Федоров влиза в сблъсък със Зеленски, но призивът за избори се обръща срещу него

Популярният бивш министър на отбраната на Украйна Михайло Федоров се очертава като нов съперник на президента Володимир Зеленски, но призивът му за избори предизвика незабавна негативна реакция.

Във видеообръщение във вторник вечерта той засегна теми, за които знае, че намират силен отзвук сред украинското общество, отправяйки едно от най-преките вътрешнополитически предизвикателства към Зеленски от началото на пълномащабната руска инвазия. Федоров разкритикува корупцията, която според него подкопава военните усилия, и се противопостави на централизирания и непрозрачен начин на вземане на решения в администрацията на президента, от която самият той беше част допреди месец.

Неочакваният му призив украинците да отидат до урните обаче предизвика остри реакции от целия политически спектър. Критиците подчертаха, че провеждането на вот е забранено при действащото военно положение, практически невъзможно е да бъде организирано по време на война, би било от полза за Русия и би задълбочило разделенията в момент, когато националното единство остава от ключово значение.

Зеленски все още се радва на широка подкрепа като военновременен лидер. Неговите съюзници изтъкват, че независимо от общественото недоволство президентът не може да обяснява публично всички решения на властта, особено когато на карта е заложено оцеляването на страната. 

Превръщането на Федоров в потенциален съперник на Зеленски беше ускорено от изненадващото му освобождаване като министър на отбраната миналия месец. 35-годишният политик спечели значителна популярност с водещата си роля в успешното използване на нови технологии от Украйна – от кибератаки до дронове – срещу Русия.

Отстраняването му предизвика незабавни протести. Хиляди излязоха по улиците с искания той да бъде върнат на поста или Зеленски да даде ясно обяснение за решението си.

Уволненият украински министър на отбраната призова за президентски избори

В обръщението си във вторник вечерта Федоров отправи слабо прикрита критика към управленския стил на президента, като засегна начина, по който той назначава и освобождава висши служители.

„Хората не могат безкрайно да живеят в държава, в която не разбират защо се вземат определени решения. Защо едни реформи напредват, а други са блокирани. Защо решения, необходими на фронта още днес, с месеци обикалят из правителствените кабинети“, посочи Федоров.

„Опасно е, когато в обществото се създава усещането, че основният критерий за едно назначение не са професионализмът, резултатите или способността за промяна на страната, а личната лоялност към системата“, допълни бившият министър, който в продължение на седем години сам беше възприеман като лоялен на Зеленски.

Отпор срещу идеята за избори

Високопоставен представител на президентската администрация, цитиран от POLITICO, отхвърля критиките, че Зеленски трябва публично да обяснява кадровите си решения.

„Президентът не може просто да обяснява пред обществото назначенията си по време на война, защото това са въпроси на националната сигурност. Негово право е да решава кого да назначи за министър на отбраната и кого да освободи“, коментира той.

Представителят реагира остро и на възможността за избори на фона на опустошителните руски атаки.

„Нека изчакаме още една масирана руска балистична атака и след това да отидем да гласуваме“, добавя той саркастично.

Олга Айвазовска, ръководител на украинската организация за наблюдение на изборите OPORA, също обръща внимание на практическите препятствия пред организирането на вот. Според нея Русия разполага със „стотици сценарии и действия“, чрез които би могла да подкопае изборния процес.

Роман Лозински, депутат от опозиционната либерална партия „Голос“ и заместник-председател на парламентарната комисия по държавно управление, предупреждава, че подобен призив може да доведе до опасно разделение.

Зеленски под нов натиск заради антикорупционно разследване по върховете на властта

„В това няма нищо положително за страната. Не се радвайте, че ще имате кандидати на следвоенните избори. Първо трябва да доживеете до тях“, отбелязва той. „Хората разбират, че изборите по време на война са в интерес на врага. Това ще бъде война на всички срещу всички.“

Дори един от лидерите на протестното движение, ветеранът Дмитро Козятински, се обяви против провеждането на избори преди края на войната.

„И аз много се страхувам от разделението в обществото по време на изборния процес и от начина, по който то може да се отрази на хода на войната“, казва той.

Вместо да укрепи политическите перспективи на Федоров, призивът за избори може дори да се обърне срещу него.

Икономистът Тимъти Аш, който често пише за Украйна, определя действията на бившия министър като „изключително сериозна политическа грешка“, която вероятно ще бъде използвана срещу него, ако в бъдеще реши да се кандидатира за президент.

Политически анализатори отбелязват, че управленският стил на Зеленски се характеризира с висока степен на централизация и бързо вземане на решения, но подобен подход не е необичаен за други световни лидери. 

Според тях критиките, че президентът предпочита лоялни хора пред професионалисти, не отчитат факта, че политическите лидери обикновено избират за ключови постове хора, на които имат доверие. Като примери за добре приети назначения те посочват премиера Сергий Корецки, новия главнокомандващ генерал-майор Михайло Драпатий и новия министър на отбраната Евгений Хмара, които се ползват с добра репутация дори сред критиците на Зеленски в парламента. 

В сряда Хмара беше официално утвърден като наследник на Федоров начело на Министерството на отбраната с гласовете на 312 от общо 392 депутати.

Украинският парламент се връща на работа с нерешени кризи около министерствата на отбраната и външните работи

„Хората искат промяна“

Федоров несъмнено се радва на значителна обществена подкрепа. Проучване на Киевския международен институт по социология от началото на месеца показва, че 63% от украинците му имат доверие. По този показател той отстъпва единствено на бившия главнокомандващ на въоръжените сили Валерий Залужни, който в момента е посланик във Великобритания.

Това обаче не означава, че Зеленски е загубил обществената си подкрепа – доверието към него остава на стабилните 56%.

Друго проучване показва отслабване на одобрението към намесата на президента в правомощията на други държавни институции – проблем, който съвпада с критиките на Федоров срещу прекомерната централизация на властта. През 2022 г., когато започна пълномащабната руска инвазия, 79% от анкетираните смятат, че президентът може да действа отвъд конституционното разделение на властите. През май 2026 г. този дял вече е 52%.

„Хората възлагат цялата отговорност за хода на войната на президента. Заради това той изпитва необходимост самостоятелно да взема всички тези решения, което противоречи на украинската конституция и законодателните процедури. В резултат един човек – президентът – се оказва натоварен с огромен брой напълно различни задачи, стимули и изисквания“, коментира Юрий Худименко, ръководител на Обществения антикорупционен съвет към Министерството на отбраната.

Корупцията също остава чувствителна тема, върху която Федоров постави акцент. Миналата година Зеленски подписа закон, който отне процесуалната независимост на националните антикорупционни органи, но впоследствие отстъпи под натиска на критиките от ЕС и протестите в страната.

По-късно негов бивш бизнес партньор и негови съюзници бяха замесени в корупционна схема за 100 млн. долара в държавния сектор на ядрената енергетика. Скандалът принуди Зеленски да освободи дългогодишния си най-близък сътрудник Андрий Ермак. Срещу Ермак бяха повдигнати обвинения в корупция и той е подсъдим.

Разследвания за корупция се водят и срещу няколко други високопоставени съюзници на Зеленски, сред които бившият украински посланик в САЩ Олга Стефанишина. В същото време антикорупционните организации се оплакват, че продължават да са подложени на силен натиск и наблюдение, когато разследват висши представители на властта.

В сряда Зеленски освободи Ирина Мудра като заместник-ръководител на президентската администрация, часове след като антикорупционните органи претърсиха работното ѝ място като част от мащабно разследване срещу предполагаема престъпна организация.

Протестиращи заляха улиците на Киев след като Зеленски уволни министъра на отбраната

Ярослав Железняк, депутат от опозиционната партия „Голос“ и известен критик на Зеленски, смята, че натрупването на тези проблеми в крайна сметка ще се отрази негативно на президента.

Според него Зеленски може да повтори съдбата на британския военновременен лидер Уинстън Чърчил и да загуби избори в заключителния етап на войната.

„Независимо кои ще са конкурентите – Залужни, ръководителят на президентската администрация Кирило Буданов, Федоров или някой друг – мисля, че ще се стигне до ситуация като през 2019 г., когато на втория тур ще спечели който и да е, стига да не е действащият президент. В този случай историята много прилича на тази на Чърчил – човек, който печели войната, но след това губи изборите“, заяви Железняк.

„Хората искат промяна“, допълва той.

Експерти смятат, че политическа криза може да бъде избегната и без провеждането на избори, ако част от правомощията за вземане на решения бъдат върнати на парламента и останалите държавни институции.