Масовото навлизане на големите езикови модели изцяло променя академичната литература, но въпреки това крие сериозни рискове от халюцинации и изкривяване на данните.

Използването на изкуствен интелект за написване на научни трудове вероятно е много по-масово разпространено, отколкото се смяташе до момента. Според нов анализ, цитиран от Nature, близо девет от всеки десет статии, публикувани през декември 2025 г. в голямата биомедицинска база данни, показват ясни следи от AI асистенция.

Проучването е публикувано в платформата arXiv в средата на август и оценява дела на използване на големи езикови модели. Резултатите от него показват, че 77% от англоезичните статии в архива на PubMed Central през 2025 г. са писани с помощта на изкуствен интелект. За предходната 2024 г. този дял е 52%, което ясно показва огромната възходяща тенденция само за една година.

Тези нови цифри са значително по-високи от предишните оценки на пазара. Nature прави сравнение с по-стар анализ на същите изследователи, който сочи едва 13,5% внедряване на технологията за 2024 г., а друго независимо проучване е прогнозирало около 57% за 2025 г.

Компютърният учен от университета в Гент Дмитрий Кобак признава пред изданието, че първоначално е бил скептичен към тези нови резултати и е смятал, че екипът е допуснал грешки в изчисленията.

Ново видео разкрива футуристичното ултразвуково устройство на AI стартъпа, но експертите остават скептични заради липсата на научни доказателства и умелото заобикаляне на здравните регулации

Медицинският скенер на Midjourney идва с големи амбиции и твърде много въпроси

След допълнителни проверки обаче данните са потвърдени. Разликата идва от новата методология на засичане, която анализира пълния текст и специфичната честота на думите, използвани от алгоритмите, което я прави много по-чувствителна. Резултатите съвпадат и с анкета, проведена сред изследователи от 2025 г., в която 71% признават, че разчитат на AI за писане.

Изследването също така установява, че алгоритмите по-често се използват при писането на резюмета, въведения и дискусионни части, отколкото при описание на конкретни методи и резултати. Към декември 2025 г. 78% от дискусионните раздели показват следи от изкуствен интелект спрямо 58% при резултатите.

Според Кобак това крие сериозни рискове заради склонността на езиковите модели да халюцинират или да си измислят данни. От друга страна, прекомерното разчитане на AI при уводните части може да изкриви водещите идеи в дадена научна сфера, тъй като пристрастията на алгоритъма директно се прехвърлят в литературата.

Един от основните проблеми, пред които се изправят настоящите методи за засичане, е невъзможността да се направи разлика между текст, изцяло генериран от машина, и такъв, който просто е граматически редактиран.

Генеративните модели натоварват системата за научно рецензиране. Анализ на FT показва, че големият брой нови ръкописи води до повърхностни анализи и манипулирани данни, което създава риск за ключови сектори като медицината и финансите

AI увеличава броя на академичните изследвания за сметка на качеството им, предупреждават учени

Андрю Грей от University College London обяснява пред Nature, че това доста затруднява научните издания да филтрират некачествено съдържание.

Очаквано, изследването отчита най-масово използване на инструментите от автори, за които английският език не е роден и го използват основно за превод и езикова редакция.

Според социолога Кайл Сайлър от Университета в Торонто обаче връщане назад няма и AI ще остане трайна част от научния процес. Водещият автор на изследването Лена Холзварт все пак предупреждава, че обличането на мислите в думи е неизменна част от научния процес. По нейни думи, пълното разчитане на технологиите за създаване на текст може да отнеме тази важна интелектуална стъпка от работата на съвременните учени.