„Почти митична“ частна колекция за 450 млн. долара може да постави нови рекорди за най-скъпо продадени на търг творби на Ван Гог и Сезан
„Цъфнал кестен“, нарисувана от Ван Гог само седмици преди смъртта му, се показва пред публика след повече от 50 години, а стойността ѝ е оценена на 180 млн. долара
,fit(1001:538)&format=webp)
Тази есен Sotheby’s ще предложи на търг в Ню Йорк рядка картина на Винсент ван Гог, която не е виждана публично от половин век. Аукционната къща очаква творбата да достигне впечатляващите 180 млн. долара и да постави нов рекорд за художника.
Само това би било достатъчно, за да превърне вечерния търг през ноември в едно от големите събития на пазара на изкуство. Но Sotheby’s подготвя още една потенциално рекордна продажба – рядко произведение на Пол Сезан, също останало извън публичното пространство през последните пет десетилетия. То е оценено на около 120 млн. долара.
Двата шедьовъра се намират в притежанието на едно и също семейство от 70-те години на миналия век. Заедно с тях ще бъдат продадени още десет творби от колекцията, сред които произведения на Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Sotheby’s определя сбирката като „Елдорадо“ сред частните колекции и се надява за по-малко от час продажбите да надхвърлят 450 млн. долара.
„Това е една от най-значимите останали частни колекции на импресионистично и постимпресионистично изкуство“, посочва Хелена Нюман, председател на Sotheby’s Europe, която сравнява сбирката с „миниатюрен музей „Орсе“.
„Тя имаше легендарен, почти митичен статут като една от големите колекции“, допълва Нюман, цитирана от CNN. „Сега обаче предстои разкриването ѝ и хората ще получат възможност да видят какво съдържа.“
Филип Хук, бивш старши директор в Sotheby’s, разказва, че мистерията около колекцията го е съпътствала през цялата му кариера.
„Какво имаше в нея? Колко добри бяха произведенията? Истината е, че никой не знаеше“, коментира той пред журналисти по време на представянето в Лондон в сряда сутринта.
Една от причините е, че семейство Блакие-Ариета никога не предоставя картините за изложби в музеи. Другата е местоживеенето им в Аржентина, която през 90-те години и първото десетилетие на XXI век изглежда „много, много далеч“, обяснява Хук.
Колекцията Блакие-Ариета е принадлежала на покойния аржентински бизнесмен Карлос Педро Блакие и мецената Нели Ариета де Блакие. Тя е поредната голяма частна колекция, която излиза на пазара през последните години и може да даде сериозен тласък на продажбите.
Преди нея на търг бяха предложени колекциите на медийния магнат С. И. Нюхаус, съоснователя на Microsoft Пол Алън, мецената Полин Карпидас и наследника на Estée Lauder Ленард А. Лаудер. Последната включваше картина на Густав Климт, продадена за 236 млн. долара и превърнала се във второто най-скъпо произведение на изкуството, продавано някога на търг.
След смъртта на Нели през 2020 г. и на Карлос през 2023 г. техните деца са решили да предложат творбите за продажба. Блакие е президент на захарна компания, а съпругата му участва в международни комитети на големи музеи и има водеща роля при изграждането на семейната колекция. Двамата са сред най-влиятелните фигури в Аржентина.
През последното десетилетие от живота си Карлос Блакие е разследван за престъпления срещу човечеството заради предполагаемо участие в задържането на активисти по време на военната диктатура в Аржентина между 1976 и 1983 г. Той отрича обвиненията и не се изправя пред съд преди смъртта си. От Sotheby’s подчертават, че никога не е бил осъждан и до края е поддържал тезата за своята невинност.
Макар търгът да се проведе в Ню Йорк, няколко от общо 12-те произведения бяха представени заедно за първи път в Лондон в сряда сутринта. Сред тях са En Canot (Jeune fille à la barque) от 1877 г. на Пиер-Огюст Реноар и La Place du Théâtre-Français et l’avenue de l’Opéra, soleil d’après-midi en hiver от 1898 г. на Камий Писаро.
Именно в Лондон семейство Блакие придобива голяма част от творбите си. През летните месеци те пътуват до британската столица и купуват произведения директно от Lefevre Gallery – една от водещите галерии за импресионистично и модерно изкуство до затварянето ѝ в началото на XXI век.
Ако картините на Ван Гог и Сезан поставят нови рекорди, това ще бъде вторият случай, в който най-високите аукционни цени за двамата художници са подобрени в една и съща вечер и с произведения от една колекция.
При историческата разпродажба на колекцията на Пол Алън от Christie’s през 2022 г. пейзажът на Ван Гог Verger avec cyprès беше продаден за 117 млн. долара, а La Montagne Sainte-Victoire на Сезан достигна 137,7 млн. долара. И двете произведения са създадени през 1888 г.
Картината на Ван Гог Châtaignier en fleurs roses et blanches („Кестен в розов и бял цвят“) не е сред показаните в Лондон. Тя пътува към Хонконг, където ще бъде изложена преди търга по-късно тази година.
Художникът я създава през последните два месеца от живота си във френското село Овер сюр Оаз. Малко преди това напуска психиатричната клиника в Сен Реми дьо Прованс, където по собствено желание прекарва около година. Sotheby’s определя този период от творчеството му като изпълнен с „енергия“ и „оптимизъм“.
„Палитрата е невероятна, изпълнена с жизненост“, коментира Нюман и отбелязва, че едва „шепа“ произведения от последния период на Ван Гог все още се намират извън музеите. Няколко от тях са част от колекцията на парижкия музей „Орсе“, включително един от портретите на лекаря, който се грижи за художника – д-р Пол Гаше.
Другото водещо произведение в колекцията – Arlequin („Арлекин“) на Сезан – заема централно място в лондонската галерия на Sotheby’s. Картината е една от четири творби на художника с образа на Арлекин и единствената от тях, която не се намира в музей.
През годините тя преминава през ръцете на влиятелните френски търговци на изкуство Амброаз Волар, Пол Дюран-Рюел и Пол Розенберг. Участва и в ключови изложби на Сезан в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Tate в Лондон и Института по изкуствата в Чикаго, преди през 1975 г. да бъде придобита от семейство Блакие.
Днес колекцията се представя като една от последните големи частни сбирки на импресионистично и постимпресионистично изкуство – сегмент, който през периоди на икономическа несигурност се утвърждава като сравнително стабилна част от пазара.
Как ще се отрази постепенното изчерпване на подобни колекции върху най-високия ценови сегмент на пазара на изкуство, предстои да стане ясно. Според Нюман става дума за поколенческа промяна – сбирки, създавани между 60-те и 80-те години на XX век, сега излизат на пазара, след като техните собственици остаряват или умират.
За малцината колекционери, които могат да си позволят произведения от подобен мащаб, това е рядка възможност.
„Това е момент, в който както утвърдени, така и нови колекционери ще се конкурират помежду си и ще бъде много интересно да видим какво ще се случи“, обобщава Нюман
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)