В събота исландците ще гласуват дали страната да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз, прекратени през 2015 г. Референдумът не решава пряко дали Исландия ще стане член на ЕС, а дали правителството да получи мандат да поднови процеса. Ако бъде постигнато споразумение с Брюксел, то ще трябва да бъде одобрено на втори вот.

Евентуална победа на лагера „Да“ обаче ще има последици далеч отвъд Исландия. Тя може да постави Норвегия в по-неудобна позиция в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и да засили натиска върху Осло да преосмисли собствените си отношения с ЕС – въпрос, който от десетилетия разделя норвежкото общество.

Затова именно Осло е една от европейските столици, които следят най-внимателно гласуването. Сред държавите извън ЕС Норвегия вероятно има най-много основания да се интересува от резултата, тъй като евентуалното присъединяване на Исландия би променило значително сегашния модел на ЕИП.

„Трябва да признаем, че процесът по членство на Исландия ще създаде специфични предизвикателства за Норвегия като държава от Европейското икономическо пространство“, каза външният министър Еспен Барт Ейде пред парламента през май.

Норвежкото правителство продължава да определя ЕИП като основа на отношенията си с Брюксел. Ако Рейкявик поеме по пътя към пълноправно членство обаче, устойчивостта на този модел неизбежно ще се превърне в по-остър политически въпрос.

Александър Стуб призова Европа да „мисли мащабно“ и посочи Великобритания, Турция, Норвегия и Исландия сред страните, които блокът трябва да държи възможно най-близо

Финландският президент: ЕС трябва да се разшири до 40 държави, включително Канада

Исландия може да промени баланса в ЕИП

ЕИП осигурява достъп до единния европейски пазар на три държави извън ЕС – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Ако Исландия се присъедини към Съюза, сред държавите от ЕИП извън ЕС ще останат само Норвегия и Лихтенщайн – държава с около 40 000 жители и икономика, тясно свързана с тази на Швейцария.

Така на практика Норвегия ще се превърне в единствената голяма страна, която участва в единния европейски пазар, без да има представителство при вземането на решенията в ЕС.

Подобен преход вече има исторически прецедент. Когато Споразумението за ЕИП влиза в сила през 1994 г., към него принадлежат и Австрия, Финландия и Швеция. По-късно и трите държави стават членки на Европейския съюз след положителни референдуми.

Формално ЕИП ще продължи да съществува и ако Исландия се присъедини към ЕС. Политически обаче ще става все по-трудно то да бъде представяно като равностойна алтернатива на пълноправното членство.

„Ако Исландия стане член на ЕС, съотношението между страните по Споразумението за ЕИП – първоначално 12 към 7 – ще се промени на 28 към 2“, посочи Ейде.

Именно тази промяна кара Осло да обмисля как да запази влиянието си в отношенията с Брюксел. „Какъвто и път да избере Исландия, трябва да работим за укрепване на сътрудничеството си с ЕС“, допълни норвежкият външен министър.

Исландският премиер Криструн Фростадотир също подчерта през февруари, че ЕИП ще остане важен механизъм независимо от резултата. Победа на „Да“ само ще отвори пътя към преговори, а окончателното решение за членство ще бъде взето на по-късен етап.

Докато войната с Иран прекъсва доставките на петрол и газ, Осло се позиционира като богатия на енергийни ресурси спасител на континента

Норвегия – новият енергиен партньор на Европа

Сложните отношения на Норвегия с ЕС

Днешният модел е резултат от дългогодишните колебания на Норвегия спрямо европейската интеграция. Страната два пъти отхвърля членството в ЕС – на референдумите през 1972 и 1994 г.

И в двата случая мнозинството е сравнително малко – съответно 53,5% и 52% гласуват против присъединяването.

Подобни нагласи се запазват и днес. Проучване на норвежкото издание ABC Nyheter, публикувано по-рано този месец, показва, че 49% биха отхвърлили членство в ЕС, а 37% биха го подкрепили.

Причините също остават сходни с тези от 90-те години. Сред основните спорни теми са защитата на рибарството и земеделието, както и опасенията от загуба на суверенитет срещу сравнително ограничено влияние в значително по-голям политически блок.

Много от тези притеснения съществуват и в Исландия, което прави евентуалните ѝ преговори особено важни за норвежкия дебат. В Осло ще бъде следено най-вече какви условия може да договори Рейкявик по чувствителни въпроси като рибарството.

Халгримур Одсон, директор на мозъчния тръст Evrópustraumar, коментира пред Euronews, че норвежците ще наблюдават процеса „много внимателно“. Според него положителният резултат може да даде възможност на проевропейските партии в Норвегия отново да поставят членството на дневен ред.

Исландският пример сам по себе си обаче едва ли ще бъде достатъчен. За да промени курса си, Норвегия ще трябва да проведе собствен мащабен обществен и политически дебат, към който засега няма особен интерес.

След два неуспешни опита за присъединяване към блока Осло започва да преосмисля мястото си в Европа

„Лудият свят“ връща темата за членството на Норвегия в ЕС

Членството в ЕС остава чувствителна тема за Норвегия

Една от причините темата рядко да се повдига е споменът за дълбоките разногласия около предишните референдуми. Въпросът за ЕС е разделял не само политическите партии и обществото, но и отделни семейства.

На фона на сегашната геополитическа несигурност противниците на нов референдум твърдят, че връщането към подобна поляризираща тема може да създаде ненужно вътрешно напрежение.

Лидерът на евроскептичната Центристка партия Трюгве Слагсволд Ведум вече предупреди, че исландският процес може да активизира проевропейските сили в Норвегия. По думите му те ще представят все по-негативна картина на бъдещето на страната извън ЕС.

Проевропейските партии виждат ситуацията по различен начин. Лидерът на Либералната партия Гури Мелби смята, че референдумът в Исландия може да даде нов тласък на норвежкия дебат и че Осло има какво да научи от по-малко конфронтационния подход на Рейкявик.

Подобни аргументи изтъква и депутатът от Консервативната партия Ине Ериксен Сьорейде. Според нея Европа и международната среда са се променили фундаментално от последния норвежки референдум, а задълбочаването на интеграцията в ЕС прави все по-трудно за страната да защитава интересите си, без да участва пряко във вземането на решения.

Затова независимо от резултата в събота исландският вот ще има значение и за Норвегия. Ако Рейкявик действително се доближи до членство в ЕС, Осло може отново да се изправи пред въпроса, който от десетилетия избягва – дали сегашното му място в Европа все още е най-добрият възможен вариант.