Huawei се превръща в един от ключовите играчи в усилията на Китай да намали зависимостта си от западни технологии за производство на чипове.

Китайският технологичен гигант инвестира в местни компании, които разработват оборудване за полупроводниковата индустрия, и им помага да стигнат до водещи производители като SMIC, разказва Financial Times, позовавайки се на източници, запознати с процеса. Целта е Китай постепенно да изгради собствена верига за производство на модерни чипове и да намали нуждата от чуждестранни доставчици.

Едно от най-големите препятствия е литографията – процесът, чрез който върху силициевите пластини се създават микроскопичните структури на чиповете. В тази област Китай все още зависи силно от нидерландската ASML, която произвежда част от най-важното оборудване за съвременната полупроводникова индустрия.

Една от компаниите, които се опитват да променят това, е базираната в Шанхай Yuliangsheng. Според Financial Times тя е участвала в разработването на първата китайска усъвършенствана машина за дълбока ултравиолетова литография, известна като DUV. Компанията е отделена от SiCarrier, стартъп, за който FT по-рано съобщава, че има тесни технически и бизнес връзки с Huawei. Huawei отрича да е свързана със SiCarrier.

Новата DUV машина вече се тества от китайски производители на чипове, включително SMIC, както и на производствени линии на Huawei, посочват източниците на изданието. Целта е е подобно оборудване да може да се използва за производство на по-усъвършенствани AI чипове. Засега машините се тестват върху не толкова сложни полупроводници, докато инженерите продължават да подобряват технологията.

Yuliangsheng планира да произведе 12 DUV машини до края на годината, пише FT. Компанията обаче все още е далеч от нивото на ASML.

Заводите в Китай се превръщат в туристическа атракция за технологични инвеститори и предприемачи

Защо литографията е толкова важна?

Литографията е един от най-сложните етапи в производството на чипове и остава основна слабост в стремежа на Китай към технологична независимост. Местните компании все още изостават при някои от най-трудните компоненти, включително прецизната оптика и мощните светлинни източници.

Западните ограничения за износ допълнително усложняват ситуацията, тъй като не позволяват на ASML да продава най-модерните си системи в Китай.

Huawei се опитва да запълни тази празнина, като финансира местни доставчици и им помага да внедрят оборудването си в реални производствени линии.

„Huawei играе ролята на мениджър проекти в китайските усилия при DUV“, каза Лин Цинюан, анализатор на полупроводниковия сектор в Bernstein, пред Financial Times.

Той казва, че на Китай не му трябват само отделни технологии. Страната има нужда от координация между хиляди доставчици, производители и клиенти.

Financial Times по-рано съобщава, че SMIC тества 28-нанометрова DUV машина на Yuliangsheng и използва техника, известна като multi-patterning, за производство на 7-нанометрови чипове.

Методът позволява чрез многократни литографски стъпки да се създават по-малки структури, но прави производството по-бавно, по-сложно и по-скъпо.

Според източници на FT ще са нужни още няколко години, преди машините на Yuliangsheng да се доближат до производителността на оборудването на ASML.

Капиталовите инвестиции на Nvidia достигат $99 млрд. и я превръщат в глобален инвестиционен гигант

Компанията разработва няколко DUV прототипа с подкрепата на Shanghai Micro Electronics Equipment. Част от тях все още използват ключови чуждестранни компоненти, докато при други се тестват китайски алтернативи.

Една от най-големите слабости остава оптиката.

Yuliangsheng използва проекционни лещи на германската Zeiss, според източници на Financial Times. Zeiss обаче заявява пред изданието, че продава литографската си оптика единствено на ASML.

Huawei вече подкрепя и китайски компании, които се опитват да разработят местни заместители.

Нейният инвестиционен фонд Habo, както и Shenzhen Yuanzhi Xinghuo, са инвестирали във Fujian Zhiqi Photonics – производител на ултрапрецизна оптика. През 2023 г. Yuanzhi Xinghuo вложи 100 млн. юана, или около 15 млн. долара, срещу 37% дял в компанията. Zhiqi разработва прецизни оптични компоненти, включително лещи, които могат да се превърнат в местна алтернатива на решенията на Zeiss.

Другият голям проблем е светлинният източник, необходим за самия литографски процес.

В момента пазарът е доминиран от японската Gigaphoton и Cymer, която е собственост на ASML.

„Това е една от основните технологични бариери за Китай“, коментира Лин пред FT.

По думите му проблемът не е просто да бъде създаден мощен светлинен източник, а той да работи стабилно и надеждно при много висока мощност.

И тук Huawei инвестира в местни компании. Един от примерите е Beijing RSLaser Opto-Electronics, водещ китайски разработчик на светлинни източници за DUV системи, който е получил инвестиция от Habo.

RSLaser вече доставя компоненти за по-стари поколения DUV оборудване на Shanghai Micro Electronics Equipment и работи по решения за по-усъвършенствани машини.

Въпреки напредъка, китайските производители все още не са готови да заменят ASML.

Според Financial Times компании като SMIC вече купуват и тестват DUV системите на Yuliangsheng, но продължават да разчитат основно на нидерландското оборудване.

Продажбите на ASML в Китай остават силни и се очаква страната да формира около една пета от приходите на компанията тази година.

Китайските производители на памет CXMT и YMTC също са натрупали достатъчно DUV машини от ASML, за да покрият плановете си за разширяване през следващите три години, според източник на FT.

„Китайските възможности при DUV са се подобрили значително, но все още им липсва пълната подкрепа на фабриките“, казва Лин.

Според него една от причините за лидерството на ASML е дългогодишното ѝ сътрудничество с TSMC, което позволява технологията да бъде постоянно усъвършенствана в реална производствена среда.

Дженсън Хуанг призна, че Nvidia „до голяма степен е отстъпила“ пазара на AI чипове в Китай на Huawei

Тук се появява и един от парадоксите на американските ограничения.

Те са предназначени да забавят достъпа на Китай до най-модерните технологии за производство на чипове, но могат неволно да ускорят развитието на местните алтернативи.

Ако китайските фабрики имат по-малък достъп до чуждестранно оборудване, те ще бъдат принудени да работят по-тясно с местните доставчици, да тестват техните машини и да им помагат да подобряват технологиите си.

„Ако ограниченията принудят местните фабрики да си сътрудничат с китайските доставчици на DUV, технологичните им възможности могат да нараснат много по-бързо от очакваното“, казва Лин пред Financial Times.

Това поставя Huawei в особено важна позиция.

Компанията не просто инвестира в отделни доставчици. Тя постепенно се превръща в координатор на мрежа от китайски производители, които се опитват да решат един от най-трудните технологични проблеми пред страната.

Дори тази стратегия да успее, Китай няма бързо да измести ASML. Но ще направи важна крачка към по-малка зависимост от западното оборудване и към изграждането на собствена инфраструктура за производство на усъвършенствани чипове, включително за AI.