„Настъпи пълен ад“: Делото за убийството на Тупак започна със свидетелски показания
Прокуратурата твърди, че Дуейн „Кефи Ди“ Дейвис е организирал смъртоносната стрелба като отмъщение за побой над племенника му близо 30 години по-рано
,fit(1001:538)&format=webp)
В първия ден от процеса за убийството на Тупак Шакур прокуратурата представи бившия лидер на банда Дуейн „Кефи Ди“ Дейвис като човек, търсещ отмъщение, който е организирал стрелбата, довела до смъртта на рапъра преди близо 30 години. Свидетелските показания върнаха съдебните заседатели в Лас Вегас през септември 1996 г. – период, белязан от съперничеството между рап сцените на Източното и Западното крайбрежие, конфликтите между уличните банди Bloods и Crips и дълбокото недоверие към полицията.
63-годишният Дейвис е обвинен в убийството на Шакур. Прокуратурата твърди, че макар самият той да не е стрелял, е организирал нападението като отмъщение за сбиване с племенника му Орландо Андерсън, в което рапърът, известен още като 2Pac, участвал часове по-рано.
„Нека бъдем ясни – Дуейн Дейвис не е натиснал спусъка. Но той е планирал стрелбата като отмъщение за побоя над племенника си“, каза пред съдебните заседатели заместник-окръжният прокурор Бину Палал. „Забележителното е, че ще научите това от самия Дуейн Дейвис.“
Обвинението определя Дейвис, който по онова време е бил лидер на South Side Compton Crips, като „командира на място“, който „наредил смъртта“ на Шакур. Според прокурорите след сбиването с Андерсън той решил, че нападението над племенника му не може да „остане без отговор“.
Дейвис отрича обвиненията и се е признал за невинен. Защитата му нарече версията на прокуратурата „измислица“ и я представи като резултат от продължило десетилетия разследване, изпълнено с пропуски и противоречия, пише BBC.
Адвокатът му Майкъл Санфт обърна внимание на факта, че в продължение на почти 30 години никой не е бил арестуван, и попита защо твърденията на обвинението не са потвърдени от други доказателства. „С какви факти разполагат след 30 години?“, попита той пред съдебните заседатели.
В центъра на делото са публичните изявления на самия Дейвис. Между 1998 и 2003 г. той неколкократно говори за случая, а през 2019 г. публикува мемоари, в които подробно описва нощта на убийството. В книгата и в различни интервюта Дейвис твърди, че е бил пътник в автомобила, от който е стреляно по Шакур.
Той пише още, че е предал използваното при нападението оръжие на племенника си Андерсън, който прострелял рапъра. Защитата обаче настоява, че мемоарите не трябва да се приемат като достоверно описание на събитията. Самият Дейвис се дистанцира от части от книгата и твърди, че някои епизоди са били художествено доизмислени, за да се продават повече копия. Съдията все пак разреши мемоарите да бъдат използвани като доказателство.
Адвокатите оспорват и цялостното разследване, като посочват липсващи полицейски доклади, спорни доказателства и според тях „пристрастна, небрежна и непълна“ работа на разследващите. Те обвиняват прокуратурата, че разчита на ненадеждни свидетели с криминално минало, финансови мотиви и противоречиви показания. Според защитата част от тях са променяли версиите си през годините под влиянието на различни фактори.
Прокуратурата от своя страна свързва дългогодишната липса на напредък с културата на мълчание около уличните банди през 90-те години. По думите на обвинителите в този свят на оръжия и насилие „мълчанието означава оцеляване“. Полицията отдавна твърди, че нежеланието на свидетели да съдействат е довело разследването до задънена улица. Хора от обкръжението на Шакур обаче обвиняват властите, че първоначално са се отнасяли към тях като към заподозрени и са пропуснали важни следи.
Първият свидетел на прокуратурата беше Гари Дейл, който по време на убийството работел за полицията в Лас Вегас. Той разказа как е пътувал в линейката с тежко ранения Шакур след стрелбата. По думите му рапърът отказал да разкрие какво се е случило или кой го е прострелял. „Ние ще се погрижим“, казал Шакур според свидетелските показания.
Прокурорите изложиха и своята версия за събитията непосредствено преди нападението. Според тях Дейвис се сдобил с оръжие и организирал два автомобила, които трябвало да се отправят към клуб в Лас Вегас. В единия – бял Cadillac – пътували още трима мъже, сред които Андерсън.
Първоначално групата решила да се върне на булевард „Лас Вегас“ и да се забавлява, но по пътя забелязала колона от автомобили, в един от които били Шакур и съоснователят на Death Row Records Марион „Шуг“ Найт. Според Палал хората в Cadillac-а направили обратен завой, за да ги настигнат. Обвинението твърди, че Дейвис, който седял на предната пътническа седалка, предал оръжието на Андерсън, след което по автомобила на Шакур бил открит огън.
Ингрид Стоукс, която се намирала в района по време на стрелбата, също даде показания. Тя и нейни приятелки срещнали Найт и Шакур същата вечер и тръгнали след тях към клуб. По пътя забелязали автомобил, който се опитвал да ги изпревари, което ги накарало да спрат и да сменят шофьора.
„Бяхме навели глави и сваляхме предпазните колани, когато чухме изстрелите“, разказа Стоукс. „Настъпи пълен ад.“
Тупак Шакур е прострелян след боксов мач на Майк Тайсън на 7 септември 1996 г. и умира шест дни по-късно на 25-годишна възраст. Убийството се превръща в един от най-известните неразкрити случаи в американската музикална история, преди собствените изявления на Дейвис да дадат нов тласък на разследването десетилетия по-късно.
Процесът започна след седмица, посветена на подбора на съдебните заседатели. През следващите седмици се очаква показания да дадат свидетели, експерти и разследващи, както и евентуално известни личности, свързани със събитията около убийството.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)