На 145-ата година от началото на българската пивоварна промишленост пазарът се движи в две различни посоки. Общите продажби на бира намаляват с около 5%, докато безалкохолните предложения набират скорост и отчитат ръст от 53% за година.

Зад тези числа стои по-дълбока промяна в потребителските навици. Част от младите хора ограничават употребата на алкохол, производителите разширяват портфолиото си, а безалкохолната бира постепенно се превръща от нишово предложение в самостоятелен и бързо развиващ се сегмент.

Това е една от основните тенденции, очертани от Съюза на пивоварите в България по повод Илинден, професионалния празник на бранша. Тази година секторът отбелязва едновременно 145 години българска пивоварна промишленост, 70 години пивоварна наука и 35 години от създаването на организацията.

По-слаби продажби, но стабилни позиции в Европа

През 2025 г. в България са произведени 4,42 млн. хектолитра бира, а продажбите са достигнали почти 5 млн. хектолитра. Обемите са намалели с около 5% спрямо 2024 г.

Тенденцията не е ограничена до българския пазар. Производството на бира в Европейския съюз се е свило с 2,9% през миналата година, а потреблението с 3,2%. Спрямо 2019 г. спадът достига съответно 8,6% и 9,2%.

Председателят на Съюза на пивоварите Владимир Иванов свърза резултатите с инфлацията, поскъпването на живота и войните, както и с по-дългосрочна промяна в поведението на младите потребители.

По думите му сред хората между 25 и 30 години се наблюдава тенденция към ограничаване на употребата на алкохол. Тази промяна вече влияе върху продуктовите решения на производителите и върху структурата на пазара.

Въпреки по-слабите обеми България запазва 13-ото място в ЕС както по производство, така и по потребление на бира.

Три четвърти от българите пият бира поне веднъж месечно, а повече от половината я консумират всяка седмица. Средното годишно потребление през 2025 г. достига 76 литра на човек, като в тази стойност влиза и безалкохолната бира.

Разширеният турнир, който ще се проведе в държави с традиционно силна бирена култура, ще доведе до допълнителна консумация на 1 млрд. халби, прогнозират анализатори

1 млрд. халби отгоре: Бирените гиганти се готвят за най-алкохолното Световно първенство в историята

Ръст от 53% при безалкохолната бира

Най-видимата промяна на пазара идва от продуктите без алкохол.

През 2025 г. в България са продадени 122 780 хектолитра безалкохолна бира, с 53% повече спрямо предходната година. Данните за първите шест месеца на 2026 г. показват нов ръст от 14%.

Производителите отговарят на търсенето с нови предложения. През последната година на пазара са излезли 20 нови марки и видове бира, сред които продукти с 0% алкохол и нискоалкохолни бирени миксове.

Тенденцията се развива и на европейско равнище. От началото на века продажбите на безалкохолна бира са се увеличили с над 38%, а днес една от всеки 12 бири, консумирани в ЕС, е безалкохолна.

За производителите този сегмент отваря нови поводи за консумация и достига до хора, които шофират, спортуват, ограничават алкохола или търсят различен тип напитка.

Над 1,6 млрд. лв. вложения от 1994 г. насам

Промените на пазара стъпват върху дълъг период на инвестиции и модернизация.

От началото на приватизацията на пивоварните предприятия през 1994 г. до 2026 г. капиталовите инвестиции в индустрията възлизат на 1,625 млрд. лв., или 831 млн. евро.

Само през последните пет години вложенията в дълготрайни материални активи надхвърлят 331 млн. лв., или 170 млн. евро.

През 2025 г. инвестициите достигат 45 млн. евро, най-високата годишна стойност за сектора през последните две десетилетия. Над 40% от средствата са насочени към нови мощности за производство на малц.

Според Владимир Иванов тези вложения показват дългосрочна визия и увереност в развитието на сектора, включително в регионален мащаб.

В България в момента са регистрирани 42 производители на бира. Трите най-големи компании произвеждат над 92% от общите количества. На пазара работят още седем малки и средни предприятия и 32 микропивоварни.

„Българската пивоварна промишленост произвежда тъмно и светло пиво на светло. Ние сме от страната на закона, коректни данъкоплатци и изключително коректни към нашите потребители и към работещите в пивоварната промишленост“, заяви Иванов.

Трезвеността вече не е за тихите и срамежливите. Все повече хора се забавляват на пълни обороти – без капка алкохол. Някои смятат, че това е нова фаза в еволюцията на човечеството. Други го наричат „трезвен фашизъм“

Новата трезвеност: Шумна, дръзка (и леко дразнеща)

Най-високата средна заплата в хранителната индустрия

Пивоварният сектор осигурява работа на около 22 000 души по цялата производствена и търговска верига. Девет процента от тях са пряко заети в пивоварните предприятия.

Един директно зает служител произвежда средно 232 000 литра бира годишно. За сравнение, показателят достига 256 000 литра в Румъния и 195 000 литра в Гърция.

Средната работна заплата в българските пивоварни надхвърля 1650 евро и според представените данни остава най-високата в хранително-вкусовата промишленост.

„Това, което правим, го правим благодарение на иновациите заедно с традициите, благодарение на потребителите, които търсят все по-различни и по-интересни предложения, но най-важната и невидима съставка на бирата е приносът и любовта на пивоварите“, заяви изпълнителният директор на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова по време на пресконференция, организирана в БТА.

По време на събитието за 14-и път беше подписан браншовият колективен трудов договор между Съюза на пивоварите, КНСБ и КТ „Подкрепа“. Споразумението ще действа през следващите две години и предвижда по-благоприятни условия за труд, заплащане и професионално развитие от нормативно определените.

През 2025 г. продължителността на трудовия живот достигна 37,5 години по данни на Евростат

България е сред страните с най-кратка продължителност на трудовия живот в ЕС

Следващото голямо предизвикателство

Променящото се потребление е само част от задачите пред сектора. Производителите и вносителите на напитки трябва да се подготвят и за въвеждането на национална депозитна система за опаковките.

По предварителни разчети задължените индустрии ще трябва да вложат общо около 100 млн. евро в нейното изграждане.

Според Съюза на пивоварите България изостава в подготовката, въпреки че системата трябва да бъде въведена до края на 2028 г.

„Надяваме се МОСВ час по-скоро да рестартира диалога със заинтересованите страни и в дух на прозрачност и балансирани решения да се постигне напредък по темата“, заяви Радомирова.

Проучване на „Ипсос“ показва, че 87% от българите над 15-годишна възраст са мотивирани да връщат пластмасови бутилки и кенове от бира, безалкохолни напитки и бутилирани води срещу депозит от 10 евроцента.

Секторът вече отчита промяна при използваните опаковки. Делът на продажбите в пластмасови бутилки е намалял от 63% през 2020 г. до 41% в момента, а използваните бутилки и кенове са рециклируеми.

На 145 години българската пивоварна индустрия остава сред значимите производства в страната, но следващият ѝ етап ще бъде определен от новите навици на потребителите, развитието на безалкохолните предложения и цената на предстоящия преход към депозитна система.