Хутите в Йемен твърдят, че са атакували търговски кораби в Червено море – ход, който заплашва допълнително да изостри и без това нестабилната ситуация в Близкия изток.

Като принуждават плавателните съдове да се връщат обратно от тесния проток Баб ел Мандеб, те застрашават една от основните морски търговски артерии между Европа и Азия.

Това се случва на фона на продължаващите удари между САЩ и Иран, както и след споразумението за развитие на ядрената индустрия на Саудитска Арабия, което поражда опасения от надпревара във въоръжаването, пише BBC. 

Става ли Близкият изток все по-опасен?

Засега 2026 г. се очертава като една от най-насилствените години за части от Близкия изток.

В продължение на 13 поредни нощи Централното командване на САЩ (CENTCOM) извършва въздушни удари по цели в Иран.

„Ударени са ирански военни командни центрове, складове за дронове, комуникационни мрежи, крайбрежни наблюдателни обекти и морски способности с цел допълнително да бъде намалена заплахата, която Иран представлява за цивилните моряци и търговските кораби, преминаващи през Ормузкия проток“, се казва в изявление на CENTCOM от четвъртък вечерта.

Арабските държави от Персийския залив, които при нормални обстоятелства се радват на ниска престъпност, стабилност и сравнително ниски данъци, сега са принудени да свикват с постоянни атаки от добре въоръжения си съсед отвъд водата – Ислямската република Иран.

Към конфликта вече се присъединиха и подкрепяните от Иран хути в Йемен, след като примирието със съседна Саудитска Арабия от 2022 г. изглежда окончателно се разпадна.

През тази седмица два саудитски плавателни съда бяха ударени с ракети в Червено море, а хутите твърдят, че са принудили още десет кораба да обърнат курса си, след като предупредили всички плавателни съдове да избягват саудитските пристанища. Така беше нарушено корабоплаването през стратегическия проток Баб ел Мандеб, който свързва южната част на Червено море с Индийския океан.

Това има сериозно значение, защото освен продължаващите сътресения в доставките на енергийни ресурси и торове, предизвикани от фактическото затваряне на Ормузкия проток от Иран, се появява още една пречка пред жизненоважната морска търговия, която скоро може да се отрази върху световната икономика.

Саудитска Арабия се опитва да стои настрана от войната между Иран и САЩ и до голяма степен избегна иранските атаки с дронове и балистични ракети, които този месец засегнаха Бахрейн, Кувейт и Йордания.

След затварянето на Ормузкия проток Рияд успяваше частично да компенсира затрудненията при износа на петрол, като транспортираше милиони барели дневно по тръбопровода East-West Pipeline, който пресича цялата страна – от петролните находища в Източната провинция до терминала Янбу ал Бахр на Червено море.

Оттам суровината се товареше на танкери, които отплаваха на юг покрай Йемен, преминаваха през Баб ел Мандеб и достигаха Индийския океан по пътя към азиатските пазари.

Но това вече не е възможно – поне докато хутите заплашват корабите, преминаващи край йеменското крайбрежие.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да „се справи с хутите“, но подобни обещания не дадоха резултат преди и без политическо споразумение вероятно няма да проработят и сега.

Кои са хутите?

Хутите представляват шиитско племенно движение от северната част на Йемен, съсредоточено около град Саада.

През 2014 г., възползвайки се от хаоса след протестите по време на Арабската пролет, те настъпват на юг и превземат столицата Сана. Оттогава държат контрола над по-голямата част от населените райони на Йемен, включително стратегическото пристанище Ходейда.

През 2015 г. Саудитска Арабия започна военна операция срещу хутите в подкрепа на международно признатото, но свалено йеменско правителство, тъй като не желае подкрепяна от Иран милиция да управлява непосредствено до южната ѝ граница.

Рияд очакваше, че превъзхождащите по сила военновъздушни сили, оборудвани със западно оръжие, бързо ще принудят хутите на преговори. Това обаче не се случи. Въпреки огромните цивилни жертви, причинени главно от години въздушни удари, хутите не капитулираха и днес са трайно установени във властта.

Между 2023 и 2025 г. движението атакуваше кораби в Червено море, за които твърдеше, че имат връзка с Израел. Бойците казваха, че така подкрепят палестинците в Газа.

Хутите изстрелваха и съвременни ракети срещу американски и британски военни кораби, опитващи се да ограничат дейността им.

Подобно на иранското крайбрежие около Ормузкия проток, планините по брега на Червено море в Йемен са осеяни с пещери, тунели и укрития за боеприпаси, които позволяват оръжията бързо да бъдат извадени и използвани срещу преминаващи кораби.

Кампанията на хутите вече веднъж доведе до сериозно отклоняване на световните морски маршрути, увеличаване на транспортните разходи и военна намеса на САЩ и Великобритания за защита на международното корабоплаване.

Сега съществуват опасения, че този сценарий може да се повтори.

Какви са последиците за региона?

Важно е да се отбележи, че две държави, опустошени доскоро от продължителни граждански войни – Ирак и Сирия – днес са значително по-стабилни в сравнение с предишните години.

Войната в Газа формално е в режим на примирие, макар че въздушните удари продължават да отнемат човешки животи, а израелските селища, считани за незаконни според международното право, продължават да се разширяват на окупирания Западен бряг. Военните действия между Израел и „Хизбула“ в Ливан също са временно преустановени, докато двете страни водят преговори.

В момента обаче най-голямо безпокойство сред анализаторите предизвикват Персийският залив и Арабският полуостров.

Тръмп се оказа във война с Иран, от която засега не успява да намери изход, отбелязва BBC.

Нощ след нощ американските въздушни удари не успяват да принудят Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) да се откаже от контрола върху Ормузкия проток.

След всяка атака Иран отвръща чрез удари по съседните арабски държави, на чиято територия се намират американски военни бази, опитвайки се да разклати отношенията им с Вашингтон.

От икономическа гледна точка времето изтича. Всеки ден, в който петролът, природният газ, торовете и други жизненоважни стоки от Персийския залив не могат да достигнат световните пазари през Ормузкия проток, увеличава натиска върху глобалните вериги за доставки и в крайна сметка оказва натиск върху цените.

Ако и Баб ел Мандеб остане затворен за по-дълъг период, последиците за световната икономика ще бъдат още по-сериозни.

От военна гледна точка напрежението допълнително нарасна след обявеното в сряда споразумение, което открива възможност американски компании да помогнат на Саудитска Арабия да развие собствена гражданска ядрена програма.

Няма индикации, че Рияд възнамерява да използва тази програма като първа стъпка към създаване на ядрено оръжие.

Въпреки това съществуват опасения, че в бъдеще тя може да предизвика регионална надпревара във въоръжаването, като Турция и Египет също ускорят развитието на собствените си ядрени програми в търсене на възпиращ фактор и по-голяма сигурност.

Близкият изток неведнъж е преживявал далеч по-тежки периоди на насилие.

Но събрани заедно, всички тези процеси очертават тревожна картина, която – ако не бъде постигнато трайно и всеобхватно споразумение между САЩ и Иран – може да означава продължителен период на нестабилност за целия регион.