Без обща позиция по минималната работна заплата, управлението на пенсионните фондове и промени в трудовото законодателство приключи заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в понеделник. Най-сериозните разногласия бяха свързани с новия механизъм за определяне на най-ниските възнаграждения, който раздели дори двете основни синдикални организации.

Окончателното решение за минималната заплата през 2027 г. остава в ръцете на правителството и се очаква през следващата седмица. Размерът ѝ трябва да бъде между сегашните 620,20 евро и 672,80 евро, като социалният министър Наталия Ефремова вече заяви намерение да предложи горната граница. По досегашния механизъм, който обвързваше минималната заплата с 50% от средната брутна заплата за страната, сумата за 2027 г. би достигнала около 692 евро.

Разговорите между държавата, синдикатите и работодателите се проведоха на фона на подготовката на бюджета за 2027 г. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев съобщи, че още тази седмица предстоят обсъждания на бюджетните предложения, а през следващата ще бъде разгледан и пакетът от данъчни промени.

Четири показателя вместо половината от средната заплата

В края на септември парламентът прие промени в Кодекса на труда, с които замени досегашното обвързване на минималната заплата с 50% от средното брутно възнаграждение за страната. Новият механизъм предвижда тя да се определя в диапазон, чиято долна граница е действащият размер, а горната се изчислява по формула.

В нея влизат четири показателя с равна тежест от по 25%: изменението на цените в малката потребителска кошница, растежът на брутната медианна заплата, промяната в средната брутна работна заплата и производителността на труда. Последният показател се изчислява въз основа на измененията в брутната добавена стойност на един зает през последните десет години.

Предвижда се определянето на минималното възнаграждение да преминава през два етапа. Синдикатите и работодателите ще преговарят до 15 май, а Министерският съвет ще трябва да определи размера за следващата година до 15 август. На всеки три години ще се прави и оценка на адекватността на възнаграждението, включително спрямо медианната заплата и издръжката на живот.

Новата процедура обаче все още не е приложена за 2027 г., поради което решението за следващата година предстои да бъде взето след приемането на необходимите нормативни промени.

Най-острите възражения дойдоха от КТ „Подкрепа“. Главният икономист на организацията Атанас Кацарчев заяви, че формулата ощетява работещите с поне 20 евро месечно в сравнение с досегашния механизъм, по който минималната заплата за следващата година би достигнала приблизително 692 евро.

Бензинът и сезонното поскъпване на плодовете и зеленчуците движат ръста, а КНСБ предупреждава за по-широк натиск върху потреблението и икономиката

КНСБ: Малката потребителска кошница поскъпва с 0,7% през септември

Според него съществува и противоречие между предложената наредба и вече приетите текстове в Кодекса на труда. Кацарчев оспорва използването на процентни изменения в изчисленията, тъй като според тълкуването на синдиката законът изисква абсолютни стойности. Той изрази притеснение и от използването на статистически данни от предходни години, които могат да не отразяват достатъчно точно текущите икономически условия.

„Не сме съгласни да бъде ощетяван работещият на минимална работна заплата“, заяви Кацарчев пред bTV.

КНСБ обаче подкрепи предложената формула.

„Към настоящия момент тези показатели дават добро отражение и баланс на социалните и икономическите параметри, които тези четири критерия искат да бъдат измерени“, посочи президентът на конфедерацията Пламен Димитров.

Димитров подчерта, че механизмът предвижда минималната заплата да расте, като конкретният темп ще зависи от динамиката на показателите. КНСБ продължава да настоява за обвързване с издръжката на живот и за размер през 2027 г., близък до приблизително 692 евро, изчислени по предишния механизъм.

Мая Манолова обяви надценки до 150% при част от проверените храни и настоя за повече регулации. СМТ отвърна, че надценката не е печалба, ценовите индекси на Евростат се тълкуват погрешно, а разходите по веригата остават извън публичния разговор

Спор за цените на храните: КЗП говори за надценки до 150%, веригите оспорват данните

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева отговори на критиките срещу избраните показатели:„Показателите, които са включени в наредбата, са били обект на много дълго обсъждане. Те стъпват на официални данни, които са обсъждани от страна на Европейската комисия с държавите членки, така че те не са произволно избрани“

Според БСК новият подход позволява на социалните партньори да участват в договарянето на възнаграждението, като се отчитат както потребностите на работещите, така и възможностите на икономиката. Камарата подчертава, че изчислената горна граница представлява максималната стойност за преговори, а конкретната сума трябва да се определя с оглед на икономическите условия.

Наредбата предвижда и промяна при доплащането за нощен труд. Предлага се да отпадне фиксираният минимум от 51 евроцента на час, като се запази изискването възнаграждението да бъде поне 0,15% от минималната работна заплата. При сегашния ѝ размер това означава минимум 93 евроцента за всеки отработен нощен час.

Повече риск в началото, повече сигурност преди пенсия – новият модел залага на времето, за да увеличи натрупаното

Парите за втора пенсия между риск и време: Какво показва сметката зад мултифондовете

Разногласия и около контрола върху пенсионните фондове

Тристранката обсъди и правилата за съветите, които следят дали пенсионните дружества спазват задълженията си към осигурените лица, разглеждат жалби и финансови отчети.

Промените са част от подготовката за мултифондовия модел, който от 2027 г. ще позволява на хората да избират как да бъдат инвестирани пенсионните им спестявания според степента на риск.

Основният спор беше при какви условия могат да бъдат освобождавани членовете на тези съвети. Работодателите подкрепиха предложените правила, но КНСБ възрази срещу възможността за отстраняване след две неуважителни отсъствия или разкриване на поверителна информация. Според синдиката липсват ясни критерии за установяване на подобни нарушения.

КТ „Подкрепа“ поиска по-ясно определяне на задълженията и необходимата експертиза на членовете, които трябва да оценяват финансовите отчети и инвестиционната дейност на фондовете. От Комисията за финансов надзор посочиха, че правилата могат да бъдат прецизирани.

Без съгласие за обезщетенията при незаконно уволнение

Тристранката обсъди и предложение на „Възраждане“ за премахване на ограничението, според което незаконно уволнен служител може да получи обезщетение за най-много шест месеца, независимо колко дълго е останал без работа. Предлага се също Денят на националното помирение да стане официален празник.

Правителството и работодателите се противопоставиха на двете мерки с аргументи за допълнителни разходи и финансови рискове. Синдикатите също отхвърлиха идеята за нов празник, но се разминаха за обезщетенията. КТ „Подкрепа“ подкрепи отпадането на ограничението, докато КНСБ поиска допълнителна оценка на подходящия срок. Законопроектът вече беше отхвърлен на първо четене от парламентарната социална комисия на 7 октомври.

Есенната прогноза залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г.; Фискалният съвет приема рамката за бюджета, но предупреждава за оптимизъм при растежа, петрола и лихвите

МФ вижда икономика на по-ниска скорост - растежът се топи, инфлацията остава

Донев подготвя бюджета и новите данъциМеждувременно вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев съобщи, че правителството финализира проектобюджета за 2027 г. Още тази седмица предстоят разговори със синдикатите и работодателите в комисията по бюджетна политика, а през следващата е планирано ново заседание на тристранката, посветено на данъчните промени.

Сред обсъжданите мерки са данък върху свръхпечалбите и данъчни облекчения за родители. Социалните партньори ще разгледат също проектите за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и държавното обществено осигуряване.

Донев вече заяви, че кабинетът се стреми да ограничи бюджетния дефицит през 2027 г. до предвидените 3,8% от БВП, с амбиция да го доближи до европейския праг от 3%.

По отношение на минималната заплата финансовият министър още през септември посочи, че правителството ще се стреми към горната граница от 672,80 евро. Окончателното решение се очаква през следващата седмица.