Лекарствата от групата на GLP-1, като Ozempic, могат да намаляват риска от тежки костни счупвания при хора с диабет тип 2, сочи мащабно проучване. То поставя под съмнение опасенията, че тези популярни медикаменти могат да навредят на костното здраве.

Изследователите установяват, че пациентите, започнали лечение с GLP-1 медикаменти, имат с 21% по-нисък риск от фрактури, свързани с повишена чупливост на костите, в рамките на три години в сравнение със сходна група пациенти, лекувани с DPP-4 инхибитори – друг клас лекарства за диабет.

Хората с диабет тип 2 са изложени на по-висок риск от счупвания вследствие на леки травми, например при падане от собствен ръст или по-ниска височина, въпреки че често имат нормална или дори по-висока костна плътност. Според учените това може да се дължи на по-ниската здравина на костите, нарушенията в тяхната микроструктура и ускорената загуба на костна маса.

След анализ на здравните досиета на повече от 133 000 души на възраст между 50 и 90 години с диабет тип 2 в Съединените щати за периода 2015–2022 г. изследователите установяват, че при приемащите GLP-1 медикаменти най-голямо е намалението на риска от прешленни фрактури – с 32%, както и на счупвания на тазобедрената става или бедрената кост – с 30%.

Ново изследване предполага, че популярният медикамент за отслабване може да намали връзката между алкохола, импулсивността и агресивното поведение

Може ли Ozempic да ограничи насилствената престъпност?

Освен това по-ниският риск от счупвания не зависи от промените в телесното тегло или нивата на кръвната захар, което предполага, че лекарствата може да оказват пряко въздействие върху костната тъкан, пише Euronews. 

Резултатите се разминават с дългогодишните опасения, че бързата загуба на тегло може да увеличи риска от фрактури чрез намаляване на костната плътност. Въпреки това изследователите подчертават, че проучването не доказва, че медикаментите защитават костите. Тъй като анализът се основава на наблюдение на здравни досиета, а не на рандомизирано клинично изпитване, е възможно други фактори – включително физическата активност, мускулната сила и първоначалното състояние на костите – също да са повлияли на резултатите.

Проучването не установява защитен ефект при хора, които приемат GLP-1 медикаменти, без да страдат от диабет тип 2. Това подсказва, че резултатите може да не се отнасят за хората, които използват тези лекарства единствено с цел отслабване.

Авторите посочват, че са необходими клинични изпитвания, за да се установи дали наблюдаваното намаление на риска от фрактури се дължи на реален биологичен ефект и дали той се запазва при по-продължително лечение.