През юни 2026 г., без особено внимание, хората стават малцинство в интернет пространството, което сами създадоха. Тази историческа промяна не е просто технологична статистика, а бележи края на 30-годишен бизнес модел.

Това е основната теза на Рита Макграт – професор в Колумбийския университет, стратегически съветник на компании от Fortune 500 и създател на платформата Thought Sparks.

В анализа си за Fast Company тя посочва, че теорията за „мъртвия интернет“ вече не е само форумна конспирация, а доказана реалност. По-важното според нея е, че основата на съвременния уеб току-що се е разпаднала.

„Първородният грях“ на интернет

Макграт отбелязва, че в началото на комерсиалния интернет през 90-те години изборът на модел за монетизация е бил отворен. Микроплащанията, абонаментите и публичното финансиране са били обсъждани, но рекламата надделява, тъй като е най-лесна за измерване, а не защото е неизбежна, пише авторката на Fast Company.

Така възниква моделът, при който съдържанието е „безплатно“, а цената се плаща с внимание и лични данни.

Професорът от Колумбийския университет подчертава, че вторичните ефекти от този избор са оформили цяла епоха.

Според нея това наблюдение се превръща в икономически двигател на мрежата, традиционните медии са обезценени, а загубата на поверителност се приема като част от „общите условия“.

„Цяла индустрия за трилиони долари е изградена върху предположението, че посетителят на един сайт е човешко същество, което може да бъде убедено да купи нещо“, пише тя.

Днес, според Макграт, това предположение по-често е погрешно, отколкото вярно.

Настоящият момент се отличава с поведението на машините. Макграт цитира данни, според които трафикът от изкуствен интелект, извършващ реални действия като кликване на линкове, попълване на формуляри и изпълнение на задачи, нараства с хиляди проценти.

Тези агенти вече генерират значителен дял от заявките към финансови платформи като Stripe и търговски системи като Alpaca.

Проблемът за рекламодателите е, че изкуственият интелект не възприема визуално съдържание.

Както отбелязва Рита Макграт, един софтуерен агент няма да се загледа в банер, няма да изпита импулсивно желание да си купи маратонки и няма да кликне върху спонсорирано съдържание от чисто любопитство.

Досега „икономиката на вниманието“ разчиташе на човешкото присъствие пред екрана. Днес обаче хората все по-често делегират тази роля на софтуерни агенти.

Позовавайки се на икономистката Карлота Перес, Макграт обяснява, че се намираме в класическа фаза на преход.

„Старите правила вече не работят, а новите все още се създават. Ако бизнесът не може да монетизира човешкото внимание, трябва да намери нови подходи“, коментира тя.

Тя посочва няколко потенциални модела, при които достъпът до информация става основният продукт. Макграт твърди, че AI компаниите ще трябва да плащат на издателите за съдържанието, което техните системи използват. Така съдържанието престава да бъде само „стръв“ за човешки погледи и се превръща в лицензиран ресурс.

Същевременно програмните интерфейси (API) се превръщат в дигитални витрини. За компаниите интерфейсите, насочени към машини, вече не са само техническа инфраструктура, а основен търговски канал с потенциал за монетизация.

„В този нов свят намерението категорично замества вниманието“, твърди Макграт. Според нея AI агентите не могат да бъдат „разсеяни“, но могат да бъдат привлечени чрез най-добра цена, надеждност и качествени данни. Това означава, че икономиката на „съблазняването“ отстъпва място на икономиката на квалификацията.

На този фон, според авторката на Fast Company, реалните човешки посещения ще се превърнат в истински лукс. В морето от синтетичен трафик удостоверените човешки общности и ревюта ще придобият премиум стойност.

В анализа си Рита Макграт предупреждава бизнес лидерите да не разглеждат това като обикновен IT проблем. Когато основните бизнес предположения се променят, е необходимо стратегическо пренастройване. Тя съветва компаниите спешно да преразгледат своите метрики, тъй като данните за трафик вероятно вече са повлияни от ботове, и да започнат да третират AI агентите като нов клиентски сегмент.

„Преди 30 години допуснахме един бизнес модел да ни избере и прекарахме десетилетия, живеейки с последствията“, заключава Макграт. „Сега този модел умира от естествена смърт, убит от собствения ни софтуер. Имаме втори шанс да изградим нещо по-добро и според експерта би било истински срам да проспим и тази революция.“