България подобрява позицията си в новото издание на класацията „Икономическата свобода по света“ на канадския институт „Фрейзър“, разпространявана у нас от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Страната получава 7,31 точки от максимални 10 и заема 54-то място сред 165 държави и територии, между Южна Корея и Словения. Данните в изследването се отнасят за 2024 г.

На пръв поглед резултатът изглежда като ясно подобрение – оценката е с 0,12 точки по-висока спрямо предходното издание. Според анализа на ИПИ обаче почти целият напредък се дължи на успокояването на инфлацията, а не на структурни промени в икономиката.

Експертите на ИПИ подчертават, че в три от петте основни категории България се влошава. Без положителния ефект от ценовата стабилизация общата оценка на страната би намаляла.

Инфлацията носи почти целия ръст

Най-същественото подобрение е в категорията „стабилни пари“, където оценката на България се повишава от 8,19 на 8,93 точки.

Според ИПИ именно този компонент носи почти целия положителен импулс в общия индекс. След силния инфлационен шок през предходните години, особено през 2022 г., по-бавният ръст на цените връща значителна част от загубените позиции.

Подобрение има и при свободата на международната търговия – от 8,39 на 8,56 точки. Така България достига 38-о място в света по този показател.

От ИПИ посочват, че това остава едно от основните предимства на страната, свързано с участието ѝ в единния европейски пазар и свободното движение на стоки и капитали.

Политически тази мярка влиза в тежък конфликт както със заявките на властта да не вдига данъците и да подкрепя растежа, така и с реториката за грешките от близкото минало. Новият данък отнема от растежа, като наказва успешните и инвестициите в експанзия

Данък „свръхпечалба“ не е решението

Повече държава, по-слаба регулаторна среда

В останалите три категории посоката е обратната.

Оценката за размера на правителството намалява от 6,73 на 6,62 точки, което поставя България на 88-о място в света.

Според ИПИ ниските преки данъци продължават да бъдат конкурентно предимство, но все по-трудно компенсират високите публични разходи и увеличаващата се роля на държавата в икономиката.

Влошаване има и при регулациите – от 6,74 на 6,60 точки, а България се нарежда на 71-во място. Особено видим е спадът при оценката за безпристрастността на публичната администрация.

Върховенството на правото остава най-слабата точка

Най-ниската оценка на България продължава да бъде при правната система и защитата на собствеността – 5,83 точки спрямо 5,91 година по-рано.

В тази категория страната е 57-а.

Експертите на ИПИ отново открояват познати слабости – независимостта и безпристрастността на съдилищата, защитата на собствеността и качеството на правоприлагането. Особено отчетливо е влошаването при оценката за безпристрастността на съдилищата.

Така от петте основни области само две се подобряват – стабилните пари и международната търговия, докато размерът на правителството, правната система и регулациите отстъпват.

Според разчетите на ИПИ стабилността на парите добавя около 0,15 точки към общия индекс, а международната търговия – още около 0,03 точки. Влошаването в останалите три области отнема общо приблизително 0,07–0,08 точки.

Изводът на института е, че без нормализирането на инфлацията България нямаше да отчете подобрение в икономическата свобода.

Ако сравним динамиката на цените, жилищата сега са най-достъпни в сравнение с поне десетилетие назад, измерено през покупателната сила на средната работна заплата

Надценени ли са жилищните имоти в България

От 120-о до 54-то място – но с видимо забавяне

Погледът назад показва значителния напредък на България от началото на века, но и ясно забавяне през последните години.

През 2000 г. страната има едва 5,33 точки и заема 120-о място в света.

През следващите години паричната стабилност, ниските преки данъци, отварянето на икономиката и европейската интеграция постепенно подобряват позицията ѝ.

В актуализираната серия най-високата оценка е достигната през 2016 г. – 7,60 точки. След това напредъкът спира, а пандемията, нарастващите публични разходи и инфлационният шок свалят резултата до 7,04 точки през 2022 г.

През последните две години част от загубата е възстановена, но България все още остава под най-добрите си резултати отпреди пандемията.

Според ИПИ съществената разлика е в причините за подобрението. Големият напредък от началото на века е бил подкрепен от структурни промени, докато сегашното възстановяване идва основно от отшумяването на инфлационния шок.

Най-ключовият външен пазар се оказват САЩ, износът за които генерира 2,9% от добавената стойност – значително повече спрямо 15 години по-рано

Колко отворена е България към световната икономика отвъд ЕС?

ИПИ: По-високата свобода няма да дойде по инерция

От Института за пазарна икономика предупреждават, че по-добър резултат в бъдеще няма да бъде постигнат автоматично.

Според експертите е необходимо по-прозрачно и ефективно функциониране на институциите, включително съда и прокуратурата, ограничаване на ролята на държавата в икономиката и подобряване на регулаторната и административната среда.

Посланието им е, че следващото съществено изкачване в класацията няма да дойде от временни макроикономически фактори като по-ниската инфлация, а ще изисква реформи в областите, в които България продължава да изостава.