Митични създания, всемогъщи богове и нови технологии – епичният блокбъстър, който може да се превърне в индийския отговор на „Одисея“
Ханс Цимер, Ранбир Капур и рекорден бюджет превръщат „Рамаяна“ в най-амбициозния проект на индийското кино
,fit(1001:538)&format=webp)
Тази година, редом с хитовите супергеройски продукции и детските анимации, боксофисът беше завладян от екранизация на древна поема с митични създания, всемогъщи богове и герой, въоръжен с лък и стрели – мащабната версия на „Одисея“ на Омир, дело на Кристофър Нолан.
Но тя може да не остане единственият хилядолетен епос, превърнал се в киносъбитие през 2026 г. Същата амбиция има новата адаптация в две части на индуистката поема „Рамаяна“. Първият филм ще излезе по света през ноември, около празника Дивали, а бюджетът му няма аналог в историята на индийското кино.
Смята се, че „Рамаяна“ е създадена около IV век пр.н.е. от поета и мъдрец Валмики, който събира близо 24 000 стиха. В центъра на повествованието е принц Рама – въплъщение на индуисткия бог Вишну. След като съпругата му Сита е отвлечена от злия цар Равана, той се отправя да я спаси.
Историята е пресъздавана многократно и се предполага, че над два милиарда души по света я познават. Никога досега обаче не е пренасяна на екран в подобен мащаб. Международното разпространение е поверено на Sony Pictures, а главните роли изпълняват индийските звезди Ранбир Капур като Рама и Яш като Равана. Музиката е дело на Ханс Цимер и А. Р. Рахман.
Според медийни публикации бюджетът на „Рамаяна“ достига между 200 и 250 млн. долара, а приблизително толкова ще струва и продължението, планирано за ноември 2027 г. Така двете части се превръщат в най-скъпите индийски филми досега. За сравнение, бюджетът на Kalki 2898 AD от 2024 г., който досега държеше рекорда, беше около 68 млн. долара. Общата инвестиция в „Рамаяна“ е приблизително двойно по-голяма от тази за двете части на „Хари Потър и Даровете на Смъртта“ и се доближава до похарченото за цялата трилогия „Хобит“.
Продуцентът и основен двигател на проекта Намит Малхотра вижда „Рамаяна“ като глобално кино събитие.
„Още от самото начало идеята беше филмът да бъде за целия свят“, коментира той пред BBC. „От Индия – за света.“
Малхотра има дългогодишен опит във визуалните ефекти. Син на боливудски продуцент и внук на оператор, през 1997 г., едва 19-годишен, той основава компанията Prime Focus в гаража на баща си в Мумбай. През 2014 г. тя се слива с водещото студио за визуални ефекти Double Negative, известно като DNEG. Под ръководството на Малхотра компанията участва в създаването на „Блейд Рънър 2049“, „Опенхаймер“, филмите „Дюн“, както и на самата „Одисея“ на Нолан.
Режисьор на „Рамаяна“ е Нитеш Тивари. Според него нарастващата популярност на индийското кино извън страната, подкрепена от успеха на продукции като RRR и Animal, насърчава местните творци да мислят в по-голям мащаб.
„Все повече индийски филми намират публика по света. Това кара режисьорите ни да бъдат по-амбициозни, защото потенциалните приходи вече не зависят основно от индийския боксофис“, посочва той.
Значението на „Рамаяна“ за Индия
За част от западната публика историята може да е непозната, но в Индия присъствието ѝ в културата трудно може да бъде преувеличено.
„Историите от „Рамаяна“ са разказвани от всяка индийска баба на внуците ѝ. Това е като да научиш за Дядо Коледа или Исус Христос“, обяснява Малхотра.
Според Раджиндер Дудра, професор по културни изследвания и творчески индустрии в Birmingham City University, влиянието на епоса се простира далеч отвъд индуистките семейства. Различни негови версии са добре познати в цяла Южна Азия.
Адаптациите варират от яванската поема Kakawin Ramayana от IX век и тамилската Ramavataram от XII век до индийско-японското аниме Ramayana: The Legend of Prince Rama от 1992 г. Американската анимация Sita Sings the Blues от 2008 г. представя събитията през погледа на Сита, а Raavan от 2010 г. поставя под въпрос представата за похитителя като злодей. RRR от 2022 г. също черпи мотиви от епоса и ги пренася в периода на британското колониално управление.
В съвременна Индия вероятно най-познатата версия остава телевизионният сериал Ramayan от 1987–1988 г.
„Цялата страна сякаш спираше, когато сериалът вървеше през 80-те. Като деца всяка неделя сядахме пред телевизора и чакахме да започне“, спомня си Малхотра.
Макар източникът да е индуистки религиозен текст, продуцентът настоява, че новият филм се стреми да надхвърли религиозните граници.
„Винаги съм казвал, че говорим за култура, а не за религия. Киното не трябва да разделя хората. То трябва да отбелязва различията ни и да ни обединява“, подчертава той.
Тивари също поставя човешката история в основата на проекта.
„В крайна сметка „Рамаяна“ е за моралните ценности, взаимоотношенията и емоциите, които ги съпътстват. Най-голямото предизвикателство беше те да не бъдат засенчени от великолепието на света, който създаваме.“
Технологиите зад новата версия
Въпреки философските и моралните теми именно зрелищните визуални ефекти вероятно ще бъдат сред основните козове на продукцията. DNEG разработва за нея технология за дублаж с помощта на изкуствен интелект, която синхронизира движенията на устните на героите с преведения диалог. Така английската, испанската и останалите версии трябва да изглеждат така, сякаш актьорите действително говорят съответния език.
„Опитваме се да създаваме нови технологии. Ако английският е родният ви език, трябва да можете да гледате филма на английски“, обяснява Малхотра. Все още не е ясно на колко езика ще бъде достъпна продукцията, но според него само английски, мандарин, испански и няколко индийски езика биха осигурили потенциален достъп до аудитория от пет-шест милиарда души.
Наскоро дори се появиха слухове, че Кристофър Нолан може да участва във финалния монтаж. „Наистина ми се иска да беше вярно“, признава Тивари.
Амбициите на проекта обаче не приключват с първия филм. „Рамаяна 2“ вече се снима, а Малхотра обмисля телевизионни спинофи, продукти по поредицата и други разширения на света ѝ.
Той обаче избягва сравненията с Джордж Лукас, Питър Джаксън или създателя на Marvel Стан Лий.
„Това, което ме вълнува, е, че работим с една от най-старите интелектуални собствености в света. Това не е просто началото на един филм, а на пътешествие, чрез което да споделим културното богатство на Индия със света.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)