Това беше седмица, която разтърси света на математиката. След поредица от случаи, в които изкуственият интелект помогна за напредъка в областта, OpenAI обяви най-големия си успех досега: новият модел на компанията е решил една от Задачите на хилядолетието - математически проблем с награда от 1 млн. долара, който десетилетия наред не се поддаваше на човешкия ум.

Начинът, по който беше постигнат пробивът, няма почти нищо общо с традиционния процес на решаване на сложни математически задачи. Частна компания с оценка близо 1 трлн. долара е насочила към проблема 10 000 AI агента - системи, способни да изпълняват задачи автономно. Според оценки експериментът е струвал около 15 млн. долара.

Отдавна е ясно, че AI върви към способности в математиката, които надхвърлят човешките. Скоростта, с която беше решен толкова значим проблем, обаче предизвика истински шок сред учените.

Математиците вече се питат какво ще остане за тях, ако разработки, върху които работят с месеци или години, могат внезапно да бъдат довършени от AI, и как да обучават следващото поколение, когато дори изключително трудни задачи могат да бъдат решени с натискането на един бутон.

„Чувствам се леко зашеметена“, казва пред The Guardian проф. Колва Рони-Дугал, ръководител на катедрата по чиста математика в Университета „Сейнт Андрюс“.

Проф. Дейвид Силвестър, математик от Университета в Манчестър, описва ситуацията като „изключително нестабилна“.

„При достатъчно ресурси всички нерешени математически проблеми могат да паднат един след друг“, казва той.

„Това е необратимо. Няма връщане назад.“

Съобщението е най-яркият досега знак, че AI променя из основи математическите изследвания на най-високо ниво

OpenAI твърди, че неин модел е решил една от „Задачите на хилядолетието“

Проф. Джеймс Робинсън от Университета на Уорик посочва, че именно трудните нерешени задачи са горивото на математиката - те принуждават поколения учени да измислят нови подходи и методи.

„Дразнещо е да гледаш как тези големи технологични компании изгарят това гориво само за да могат да се похвалят колко велик е последният им модел“, казва той пред The Guardian.

„Прилича на детинско перчене на училищната площадка, само че в гигантски мащаб, подкрепено с милиарди долари и с потенциал за сериозни екологични щети във време, когато климатичните промени вероятно са най-голямото предизвикателство пред нас.“

Една от причините Силвестър да избере математиката е удоволствието от момента, в който най-накрая успееш да решиш труден проблем.

Модели на OpenAI и Google вече решават задачи на ниво научни изследвания, превръщайки математиката в новия стандарт за измерване на реалния напредък на изкуствения интелект

Сложната математика се превръща в новия тест за изкуствения интелект

За много математици именно седмиците, месеците и годините, прекарани в обикаляне около една задача, разбиването ѝ на части, опитването на различни подходи и отказът да се предадат са същността на професията.

„Без това математиката ми изглежда като съвсем различна дисциплина“, казва Силвестър.

Математиците и сега отделят значителна част от времето си за проверка на доказателствата на свои колеги. Именно подобна проверка открива пропуск в доказателството на Андрю Уайлс на Последната теорема на Ферма през 1993 г., което го принуждава да работи още една година, за да отстрани проблема.

Силвестър подозира, че занапред учените може да прекарват все повече време в проверка на огромен брой доказателства, генерирани от AI.

„Започва да прилича повече на счетоводство - правиш одит, проверяваш“, казва той.

PISA оценява доколко 15-годишните ученици могат да прилагат знанията си в реални ситуации по математика, четене и природни науки, като България отново отчита слабо представяне

Георги Вълчев: Резултатите от PISA 2025 показват сериозен проблем в българското образование

Промяната може да засегне и начина, по който се изгражда академична кариера. Математиците се назначават и израстват до голяма степен според публикуваните си научни трудове, но проблем, върху който някой е работил с месеци, вече може да бъде решен от AI за дни.

„Има съвсем реално усещане, че можеш да прекараш следващия месец в мислене върху нещо, а някой друг просто да натисне един бутон и да го реши“, казва Рони-Дугал. „Това е ужасно и според мен ще бъде ужасно поне няколко години.“

AI създава сериозен проблем и за университетското обучение.

Преподавателите традиционно дават на студентите задачи и тестове за самостоятелна работа вкъщи. Според Силвестър този модел вече практически е обезсмислен.

„Няма смисъл, защото вече не можем да сме сигурни кой всъщност е свършил работата“, казва той.

Преподавателите са принудени едновременно да забраняват използването на AI за определени задачи и да обучават студентите как да го използват при други. Причината е очевидна - математиката с помощта на AI ще бъде част от бъдещето.

Въпреки сътресенията проф. Александър Пасо, който изследва философията на математиката в Оксфордския университет, не вярва, че дисциплината ще изгуби привлекателността си.

„Предизвикателството остава, дори ако AI в крайна сметка стане по-добър от хората в научните изследвания“, казва той.

„Пак ще искаме сами да разбираме математиката. Ще продължаваме да ѝ се наслаждаваме и да оценяваме красотата ѝ. Удоволствието и красотата на едно математическо доказателство няма да изчезнат заради AI.“

Той отбелязва и че голяма част от математическите постижения на AI не възникват от нулата, а стъпват върху човешка работа.

Докато американският президент поставя победата над Китай над опасенията за екзистенциалните рискове от изкуствения интелект, Брюксел вижда в предупрежденията на изследователи от Anthropic и OpenAI аргумент в полза на AI Act

„Нямам никакви притеснения“: Тръмп отхвърля страхa от AI, Европа отговаря: „Ние вече имаме закон за това“

Пробивът на OpenAI например разчита в значителна степен на разработки на базираните в Мадрид математици Диего Кордоба и Луис Мартинес-Сороа.

OpenAI представи решение на задачата, свързана с уравненията на Навие-Стокс, които описват движението на течности и газове и се използват включително при моделирането на атмосферни процеси.

Това е една от седемте Задачи на хилядолетието, формулирани от института „Клей“ през 2000 г.

Обявяването на резултата от OpenAI във вторник обаче породи и нови притеснения сред математиците.

Компанията е насочила най-новия си модел към задачата, след като е чула слухове, че математици са решили две от Задачите на хилядолетието.

Проф. Тристан Бъкмастър от Нюйоркския университет и Левент Алпьоге от Anthropic са работили по свързани с Навие-Стокс проблеми и в процеса са използвали продукти на OpenAI.

Двамата заподозрели, че моделът на компанията може да е получил достъп до незавършената им работа и да се е обучавал върху нея. След вътрешна проверка OpenAI отрече това да се е случило.

Предупреждението идва от ръководител в екипа по AI безопасност, след като негов колега напусна компанията с обвинението, че Anthropic и OpenAI „залагат живота ни на карта“ в надпреварата към самоусъвършенстващ се свръхинтелект

Изследовател на Anthropic: Вероятността AI да унищожи човечеството е над 10%

Част от математическата общност обаче остава подозрителна.

„Голямата история в математиката в момента е, че вече никой не иска да споделя нищо“, казва Бъкмастър пред The Guardian.

„Математиката днес е различна от това, което беше само преди няколко дни. Трябва да решим какво ще правим оттук нататък.“