Цените на петрола се понижиха с 8% в понеделник, след като САЩ и Иран преустановиха взаимните си удари след седмици на нарастващо напрежение около Ормузкия проток.

Brent, международният бенчмарк за цените на петрола, поевтиня с 8% до 89,10 долара за барел, докато преговорите с посредници продължават. Спадът идва след две седмици на военни действия, които през последните сесии изведоха цената над 100 долара за барел.

Понижението в понеделник е на път да се превърне в най-големия еднодневен спад на петрола от началото на април, когато цените се сринаха след първоначалното примирие между САЩ и Иран.

Американските въоръжени сили не са съобщавали за въздушни удари срещу Иран след атаките през нощта срещу петък. Иранските сили също не са нападали американски бази в региона от петък насам.

Посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц заяви в неделя, че американският президент Доналд Тръмп „дава време на преговорите“, преди да реши дали ударите да бъдат възобновени.

САЩ и Иран се борят за контрол над Ормузкия проток, тесния воден път, през който преди войната преминаваше около една пета от световните доставки на петрол и природен газ.

Фючърсите върху сорта Brent спаднаха поевтиняха с близо 5%

Петролът поевтинява след сигнал от Иран за прекратяване на атаките

Ако се задържи, спадът на цените ще донесе известно облекчение на Тръмп по-малко от 100 дни преди междинните избори, на които Републиканската партия се бори да запази контрола си и над двете камари на Конгреса.

Анализатори на петролния пазар обаче предупреждават, че е твърде рано да се очаква допълнително поевтиняване. Ормузкият проток остава практически затворен за търговско корабоплаване, а засилващото се напрежение между йеменските хути и Саудитска Арабия заплашва допълнително да затрудни доставките.

„Дори да наблюдаваме разпродажби, предизвикани от новините, не очакваме трафикът през Ормузкия проток да се нормализира скоро. Към това вече се добавят и проблемите в Червено море“, коментира Хелима Крофт, ръководител на глобалната стратегия за суровините в RBC Capital Markets.

„Пауза в активните бойни действия не означава, че сме достигнали момента „палете двигателите“ за възстановяване на двупосочното корабоплаване“, допълва тя по повод твърдението на Тръмп от юни, че световните доставки на петрол са били възстановени.

Вашингтон дава противоречиви обяснения за средствата на разтърсената от земетресения страна

САЩ са събрали около 13 млрд. долара от венецуелски петрол. Къде отиват парите?

Последиците от конфликта върху цените на бензина и останалите стоки натежават върху рейтинга на Тръмп, пише Financial Times.

Средната цена на бензина в САЩ вече е 4,11 долара за галон, сочат данни на автомобилната организация AAA. Преди началото на конфликта в края на февруари тя беше под 3 долара.

Проучване на FT и Focaldata, проведено в края на юни преди последната ескалация между САЩ и Иран, показа, че едва 36% от американските избиратели одобряват работата на Тръмп като президент.

Поскъпването на бензина ускори инфлацията до 4,1%, повече от два пъти над целта на Федералния резерв от 2%.

Представителите на централната банка трябва да се срещнат през следващите дни, за да обсъдят дали ценовият натиск е достатъчно силен, за да оправдае първото повишение на лихвите от три години насам.

Вероятността Федералният комитет за операции на открития пазар да увеличи лихвите още в сряда се понижи леко до 34% рано в понеделник спрямо 37% в края на петъчната търговия, сочат данни на CME Group.

„Решението изглежда необичайно трудно“, написаха анализатори на Deutsche Bank в понеделник.

„Новата ескалация в Близкия изток и рязкото поскъпване на енергията усложниха перспективите пред инфлацията.“

Цените на държавните облигации се повишиха в понеделник сутринта, след като инвеститорите намалиха очакванията си за силен инфлационен натиск, предизвикан от по-скъпата енергия.

Доходността по десетгодишните американски държавни облигации, която служи като ориентир за цената на финансирането на световните дългови пазари, се понижи с 0,04 процентни пункта до 4,64%.

Федералният комитет за операции на открития пазар поддържа целевия диапазон за лихвата по федералните фондове между 3,5% и 3,75% от края на миналата година.

Фондовите пазари също поскъпнаха в понеделник сутринта на фона на спада при петрола. Индексът Stoxx Europe 600 се повиши с 0,8%.

Фючърсите върху S&P 500 и Nasdaq Composite сочеха ръст съответно от 1% и 1,6% при началото на търговията на Уолстрийт.

Дизелът поевтиня в понеделник, като европейският бенчмарк се понижи с 2,7% до 1201 долара за тон.