„Амбани ли управлява Индия?“ Мъск влиза в конфликт с индийски милиардер заради Starlink
Основателят на SpaceX обвинява местни бизнесмени, че възпрепятстват старта на сателитния интернет в страната, въпреки че компанията вече е получила лиценз. Спорът предизвика и политически реакции
,fit(1001:538)&format=webp)
Илон Мъск влезе в открит конфликт с един от най-влиятелните бизнесмени в Индия, след като обвини местни милиардери, че възпрепятстват старта на сателитната интернет услуга Starlink в страната.
В четвъртък основателят на SpaceX насочи критиките си директно към Мукеш Амбани, собственик на конгломерата Reliance Industries, чиято телекомуникационна компания Jio е най-големият оператор на индийския пазар, съобщава CNBC.
„Амбани ли е истинският шеф на Индия?“, попита Мъск в публикация в социалната мрежа X.
Коментарът дойде ден след като милиардерът обвини определени „олигарси“ в страната, че поддържат монополен контрол върху телекомуникационния сектор и ограничават конкуренцията.
По думите на Мъск Starlink вече пет години се опитва да изпълни всички законови и регулаторни изисквания на индийските власти, но все още не може да започне търговска дейност.
За SpaceX залогът е значителен. Индия е сред най-големите телекомуникационни пазари в света, а сателитният интернет предлага възможност за разширяване на свързаността в отдалечени райони, където изграждането на традиционна инфраструктура е трудно или скъпо.
Навлизането на Starlink би създало допълнителна конкуренция за местните оператори, които вече развиват собствени проекти в областта на сателитните комуникации.
Jio на Амбани и другият водещ оператор Bharti Airtel контролират общо около 80% от индийския телекомуникационен пазар, отбелязва CNBC.
Спорът стигна и до индийската политика
Изказванията на Мъск предизвикаха реакция и от лидера на опозицията в Индия Рахул Ганди, който от години обвинява правителството в близки отношения с някои от най-богатите бизнесмени в страната.
„Почакай да се запознаеш с другия“, написа Ганди в отговор на Мъск, очевидно визирайки Гаутам Адани, един от най-богатите индийски предприемачи и чест обект на политическите му критики.
„Това наистина е обезпокоително“, отговори Мъск.
Размяната на реплики превърна забавянето на Starlink от регулаторен въпрос в политически спор за влиянието на големия бизнес върху решенията на индийските власти.
Reliance Industries не е отговорила на искането на CNBC за коментар.
Индийското правителство от своя страна отхвърля обвиненията в пристрастно отношение към Starlink. Според Министерството на комуникациите процедурата по одобрение на сателитните оператори е справедлива и недискриминационна, като кандидатите трябва да преминат задължителни проверки за сигурност, съобщава Reuters.
Защо Starlink все още не може да започне работа в Индия?
Парадоксът е, че SpaceX вече има споразумения именно с компаниите, срещу които Мъск отправя критики.
През март 2025 г. Starlink подписа предварителни споразумения за партньорство с Jio Platforms на Амбани и Bharti Airtel, втория по големина телекомуникационен оператор в Индия.
Целта им беше да се проучат възможностите за предлагане и разпространение на продуктите и услугите на Starlink чрез съществуващите търговски канали на двете индийски компании.
През юли същата година сателитният бизнес на Мъск получи лиценз за предоставяне на услуги в Индия, но реалният търговски старт така и не се състоя.
По-рано през 2026 г. Bloomberg съобщи, че властите в Ню Делхи са замразили част от необходимите одобрения поради опасения за сигурността, включително възможността терминали на Starlink да бъдат използвани без необходимите разрешения.
Лицензът сам по себе си не е достатъчен за започване на работа. Операторите трябва да получат и съответните разрешения за използване на радиочестотен спектър, както и да преминат проверки за сигурност.
Според индийските власти Starlink, Jio и Airtel се намират на сходен етап от регулаторния процес, което означава, че забавянето не засяга единствено американската компания.
Jio подготвя собствена сателитна мрежа
Междувременно Reliance развива собствени проекти в областта на сателитния интернет, което може да превърне компанията в пряк конкурент на Starlink.
През юни Акаш Амбани, син на Мукеш Амбани и управляващ директор на Jio Platforms, съобщи пред акционерите, че компанията планира да предлага сателитни комуникационни услуги чрез мрежа от спътници в ниска околоземна орбита.
Според публикации в местни медии Jio разглежда възможността за изграждане на мрежа от приблизително 1600 сателита и 23 наземни станции, която да разшири интернет покритието в Индия.
За сравнение, Starlink вече разполага с над 11 000 сателита в орбита и предоставя услуги в повече от 170 държави и територии, посочва CNBC.
Съществуващата инфраструктура дава на SpaceX значително предимство по отношение на мащаба. Достъпът до индийския пазар обаче продължава да зависи от изпълнението на местните регулаторни изисквания.
В изявление пред Moneycontrol, медийна платформа от групата Reliance, Акаш Амбани подчерта, че Индия се нуждае от собствени технологични решения.
Позицията му отразява стремежа на страната да ограничи зависимостта си от чуждестранни технологии в стратегически сектори като телекомуникациите.
Starlink не е единственият бизнес на Мъск, който среща трудности в Индия
Забавянето на Starlink не е единственото предизвикателство пред компаниите на Мъск на индийския пазар.
Tesla също среща затруднения, след като официално навлезе в страната през 2025 г.
Въпреки високите очаквания първоначалното търсене на електромобилите на американския производител остава ограничено. Според публикации, цитирани от CNBC, компанията е продала малко над 1000 автомобила в Индия от началото на дейността си.
Така два от най-значимите бизнеса на Мъск се сблъскват с различни препятствия на един от най-големите потенциални пазари за продуктите си.
При Tesla основното предизвикателство е слабото търсене, докато при Starlink пречка остава получаването на окончателните регулаторни разрешения.
Спорът с Амбани поставя и по-широк въпрос: доколко големите международни технологични компании могат да се конкурират на индийския пазар, когато местните оператори разполагат със силни позиции, а достъпът до стратегическата телекомуникационна инфраструктура е обект на строг държавен контрол.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)