Европейската комисия подготвя планове, с които да предостави на страните кандидатки за членство в ЕС икономически ползи още преди присъединяването им към блока. Целта е правителствата да намерят начин да ускорят процеса на разширяване, без да понижават критериите за прием.

Предложенията са част от стратегията на Комисията за т.нар. „постепенна интеграция“ – подход, при който страните кандидатки ще получават по-широк достъп до ЕС, докато изпълняват необходимите реформи и преговорите за членство все още продължават, твърдят двама източници, цитирани от POLITICO.

Сред обсъжданите стимули са достъп до някои европейски програми за финансиране, преференциални търговски режими и частичен достъп до единния пазар още преди официалното присъединяване. Конкретният пакет ще бъде различен за всяка държава според напредъка ѝ. Целта е страните кандидатки да останат мотивирани да провеждат политически трудните реформи, дори ако пълноправното членство остава въпрос на години.

За разлика от по-ранните идеи за т.нар. „обратно разширяване“, според които кандидатите трябваше да получат политически права още преди приключването на преговорите (предложение, което беше отхвърлено от държавите членки), новият модел предвижда предоставяне на икономически предимства, подобни на тези за членовете на ЕС, без страните реално да се присъединяват към Съюза преди да са изпълнили всички условия.

Договорените мерки предвиждат разширяване на езиковите, образователните, културните и политическите права на около 100 000 етнически унгарци в Закарпатска област

Будапеща и Киев постигнаха споразумение, което отваря пътя на Украйна към преговори за присъединяване към ЕС

Инициативата вече се радва на по-широка политическа подкрепа от предишните предложения. Франция и Германия – двете най-влиятелни държави в ЕС – вече са заставали зад подобни идеи за „олекотено членство“ за държави, чието присъединяване се очаква да отнеме дълго време. Европейски представители смятат, че настоящият подход ще бъде по-приемлив за европейските столици.

„Трябва да има паралелна, но необходима икономическа интеграция“, заяви литовският евродепутат Петрас Ауштрявичюс, който изготви стратегията на Европейския парламент за разширяването. „Принципът „повече срещу повече“ вече е доказал ефективността си и трябва да бъде използван в подкрепа на кандидатите, които напредват по-бързо от останалите.“

Комисията възнамерява да потърси подкрепата на държавите членки, като се надява лидерите да одобрят работата по по-широка рамка на заседание на Европейския съвет през октомври или декември.

Според плана достъпът до тези привилегии ще се предоставя индивидуално за всяка страна в зависимост от степента, в която тя е хармонизирала законодателството си с европейските правила и е изпълнила необходимите реформи. Това би представлявало съществена промяна спрямо настоящата система, при която повечето подобни ползи са запазени единствено за пълноправните членове.

Предложенията идват в момент, когато европейските правителства като цяло са съгласни, че процесът на разширяване трябва да се ускори, особено след руската война срещу Украйна. В същото време обаче те остават предпазливи към приемането на държави, които все още не са напълно подготвени. Затова Брюксел търси начин едновременно да ускори процеса и да въведе по-силни гаранции, които да успокоят скептичните столици.

Новият подход има за цел и да задържи ангажираността на страни като Украйна, чието присъединяване вероятно ще отнеме години въпреки силната политическа подкрепа, без обаче да създава очаквания за бързо членство.

Европейски служител обясни, че държавите ще трябва постепенно да „натрупват“ достъп до тези предимства с всяка реализирана реформа. По този начин се цели да бъдат успокоени правителствата, които се опасяват от предоставяне на привилегии на страни извън ЕС.

След среща с представители на Молдова в понеделник Европейската комисия обяви, че ще работи едновременно по присъединяването на страната и по „задълбочаването на постепенната интеграция на Молдова в Европейския съюз“. На страната вече е предложен достъп до Единната зона за плащания в евро (SEPA), европейските правила за мобилен роуминг и програми за културно сътрудничество.

Европейските депутати оценяват изпълнението на реформите в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Северна Македония

ЕП прие докладите за напредъка на страните от Западните Балкани по пътя към ЕС

Въпреки това по-широката реформа на политиката за разширяване все още напредва бавно. Макар лидерите на ЕС да се съгласиха на срещата си на върха в Черна гора по-рано този месец, че процесът трябва да бъде ускорен, последвалите разговори за конкретните механизми постепенно загубиха инерция.

В момента ЕС има девет официални страни кандидатки. Черна гора се смята за най-напредналия кандидат за членство, а Украйна и Молдова вече започнаха преговори за присъединяване. Други държави, сред които Сърбия, Турция и Грузия, обаче са в застой.

Макар постепенната интеграция да има за цел да направи процеса по-привлекателен, както Украйна, така и Черна гора се противопоставят на концепцията за „олекотено членство“, предложена от Франция и Германия. Според тях тя не бива да се превръща в заместител на пълноправното членство.

След като предишните предложения на Комисията за „обратно разширяване“ не получиха подкрепа от държавите членки, еврокомисарят по разширяването Марта Кос посочи, че сега правителствата трябва да решат как да продължат дебата.

Сред лидерите, които настояват за алтернативни решения, е германският канцлер Фридрих Мерц. Той е възнамерявал да повдигне темата на последната среща на Европейския съвет, но заради претоварената програма не е останало време за задълбочена дискусия. Очаква се въпросът да бъде върнат на дневен ред през октомври.

Дипломат, участвал в преговорите, коментира, че европейските институции се опитват да наваксат „изгубено десетилетие“ в реформите на политиката за разширяване, като същевременно преодолеят съпротивата на държавите, които настояват кандидатките да изпълнят реални и значими реформи преди присъединяването си.

По-рано този месец Марта Кос каза пред POLITICO, че Европейската комисия разработва и нови предпазни механизми, които ще имат „сериозни последици“, ако бъдещи държави членки започнат да отстъпват от принципите на демокрацията или върховенството на закона след присъединяването си. Това е още един опит да бъдат убедени скептичните правителства, че ЕС може да ускори разширяването, без да отслабва собствените си стандарти.