Някои от най-скъпите парфюмни съставки в света започват с увредено дърво. Когато определени видове от рода Aquilaria бъдат наранени, те произвеждат тъмна ароматна смола, от която се получава агарово дърво, известно в парфюмерията и като уд.

Суровината е толкова ценна, че търсенето ѝ от години стимулира незаконната сеч и оказва сериозен натиск върху дивите популации на тези дървета.

Сега AI и биотехнологиите предлагат различен подход: вместо ценните растения да бъдат събирани от природата, учените се опитват да възпроизвеждат ароматите и химическите им съединения в лаборатория.

Компании вече използват изкуствен интелект, за да предвиждат какъв ще бъде ароматът на молекули, които никога не са били създавани, възстановяват гени, свързани с аромата на вече изчезнали цветя, и дори използват микроорганизми от облаците като отправна точка за нови парфюми, разказва The Guardian.

Амбицията е технологията постепенно да позволи на парфюмерийната индустрия да произвежда ценни ароматни съединения, без постоянно да разчита на ограничени природни ресурси.

Една от компаниите, които работят в тази посока, е Osmo – стартъп, отделил се от Google Brain и привлякъл около 130 млн. долара финансиране. Компанията разработва AI системи, които свързват химическата структура на дадена молекула с начина, по който хората възприемат миризмата ѝ.

Основателят на Osmo Алекс Уилчко обяснява пред The Guardian, че компанията вече е успяла да възпроизведе аромата на рядко дърво, използвайки парче кора с размер приблизително колкото човешки пръст. Пробата е анализирана със спектрометър, след което AI модел реконструира химическия състав, а ароматът е възпроизведен в лаборатория.

Компании вече използват AI, за да създават парфюми, да прогнозират пазарния им успех и дори да симулират човешкото възприятие за миризми

След ChatGPT идва AI парфюмеристът

Синтетичните съставки сами по себе си не са новост за парфюмерийната индустрия. Те се използват повече от век, а лабораторните инструменти отдавна могат да идентифицират отделните молекули в даден аромат. Промяната е в способността на AI да прави прогнози.

По думите на Уилчко системите на Osmo са обучавани върху повече от 5 млн. човешки реакции към различни миризми. Това позволява на моделите да предвиждат не само характеристиките на отделни молекули, но и как комбинациите между тях вероятно ще бъдат възприемани от хората.

На практика това може да промени начина, по който се разработват нови аромати. Вместо парфюмеристите да разчитат единствено на съществуващи суровини и дълги серии от лабораторни експерименти, част от търсенето на нови ароматни комбинации може да бъде извършвано изчислително.

Друг подход предлага BioHarvest Sciences. Компанията съобщава през март, че е създала стабилна клетъчна култура от рядко и застрашено ароматно растение от Югоизточна Азия. Технологията ѝ позволява ценни растителни съединения да бъдат произвеждани в контролирани условия, без самото растение да бъде отглеждано и събирано многократно.

Името на растението не се разкрива поради договорни ограничения. През август BioHarvest обяви споразумение за производство и доставка с общ обем от 20 метрични тона ароматна композиция. Ограниченото производство се очаква да започне през първата половина на 2027 г., а компанията оценява потенциалните приходи от споразумението на между 20 и 30 млн. долара.

Технологията е част от по-широка тенденция в биотехнологиите, при която клетъчни култури се използват за производство на ценни растителни молекули независимо от климатичните условия, земеделската площ или наличието на диви растения.

Това е особено важно за парфюмерията, където някои редки суровини достигат цени от десетки хиляди долари за килограм. BioHarvest отбелязва, че търсенето на тези молекули нараства в Близкия изток, Азия и сегмента на луксозните аромати.

За разлика от парфюмите висок клас, които имитират, продуктите Fine'ry не излизат скъпо – средната цена на флакон е 37 долара

От скъпо в евтино: Печелившата стратегия на бранд за дубликати на парфюми

Основният икономически проблем е очевиден: търсенето може да расте практически неограничено, докато природното предлагане остава ограничено.

Именно тук биотехнологичните компании виждат възможност да отделят производството на ароматни съставки от физическото наличие на самото растение.

Технологичните експерименти вече излизат далеч извън класическото производство на синтетични аромати.

Изследователката Кристина Агапакис работи върху възстановяването на гени от запазени образци на цветя, смятани за изчезнали. Получените ароматни съединения могат да бъдат използвани от парфюмеристи като основа за създаване на нови композиции.

Парфюмерийната марка Future Society търси източници на аромати дори в облаците. По време на два полета с малък самолет са събрани живи микроорганизми от атмосферата. Изследователите идентифицират 13 от тях, които произвеждат общо 57 ароматни молекули. Те служат като вдъхновение и отправна точка за парфюма Cloud Reverie, представен тази година, пише The Guardian.

Тези разработки показват колко значително могат да се разширят възможностите за създаване на нови аромати чрез комбиниране на биология, химия и машинно обучение.

Въпреки това твърденията, че новите технологии могат да служат като инструмент за опазване на застрашени растителни видове, срещат сериозен скептицизъм.

Природозащитници и парфюмеристи посочват, че създаването на синтетичен заместител на даден аромат не гарантира намаляване на натиска върху оригиналното растение.

Инкрустиран медальон крие отделение за червило, а флаконът за парфюм е нещо много повече от стъклено шишенце

Диамантите се пренасят в козметиката: Печелившата стратегия за лукса в тежки времена

Парфюмеристът Манди Афтел, основател на Aftel Archive of Curious Scents, определя представянето на подобни разработки като форма на природозащита като „greenwashing“.

Тя отбелязва пред The Guardian, че създаването на синтетична версия на аромата на застрашено растение не допринася за опазването на самото растение. Подобен подход не намалява непременно търсенето на оригиналната суровина и не адресира други фактори за намаляването на вида, като унищожаването на местообитания.

Риан Смит от Кралските ботанически градини „Кю“ също изразява сходна позиция. Тя отбелязва, че изкуственият интелект може да подпомогне разработването на алтернативи на съставки като уд, но материалите, добити директно от дивата природа, остават високо ценени на пазара.

Следователно технологичните заместители могат да намалят част от търсенето, но не елиминират напълно натиска върху естествените популации.

Самият Уилчко признава, че опазването на природата не е основната цел на работата на Osmo.

Един аромат е повече от химическа формула

Съществуват и съществени технологични ограничения. Ароматът на едно цвете може да включва стотици различни молекули, като съотношението между тях варира според частта на растението, почвата, температурата, сезона, влажността и множество други фактори.

Тези променливи значително усложняват точната реконструкция на аромата.

Агапакис определя аромата, създаден в един от нейните проекти, като своеобразен фрагмент от нещо изгубено. Причината е, че лабораторните условия позволяват възпроизвеждането на определени химически съединения, но не и на целия жив организъм и екосистемата, в която той съществува.

Тук ясно се очертава границата между възпроизвеждането на молекулярния профил на даден аромат и пресъздаването на самата природа.

Изкуственият интелект и биотехнологиите могат да предоставят на парфюмерийната индустрия нови източници на суровини, да намалят зависимостта от редки растителни видове и да повишат предвидимостта на производствените процеси.

Засега обаче тези технологии не могат да заменят живото растение, нито да премахнат необходимостта от неговата защита.