия английски футболист Гари Линекер.

„Трябва да им дадем надежда и усещането, че страната отново върви нагоре. Последното десетилетие определено не беше най-доброто.“

Първата задача на Бърнам ще бъде да представи себе си и политиките си пред британската общественост. Според социологическата агенция YouGov близо една четвърт от избирателите никога не са чували за него.

Откакто влезе в парламента след победа на частични избори през юли, той е произнесъл едва няколко речи. Инвеститорите дори анализират негова онлайн дискусия в Reddit във формат „Питайте ме всичко“, търсейки каква фискална политика възнамерява да следва.

Сред идеите му е държавата да започне най-мащабната програма за строителство на социални жилища от 70 години насам, за да се справи с продължаващата жилищна криза.

„Пред него стои сериозна пречка: тепърва трябва да стане разпознаваем в цялата страна. Това обаче е и огромна възможност, защото може да разкаже липсващата досега история за надежда и оптимизъм“, заяви наскоро депутатът от Лейбъристката партия Луиз Хейг, която помогна за отстраняването на Стармър.

Бърнам намекна за по-високо облагане на богатството и капитала, повече субсидии за покриване на разходите на домакинствата за енергия и транспорт и прехвърляне на част от правомощията на Лондон към регионите.

Той иска и част от администрацията на „Даунинг стрийт“ да бъде преместена в Манчестър, Северна Англия. Идеята вече предизвиква скептични реакции сред част от държавните служители.

Във външната политика Бърнам говори за по-близки отношения с Европейския съюз и продължаване на твърдата подкрепа на Великобритания за Украйна.

Той обаче заяви, че би възприел по-твърд тон към Доналд Тръмп, с когото неговият предшественик се стремеше да поддържа близки отношения. Подобна промяна би представлявала сериозен завой във външната политика.

Една от първите му задачи ще бъде да увери инвеститорите, че няма да повтори грешките на бившия консервативен премиер Лиз Тръс, пише WSJ.

През 2022 г. тя предизвика паника на пазарите с изненадващ пакет от необезпечени данъчни облекчения и планове за значително увеличаване на заемите. Само няколко седмици по-късно беше принудена да напусне поста. Този епизод остави трайна следа върху доверието на инвеститорите.

За да успокои пазарите, Бърнам обеща да спазва действащите фискални правила на правителството. Той пое ангажимент да не увеличава подоходните данъци и ДДС.

Очаква се за министър на финансите да назначи центристкия депутат от Лейбъристката партия Шабана Махмуд, което също има за цел да намали притесненията на инвеститорите, пише WSJ.

Ключов момент ще настъпи през есента, когато правителството представи плановете си за данъците и разходите.

Пред Бърнам стоят множество трудни решения.

Преди да напусне поста, Стармър одобри допълнителни военни разходи, които трябва да бъдат финансирани чрез съкращения за 4,7 млрд. паунда в следващия бюджет.

Бърнам заяви, че не е бил консултиран за тези съкращения, и засега не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата за допълнителните разходи.

Социалните плащания, включително пенсиите и помощите за хора с увреждания, се очаква да нараснат с 25% през следващите пет години.

Продължаващата война в Иран може допълнително да ускори инфлацията и да принуди Английската централна банка отново да повиши лихвите. Това би затруднило още повече икономика, която се очаква да нарасне с едва 1% тази година, и би увеличило допълнително разходите на правителството по заемите.

„Смяната на министър-председателя не е магическо решение“, заяви лидерът на опозиционната Консервативна партия Кеми Бейдънок.

„Решаването на основните проблеми на страната ще изисква трудни решения.“