Пет месеца след началото на четвъртата си мисия на Международната космическа станция (МКС) опитният астронавт на НАСА Майк Финке вечеря ден преди рутинна космическа разходка. Изведнъж губи способността си да говори. Епизодът през януари продължава едва 20 минути. Финке не изпитва болка, но е силно разтревожен. 

„Появи се напълно неочаквано. Беше невероятно внезапно“, разказва наскоро той пред Associated Press.

„Екипажът веднага видя, че съм в беда. Само за секунди всички се включиха в действията“, допълва астронавтът.

Колегите му и серия от аварийни процедури успяват да гарантират безопасността му, но НАСА предприема безпрецедентна стъпка. Агенцията съкращава мисията на SpaceX Crew-11 и връща Финке и още трима астронавти на Земята месец по-рано, оставяйки станцията само с тричленен екипаж. Случаят може да окаже влияние върху начина, по който ще бъдат планирани бъдещите мисии, пише CNN. 

Аерокосмическата компания на основателя на Amazon Джеф Безос – Blue Origin – е сред избраните партньори за разработването на специализираната техника, необходима за мисията

НАСА разкри нови детайли около плановете за създаване на постоянна база на Луната

Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман обяснява след приводняването, че ранното завръщане се дължи на „сериозно медицинско състояние“. Той подчертава, че макар астронавтите да преминават през сериозна медицинска подготовка, има ситуации, в които най-доброто решение е връщането на Земята.

„За това сме тренирали. Това е заложено в плановете ни и беше изпълнено много добре“, казва Айзъкман. „Ще анализираме всички уроци от случая, за да подобрим подготовката за бъдещи мисии.“

Но какво би се случило, ако връщането на Земята вече не е толкова лесно?

Здравословни проблеми в Космоса

Crew-11 се завръща безопасно на Земята на 15 януари – осем дни след инцидента. Това означава, че не става дума за спешна евакуация, която би се осъществила в рамките на часове. Въпреки това Финке е първият от над 290 души, обитавали МКС, който се прибира преждевременно заради здравословен проблем.

НАСА не разкрива много подробности за случая, което е в съответствие с политиката ѝ за защита на личната медицинска информация на астронавтите. Самият Финке по-късно потвърждава, че преждевременното му завръщане е свързано със здравословни опасения, но без да разкрива диагноза. Според него симптомите вероятно са били причинени от условията в Космоса.

И макар реакцията на НАСА да е безпрецедентна, Финке далеч не е първият човек, който изпитва здравословни проблеми извън Земята. Силите, действащи по време на космически полет, и състоянието на безтегловност оказват разнообразно въздействие върху човешкото тяло. Космическата агенция изучава тези ефекти повече от 50 години и ги разделя в пет основни категории риск: радиация, изолация, разстояние, микрогравитация и враждебна среда. Тези фактори могат да причинят загуба на костна и мускулна маса, сърдечносъдови проблеми, нарушения на имунната система и увреждане на зрението.

Един от процесите, които безтегловността променя, е кръвообращението. При липса на земна гравитация кръвта и другите телесни течности се придвижват към главата вместо към краката и торса, което причинява подуване в горната част на тялото.

През 2019 г. изследване сред 11 здрави астронавти показва, че при шестима от тях е установен застой или обратен кръвоток, един е развил кръвен съсирек, а друг – частичен тромб.

Експериментална станция на частни компании прие данни от Луната със скорост 260 Mbps чрез оборудване, което струва многократно по-малко от стандартните решения на НАСА

Успешен тест на лазерна комуникация от Космоса: Artemis II проправя пътя към по-достъпен пренос на данни

„Космическата среда може да бъде инвалидизираща и натоварванията в Космоса засягат практически всяка част от човешкото тяло“, посочва д-р Фархан Асрар от Медицинския факултет на Университета в Торонто. Според него някои нарушения в кръвообращението могат да доведат и до временна загуба на речта.

„Съществува състояние, наречено преходна исхемична атака (ПИА), което представлява кратък епизод на неврологична дисфункция, обикновено причинен от временно прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка“, обяснява той. Симптомите могат да включват замайване, объркване, загуба на равновесие и временни затруднения с говора. Не е известно обаче дали именно това е преживял Финке.

След инцидента екипажът използва ултразвуковия апарат на МКС, за да оцени състоянието му, вероятно под ръководството на специалисти от Центъра за управление на полетите.

Рисковете на дългите мисии

Промените в разпределението на телесните течности са причина и за друго състояние, известно като синдром на невро-очните нарушения, свързани с космически полети. То се проявява с подуване в задната част на окото и влошаване на зрението. НАСА изчислява, че около 70% от астронавтите на МКС са изпитвали симптоми на синдрома.

Престоят в Космоса за повече от шест месеца носи и други рискове – отслабване на костите, атрофия на мускулите, намален обем на кръвта, отслабване на имунната система и нарушения в работата на сърдечносъдовата система.

„Дълбокият Космос носи свои собствени предизвикателства“, допълва Асрар.

По думите му една от най-сериозните опасности е радиацията. Излагането на високоенергийни частици крие за астронавтите повишен риск от онкологични заболявания, увреждания на централната нервна система и дегенеративни нарушения. 

„Роман“ се очаква да открие десетки хиляди планети, както и да изследва тъмната материя и енергия

НАСА обяви, че нов космически телескоп ще създаде „атлас на вселената“

Какво ще стане при полет до Марс?

Според бившия астронавт и лекар Скот Паразински НАСА е реагирала професионално и разумно в случая с Финке.

Едно от предимствата на МКС е близостта до Земята. „Понякога е по-добре пациентът да бъде наблюдаван на място, да получи необходимите грижи и едва след това да се вземе решение дали да бъде върнат на Земята“, отбелязва той.

При бъдещи мисии до Марс обаче подобен подход може да не е възможен. Международната космическа станция поддържа почти постоянна връзка със Земята. При по-далечни полети комуникацията ще бъде значително по-трудна. По време на мисията Artemis II екипажът губи връзка със Земята за около 40 минути, когато преминава зад Луната. При евентуална мисия до Марс астронавтите ще трябва да чакат около 20 минути, за да достигне съобщение до Земята, и още 20 минути за отговор.

Една от възможните мерки е в екипажите да бъдат включвани лекари. Това не би било трудно, тъй като много астронавти имат медицинско образование. Самият Айзъкман казва, че при бъдещи мисии до Марс присъствието на медицински специалисти на борда би било „допълнително предимство“.

Подготовка за бъдещето

НАСА вече разработва нови подходи за прогнозиране на здравословните рискове в Космоса.

По време на Artemis II агенцията изпраща в орбита т.нар. „органни чипове“ – проби от костен мозък на астронавтите, които да покажат как дълбокият Космос и радиацията влияят върху човешкия организъм.

Според директора на отдела по биологични и физични науки на НАСА Лиса Карнел целта е един ден за всеки астронавт да се създава персонализиран медицински профил още преди мисията. „Обичаме да казваме: „Да знаем, преди да тръгнем“. Толкова е просто“, коментира тя.

Изследователите търсят отговор на въпроса как микрогравитацията влияе върху зачеването на фона на мащабните планове за колонизиране на Марс и Луната

Ембриони в орбита – как Китай тества възможността за човешко възпроизвеждане в космоса

Въпреки повече от 60 години космически полети много въпроси остават без отговор.

„Полетът в Космоса е своеобразен ускорен процес на стареене“, обяснява Паразински.

„Когато започнем да изпращаме астронавти на Луната и Марс за дълги периоди, трябва да знаем как да ги поддържаме здрави там и как безопасно да ги върнем към земната гравитация след година или повече далеч от дома. Това е изключително вълнуващ момент за космическата медицина, защото тепърва започваме да намираме отговорите на тези въпроси.“