Ново проучване установява как различни характеристики на космическите местообитания могат да влияят върху психическото, емоционалното и социалното благополучие на астронавтите. 

Изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Университета на Колорадо в Боулдър, САЩ, са анализирали връзките между фактори като осветлението, личното пространство и разпределението на жилищните помещения и състояния като тревожност, носталгия по дома, умора и отношенията между членовете на екипажа.

Целта е инженерите да разполагат с по-ясен подход за отчитане на психичното здраве на астронавтите при проектирането на местообитания за продължителни космически мисии, пише Euronews.

„От известно време е ясно, че животът в космоса е труден“, посочва Мич Лин, водещ автор на изследването и докторант в Human Systems Lab и Engineering Systems Lab към MIT.

Учените се опитват да пресъздадат биологичните процеси, които позволяват на животните да оцеляват с месеци без храна и вода, с надеждата да направят възможни пътуванията в Космоса

Може ли изкуствената хибернация да отведе човечеството до Марс?

„Изминахме дълъг път от представата за човек, затворен в метална кутия. С насочването на приоритетите ни към дългосрочни изследователски мисии става още по-важно да гарантираме, че екипажът е в безопасност, здрав, удовлетворен и продуктивен“, допълва тя.

В екстремни условия местообитанията обикновено се изграждат преди всичко с мисъл за оцеляването. Подводниците, антарктическите бази и космическите кораби трябва да предпазват хората от непосредствени физически опасности, често в силно ограничено пространство.

Космическите полети могат да подложат астронавтите на значително психологическо натоварване. Изолацията и продължителното пребиваване в затворена среда са способни да повлияят на съня, настроението, когнитивните способности и отношенията в екипажа, а отсъствието на обичайния цикъл ден–нощ може да наруши циркадния ритъм на организма.

С подготовката за по-продължителни мисии до Луната, а впоследствие и до Марс, астронавтите може да прекарват месеци или дори години в ограничено пространство с една и съща малка група хора, далеч от семействата и приятелите си и почти без възможност да напускат непосредствената си среда.

Учените са извършили мащабен, многоетапен преглед на научната литература за обитаемостта в космоса и други екстремни среди, търсейки доказателства за връзката на физическото обкръжение с психическото състояние и поведението на хората.

Въз основа на събраните данни те са създали карта, включваща 68 фактора и 167 връзки, които показват по какъв начин различни характеристики на средата могат да въздействат върху поведението, благополучието и работоспособността.

Екипът се е съсредоточил върху 14 емоции и преживявания, които могат да бъдат повлияни от дизайна на местообитанието. Сред тях са тревожността, усещането за самостоятелност, любопитството, умората, носталгията и чувството за близост с останалите.

След това специалистите са проследили кои конкретни елементи на дизайна могат да влияят върху тези състояния.

Инцидентът с ветерана на НАСА Майк Финке през януари принуждава космическата агенция за първи път да върне екипаж от Международната космическа станция по здравословни причини

Астронавт внезапно губи способността си да говори в космоса. Какво означава това за бъдещите мисии?

Осветлението например оказва влияние върху съня и циркадните ритми. Степента на уединение, с която разполагат членовете на екипажа, може да се отрази на стреса и чувството им за самостоятелност, докато разположението на общите пространства, коридорите и входовете определя колко често хората общуват помежду си.

Пътеките за придвижване, стълбите и входовете също могат да подпомогнат изграждането на приятелски отношения и социалната сплотеност, тъй като влияят върху честотата на естествените срещи между членовете на екипажа.

Авторите предлагат да се обръща внимание и на характеристики, които биха помогнали на астронавтите да изградят по-силна емоционална връзка с мястото, в което живеят, и така да се намали носталгията по дома. Сред възможните решения са осигуряването на повече лично пространство и помещения, които членовете на екипажа могат да преустройват или персонализират.

„Връзката между местообитанието и поведенческото здраве досега не е представяна по този начин“, отбелязва Лин. „Затова за първи път свързахме тези фактори.“

Според научния екип същият подход може да намери приложение и на Земята – например в подводници, петролни платформи, антарктически експедиции и други среди, в които хората прекарват продължителни периоди в изолация и ограничено пространство.

Резултатите са публикувани и в интерактивна онлайн платформа, наречена Human-Environment Connection and Interaction Atlas (HECIA), чрез която проектантите могат да разглеждат установените взаимовръзки.

Учените обаче подчертават, че инструментът и залегналите в него принципи не представляват универсална рецепта за проектиране на местообитания в екстремни условия. Подходящите решения ще зависят от конкретните характеристики и ограничения на всяка отделна среда.