Миналата седмица масовият приток на мигранти към испанските анклави Сеута и Мелиля постави Мадрид в отбранителна позиция по отношение на статута на двата автономни града в Северна Африка и дългогодишните претенции на Мароко към тях.

Лекотата, с която десетки хиляди мигранти преодоляха границата, засили усещането за уязвимост към хибридни атаки. Тревогата се задълбочава и от опасенията, че традиционните съюзници на Испания в НАТО – САЩ и държавите от ЕС – вече не са напълно надеждни заради политическите си конфликти със социалистическия премиер Педро Санчес.

Окуражено от все по-топлите си отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп, Рабат използва близките до държавата марокански медии, за да засили претенциите си към Сеута и Мелиля, които определя като окупирана територия. 

По-тревожно за Мадрид обаче е, че подобни твърдения вече не идват единствено от Мароко. Въпроси относно многовековния испански контрол върху двата укрепени града бяха повдигнати и в доклад на Конгреса на САЩ, както и от израелския посланик в ООН.

Това показва степента на безпокойство в испанското правителство, което вече е принудено публично да защитава принцип на международното право, смятан допреди седмица за безспорен, пише POLITICO.

„Сеута и Мелиля не подлежат на никакви посегателства“, заяви министърът на отбраната Маргарита Роблес на пресконференция в понеделник. „Всички трябва ясно да разберат, че териториалната цялост и суверенитетът на Испания не подлежат на обсъждане.“

Отхвърлянето на мароканските претенции от страна на испанското правителство обаче не успокои опасенията какво би се случило, ако Рабат увеличи натиска. През тази седмица националните вестници публикуваха множество коментари за възможен „Зелен поход 2.0“, като правят паралели с използването на масова гражданска мобилизация от Мароко за поемането на контрол над Испанска Сахара през 1975 г.

Хосе Мануел Гарсия-Маргайо, външен министър на Испания между 2011 и 2014 г. и член на дясноцентристката Народна партия, смята, че е жизненоважно Испания да покаже, че контролът ѝ върху двата града не подлежи на преговори.

„Мислите ли, че британците щяха да позволят на 60 000 испанци да влязат в Гибралтар?“, пита той. „Бих насърчил това правителство да бъде малко по-британско.“

„Трябва да се стремим към приятелски отношения с Мароко“, добавя той. „Но е важно дори приятелите да разбират, че има червени линии, които не могат да бъдат прекрачвани.“

Правителствата преминаха от търсене на виновни към предотвратяване на повторение на кризата в Сеута след тричасово заседание на вътрешните министри

ЕС се обедини в подкрепа на Испания и заяви, че Шенгенската зона никога не е била изложена на риск

Имперското наследство

Сеута и Мелиля са сред малкото останали владения от някогашната Испанска империя. Те са под управлението на Мадрид съответно от 1668 г. и 1497 г. и представляват неразделна част от Испания и Европейския съюз.

След обявяването на независимостта си от Франция през 1956 г. Мароко последователно претендира за суверенитет над двата града, които определя като „колонии, окупирани“ от Испания. След събитията от миналата седмица тези териториални претенции бяха отново подчертавани в близките до държавата марокански медии.

„Основният въпрос вече не е дали тези градове ще бъдат реинтегрирани в естествената си среда – Мароко, а колко време ще отнеме това и колко човешки трагедии ще бъдат преживени дотогава“, написа Le360 – издание, смятано за близко до мароканското кралско семейство.

През последните месеци претенциите на Мароко към Сеута и Мелиля получиха подкрепа и от международни съюзници на Рабат, сред които влиятелен републикански конгресмен от САЩ.

В интервю за испанския вестник El Español през април конгресменът Марио Диас-Баларт, член на влиятелната Комисия по бюджетните кредити към Камарата на представителите, каза, че „Сеута и Мелиля се намират на мароканска територия“ и постави въпроса дали автономните градове „са част от Испания или трябва да бъдат част от Мароко“.

Той отбеляза още, че докато испанският премиер Санчес „излага на риск“ съюза между САЩ и Испания, противопоставяйки се на войната срещу Иран, Рабат остава твърд съюзник на Вашингтон.

Няколко седмици по-късно, докато американските законодатели подготвяха законопроект за бюджетни разходи, включващ предложение за отпускане на 40 млн. долара на Мароко за отбрана и сигурност, Диас-Баларт внесе доклад в Конгреса, в който се посочва, че „управляваните от Испания градове Сеута и Мелиля се намират на мароканска територия и остават предмет на дългогодишните претенции на Мароко“.

Документът също така изразява подкрепа за „дипломатически диалог“ относно „бъдещия статут“ на автономните градове.

Пред POLITICO Диас-Баларт отрече докладът да е имал за цел да сигнализира за сериозна промяна в американската позиция.

Председателят на Европейската комисия призова за европейска солидарност и по-решителни действия за защита на външните граници на ЕС

Фон дер Лайен подкрепи Испания след миграционната криза в Сеута

„Това е спорен въпрос от доста време. Мароко е силен съюзник на Съединените щати – беше първата държава, признала независимостта на САЩ. С Испания също поддържаме добри отношения от години. Единственото, което искахме, е държавният секретар Марко Рубио да следи темата и да се увери, че двете страни разговарят по този въпрос“, обяснява той.

Готовността на конгресмена да даде трибуна на претенциите на Рабат към Сеута и Мелиля обаче показва колко близки са станали отношенията между Мароко и САЩ след 2020 г. Тогава Тръмп предприе историческата стъпка да признае претенциите на Рабат към Западна Сахара в замяна на нормализиране на отношенията между Мароко и Израел.

Миналата седмица държавният глава потвърди това признание в изявление на американското посолство в Рабат, публикувано едновременно с масовото навлизане на мигранти в Сеута. В знак на удовлетворение Мароко обяви, че преименува голяма магистрала на името на американския президент.

Допълнително безпокойство в Испания предизвика и реакцията на израелския посланик в ООН Дани Данон. След кадрите от мигрантския наплив той отвърна на критиките на Мадрид към войната в Газа, поставяйки под въпрос испанското присъствие в Сеута и Мелиля.

„Може би, преди да продължи да ни поучава, Испания трябва да обясни на света защо все още поддържа колониални анклави в Африка“, написа той в X.

По-късно ръководителят на израелската дипломатическа мисия в Мадрид Дана Ерлих уточни, че думите на Данон не представляват официалната позиция на Израел.

Според Гарсия-Маргайо проблемите, породени от изказванията на Диас-Баларт и Данон, са следствие от външната политика на Санчес.

„Не съм изненадан, че подобни претенции се засилват и в други части на света. Отношенията на настоящото правителство с администрацията на Тръмп и с правителството на Израел значително се влошиха през последните години“, отбелязва той. „Когато открито демонстрираш противопоставяне на определени държави, трябва да очакваш последствия.“

След като повечето мигранти се върнаха в Мароко, градът остава разделен за причините, вината и последиците от кризата

Мигрантската вълна остави Сеута с повече въпроси, отколкото отговори

Призракът на „Зеления поход“

За испанците идеята, че Мароко може да организира операция за присъединяване на територия, не е просто хипотеза. Мнозина все още помнят „Зеления поход“ от 1975 г., който доведе до предаването на Испанска Сахара.

„През 1975 г., докато диктаторът Франсиско Франко беше на смъртно легло, Рабат мобилизира десетки хиляди цивилни, за да преодолеят испанските гранични постове в Испанска Сахара“, припомня Хосе Луис Родригес Хименес, професор по история в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид и автор на книга за падането на Испанска Сахара.

„Тогава не беше ясно кой управлява или ще управлява Испания и Мароко се възползва от слабостта на испанската държава, за да поеме контрола над провинцията“, допълва той.

Половин век по-късно, според него, крал Мохамед VI е разпознал подобна слабост у Санчес, чието правителство на малцинството не успява да прокарва ключови закони, а близкото му политическо обкръжение е засегнато от поредица корупционни скандали.

„Нямам никакво съмнение, че слабостта на сегашното правителство допринесе за тази криза“, коментира Гарсия-Маргайо.

По думите на Родригес Хименес Рабат периодично е проверявал готовността на Мадрид да защитава териториите си в Северна Африка.

През 2002 г. подразделение на мароканската морска пехота окупира необитаемия остров Перехил край бреговете на Сеута, което предизвика едноседмична криза. Тя приключи едва след като испанските специални части бяха изпратени да ги изведат.

През 2021 г., при случай, напомнящ случилото се миналата седмица, около 8000 души навлязоха в Сеута, след като Мароко внезапно изтегли граничните си сили.

Сеута и Мелиля са испански автономни градове в северната част на Мароко и единствените сухоземни граници на ЕС с Африка. И в двата периодично се наблюдават вълни от мигранти, стремящи се да достигнат Европа, но мащабът в четвъртък беше безпрецедентен

Казусът „Сеута“: Може ли заради града на африканска територия Испания да бъде изключена от Шенген

Според Родригес Хименес Санчес е допуснал грешка, като е реагирал тогава, променяйки традиционната позиция на Испания в подкрепа на самоопределението на Западна Сахара и приемайки мароканския план за контрол над спорната територия.

„Правителството избра да успокои Рабат, без да разбере, че това ще бъде възприето като знак на слабост в Мароко – държава, която не е наш приятел и има интерес да използва нашите уязвимости.“

„Случилото се миналата седмица беше генерална репетиция за евентуална инвазия. А Рабат видя, че Мадрид е напълно неспособен да отблъсне подобна атака“, твърди историкът.

„Испанският характер е извън всякакво съмнение“

Испанските власти отхвърлят обвиненията, че кризата в Сеута е показала слабостта на Мадрид. Във вторник вътрешният министър Фернандо Гранде-Марласка заяви, че кризата доказва, че Испания е „силен“ и уважаван регионален фактор.

Демонстрирането на сила пред Рабат става още по-важно, тъй като ангажиментът на НАТО за защита на Сеута и Мелиля изглежда по-малко сигурен, отколкото беше преди. През 2022 г. тогавашният генерален секретар Йенс Столтенберг изрично посочи, че северноафриканските градове попадат в обхвата на колективната отбрана на Алианса.

Оттогава обаче ситуацията се промени. Тръмп постави под съмнение ангажимента на НАТО към колективната отбрана, а отношенията му с Испания – която нееднократно е критикувал за ниските разходи за отбрана и отказа да подкрепи войната срещу Иран – остават силно обтегнати.

Попитан каква е настоящата позиция на НАТО, представител на Алианса отвърна: „Не спекулираме с хипотетични сценарии“, но добави, че НАТО е „готова и в добра позиция да защитава всички съюзници“.

Според Гарсия-Маргайо ангажиментът за колективна отбрана е толкова силен, колкото е „готовността на нашите съюзници да ни подкрепят... тълкуването на всеки международен договор в крайна сметка е политическо решение“.

На въпрос на POLITICO какви мерки е предприело правителството във връзка с международния дебат около Сеута и Мелиля, особено след доклада на Диас-Баларт, испанското външно министерство не отговори пряко, но категорично отхвърли всякакви съмнения относно суверенитета над двата града.

„Испанският характер на Сеута и Мелиля е извън всякакво съмнение и е признат както от международното право, така и от целия свят“, подчертава говорител на министерството.