„Не.“

„Какво значи не?“

„Каза ми, че импулсивните покупки са забранени. Помисли до утре. Ако все още го искаш, ще го поръчам.“

Така футурологът Магнус Линдквист си представя един съвсем обикновен разговор между човек и неговия AI агент в близкото бъдеще.

И точно в това кратко „не“ се крие една от най-големите промени, които изкуственият интелект може да предизвика в търговията.

Досега AI основно отговаряше на въпроси и изпълняваше конкретни инструкции. Следващото поколение AI агенти ще може да разбира какво искаме да постигнем, да преценява различните възможности и да действа от наше име – включително да търси продукти, да сравнява цени, да преговаря, да купува и да плаща.

Това е основната теза в новия доклад на Mastercard A Short History of the Future of Shopping and Payments, посветен на бъдещето на пазаруването, ритейла и плащанията. Авторите му описват преход, при който потребителят постепенно се премества от ролята на човек, който извършва всяка стъпка от покупката, към човек, който задава целта и правилата, а изпълнението оставя на машина.

Линдквист, който миналата година беше в София за форума The Sound of Money 2026, сравнява промяната с появата на пералната машина. Тя не премахва необходимостта дрехите да бъдат изпрани – премахва голяма част от труда около това. По същия начин AI агентът няма да решава вместо нас какво има значение, но може да поеме търсенето, сравнението, проверката на отзиви, следенето на бюджета, покупката и доставката.

И ако тази прогноза се сбъдне, въпросът вече няма да бъде само какво купуваме онлайн, а кой всъщност взема решенията по пътя до покупката.

300 млн. души ще оставят част от пазаруването на AI

Според прогнозата на футуролога Патрик Диксън до 2030 г. около 300 млн. потребители ще използват редовно AI агенти за пазаруване, особено в пазари като САЩ, Великобритания, Нидерландия, Китай и Южна Корея.

В много случаи хората дори няма да възприемат това като отделна технология – агентите просто ще бъдат част от ежедневното онлайн пазаруване и ще могат автоматично да избират и плащат за продукти и услуги.

Проучване на Mastercard, включено в доклада, показва, че промяната вече започва при по-младото поколение. 79% от тийнейджърите и 70% от родителите са използвали AI за проучване на продукти през последната година.

Още по-показателно е, че дори при самото извършване на покупка – една от задачите, при които доверието е най-важно – 51% от тийнейджърите и 46% от родителите вече са използвали AI поне веднъж.

Докладът поставя една важна граница пред технологичния ентусиазъм: способността на AI не е равнозначна на готовност на хората да му поверят парите си.

Само около един от петима възрастни във Великобритания заявява, че вероятно би използвал AI, който действа автономно в рамките на предварително зададени цели. Основните притеснения са доверието и запазването на контрол. Американско проучване пък показва, че едва 13% от потребителите биха се доверили напълно на информация, предоставена от AI.

Така най-голямото препятствие пред новата търговия може да се окаже не технологията, а доверието.

Цената на етикета може вече да не бъде последната дума

Промяната няма да засегне само купувачите.

Ако AI агентът представлява клиента, от другата страна все по-често ще стои друг AI агент, представляващ търговеца. И двата ще могат да преговарят със скорост, невъзможна за човек.

Затова една от прогнозите в доклада е особено любопитна: до 2030 г. цената на етикета може все по-често да се превръща в начална оферта, а не в окончателна цена.

Причината е проста. Преговорите между хора струват време и пари. При две машини този разход практически изчезва.

Това не означава непременно безкрайно сваляне на цените. Търговският AI може да отговори с различна комбинация от гаранция, услуга, бонус по програма за лоялност или пакет от продукти според предпочитанията на конкретния клиент.

В доклада е даден реален пример с Walmart. При използването на AI за преговори с доставчици системата приключва 68% от сделките без човешка намеса, постига средно около 3% подобрение на условията, а 75% от доставчиците заявяват, че предпочитат да преговарят с бота.

Това обръща една вековна логика на ритейла. Фиксираната цена се налага именно защото големите магазини не могат да позволят на хиляди служители непрекъснато да се пазарят с клиентите. AI премахва това ограничение.

Маркетингът също ще трябва да убеди машината

Появата на „машинен клиент“ поставя друг проблем пред търговците: AI агентът не гледа красивия банер, не реагира на таймера „Офертата изтича след 03:17 минути“ и не изпитва импулс за покупка. Той чете данни.

Ако сравнява двама търговци, ще проверява цена, наличност, условия за доставка, връщане, гаранция и оферти. Ако дадена компания твърди, че памукът ѝ е органичен или доставката е въглеродно неутрална, агентът може да потърси сертификата и информацията за веригата на доставки, вместо да се довери на текста в секцията „За нас“.

Това означава, че част от търговската информация, която днес е създадена, за да бъде убедителна за човешкото око, ще трябва да стане структурирана, проверима и разбираема за машини.

Според доклада AI агентите постепенно ще могат да проверяват почти всяко функционално твърдение за даден продукт. Ако две предложения са сходни по цена, характеристики и доставка, по-голяма тежест може да придобие това, което компанията може реално да докаже за произхода, устойчивостта, условията на производство или ремонта на продукта.

От „любима карта“ към портфейл, който се пренарежда сам

Вероятно още по-дълбока ще бъде промяната при плащанията.

Историята им досега е история на постепенно изчезващото усилие – кешът отстъпва на картата, магнитната лента на безконтактното плащане, а физическата карта на дигиталния портфейл.

Agentic commerce прави следващата крачка: може да изчезне дори моментът, в който човек натиска „купи“.

Потребителят задава целта и ограниченията, а AI агентът избира, договаря и извършва плащането.

Това поставя под въпрос и една от традиционните цели на банките и картовите издатели – да бъдат „top of wallet“, предпочитаната карта, към която клиентът посяга по навик. AI няма навици.

При всяка покупка агентът може в реално време да сравнява лихва, cashback, валутни такси, защита срещу измами и други условия и да избира най-добрия вариант. „Първата карта в портфейла“ се превръща от човешки навик в машинна оценка, извършвана за части от секундата.

До 2030 г. AI агентите могат непрекъснато да оптимизират целия финансов портфейл според целите и ограниченията на потребителя – да се превърнат в своеобразен личен финансов началник на кабинета, а не просто в инструмент за плащане, прогнозира докладът.

След KYC идва KYA – „Познай своя агент“

Точно тук възниква и най-трудният въпрос.

Ако машината купува вместо човека, как банката или търговецът знаят кой стои зад нея и какво точно ѝ е позволено да прави?

Днешните системи за плащане са изградени около човека. Многофакторната автентикация очаква някой да прочете известие, да въведе код или да потвърди самоличността си. AI агентът няма да прави това – той трябва да разполага с машинно проверими идентичност, правомощия и ограничения.

Докладът въвежда концепцията KYA – Know Your Agent („Познай своя агент“) – като аналог на добре познатото във финансовия сектор KYC (Know Your Customer).

Прогнозата е, че до 2030 г. поне три финансови регулатора от Г-20 ще са публикували официални правила за това как AI агентите трябва да бъдат регистрирани, упълномощавани, наблюдавани и държани отговорни.

Също толкова важен става въпросът за намерението. При традиционната покупка натискането на бутона „купи“ ясно показва решението на клиента. При AI агент човекът може предварително да е казал: „Купи това, ако цената падне под 200 евро“ или „поръчай обичайните продукти, но не надвишавай този бюджет“.

Затова Mastercard препоръчва потребителите ясно да определят лимити, предпочитани търговци и категории, както и случаите, в които агентът може да действа сам и тези, в които трябва да поиска одобрение.

Доверието се превръща в инфраструктура

В традиционната търговия доверието до голяма степен е усещане – познато име, банка, карта или марка.

Машината няма подобно усещане. Тя трябва да може да провери самоличността на отсрещната страна, правото ѝ да извърши дадено действие и какво се случва, ако транзакцията се провали.

Затова в света на AI агентите доверието се превръща от абстрактна репутация в машинно проверимо свойство на всяка транзакция. Заедно с парите трябва да се движи и втори поток от информация – доказателство за идентичност, правомощия и намерение.

Мащабът на потенциалната промяна е огромен. Цитираната в доклада прогноза на Gartner предполага, че до 2028 г. мнозинството от B2B покупките ще бъдат посредничени от AI агенти, като над 15 трилиона долара разходи могат да преминават през сделки между агенти. До 2030 г. една от всеки пет парични транзакции може да бъде програмируема и да съдържа предварително зададени условия.

Това изисква нова инфраструктура – плащания в реално време, токенизация, която не разкрива реалните платежни данни, системи за идентифициране на нечовешки участници и общи стандарти, позволяващи на агентите да извършват трансакции между различни държави.

И нито една банка, финтех компания, търговец или платежна мрежа не може да изгради тази система сама. Според Mastercard необходимите стандарти за идентичност, сигурност и отговорност ще трябва да бъдат създадени съвместно от цялата екосистема.

От „правя“ към „възлагам“

Докладът в крайна сметка свежда бъдещето на търговията до една проста промяна.

Потребителите преминават от извършване към възлагане.

Търговците вече няма да обслужват само хора, а и софтуерни агенти, които ги представляват. Финансовите институции ще трябва да осигурят идентичността, разрешенията, съгласието и отговорността, които позволяват тази система да работи.

Самото плащане може да стане почти невидимо. Но това не означава, че човекът трябва да изчезне от процеса.

Напротив – колкото повече решения делегираме на машините, толкова по-важни стават границите, които им поставяме.

Затова според авторите победителите в следващата ера на търговията няма непременно да бъдат компаниите с най-бързите или най-умните AI агенти. Ще бъдат тези, на които хората имат достатъчно доверие, за да им позволят да действат от тяхно име – съчетавайки удобството с сигурност, автоматизацията с отговорност и интелигентността с човешкия контрол.

Проучването на Mastercard, цитирано в доклада, е проведено от Opinium онлайн през юни и юли 2026 г. сред 13 000 двойки родители и деца на възраст 13–18 години – общо 26 000 души в 13 европейски пазара, включително България.