Най-популярните лекарства за отслабване и диабет в света може да имат изненадващ страничен ефект: да забавят развитието на рак.

Нова серия от четири изследвания показва, че хората, приемащи т.нар. GLP-1 лекарства като Ozempic на Novo Nordisk и Mounjaro на Eli Lilly, са имали по-бавно развитие на туморите, по-нисък общ риск от смърт и по-малка вероятност да развият рак на гърдата, пише The Wall Street Journal.

Едно от проучванията, проведено от Cleveland Clinic Cancer Institute, проследява над 10 000 пациенти с рак в ранен стадий, които са започнали терапия с GLP-1 лекарства след поставяне на диагнозата. Изследователите сравняват развитието на заболяването им с това при пациенти, приемащи друго лекарство за диабет. Оказва се, че пациентите на GLP-1 терапия са по-малко склонни да развият метастази.

При пациентите с рак на белия дроб рискът заболяването да премине в напреднал стадий е намалял почти наполовина – 10% при хората, приемащи GLP-1 лекарства, срещу 22% при контролната група. При рака на гърдата резултатите са сходни – 10% срещу 20%. Статистически значимо намаление е отчетено и при колоректален рак и рак на черния дроб.

„Като се има предвид, че милиони американци приемат GLP-1 лекарства, очевидно е изключително важно незабавно да разберем какъв може да бъде потенциалният им противотуморен ефект“, казва д-р Марк Орланд, лекар в Cleveland Clinic, който ще представи изследването по-късно този месец на годишната среща на American Society of Clinical Oncology.

Подобен ефект върху рака би добавил още една полза към вече известните здравословни ефекти на GLP-1 лекарствата. Освен че понижават кръвната захар и подпомагат отслабването, тези медикаменти са одобрени и за намаляване на риска от инфаркти и инсулти. В момента се изследва и потенциалът им при сънна апнея и зависимости. Именно тези лекарства превърнаха Novo Nordisk и Eli Lilly в едни от най-ценните фармацевтични компании в света. Огромното търсене обаче поставя под напрежение както производителите, така и здравните системи, които трябва да покриват високите разходи.

Важно уточнение е, че тези проучвания са наблюдателни, а не клинични изпитвания. Това означава, че пациентите вече са приемали лекарствата заради диабет или затлъстяване, а учените са анализирали медицинските им досиета. Необходими са допълнителни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите.

Други проучвания се фокусират конкретно върху рака на гърдата – както върху риска от развитие на заболяването, така и върху преживяемостта след диагнозата.

Анализ на University of Texas MD Anderson Cancer Center, обхващащ над 137 000 пациентки с рак на гърдата, показва, че повече от 95% от жените, приемащи GLP-1 лекарства, са били живи пет години след диагнозата, спрямо 89,5% при жените, които не са ги приемали.

Изследване на University of Pennsylvania сред близо 95 000 жени, преминали образни изследвания на гърдата, установява, че приемалите GLP-1 лекарства са имали приблизително с 25% по-нисък риск да бъдат диагностицирани с рак на гърдата, дори след отчитане на фактори като възраст, тегло и други рискове.

„Виждаме сходен сигнал в различни бази данни, което е особено интересно, защото всички тези изследвания са с различен дизайн“, казва пред WSJ д-р Джасмин Сукумар, онколог в UT MD Anderson и изследовател в проучването за GLP-1 лекарствата и преживяемостта при рак на гърдата.

Учените все още не знаят защо тези медикаменти може да имат подобен ефект. Една от теориите е, че GLP-1 лекарствата намаляват риска от рак косвено – чрез отслабване и подобряване на метаболитното здраве, които сами по себе си са свързани с по-нисък риск от онкологични заболявания. Другата теория е по-директна: рецептори за GLP-1 – хормонът, който тези лекарства имитират – се откриват по повърхността на някои туморни клетки, което поражда предположения, че медикаментите могат да влияят пряко върху биологията на рака.

Към момента нито Eli Lilly, нито Novo Nordisk провеждат специални изследвания за връзката между своите GLP-1 лекарства и рака.

Изследователите подчертават, че резултатите показват връзка, а не доказана причинно-следствена зависимост.

Четирите анализа се базират на ретроспективни прегледи на здравни бази данни и застрахователни документи. Хората, на които се предписват GLP-1 лекарства, често имат по-добър достъп до здравеопазване и по-редовно медицинско наблюдение – фактори, които сами по себе си могат да подобрят прогнозата им.

Обикновено именно рандомизираните контролирани клинични изпитвания – при които пациентите се разпределят на случаен принцип към различни терапии – са стандартът за доказване дали самите лекарства водят до даден ефект.

Въпреки тези ограничения, последователността на резултатите при стотици хиляди пациенти очертава възможно ново направление за една от най-печелившите категории лекарства във фармацевтичната индустрия.