Жените с автоимунни заболявания са с до 74% по-голяма вероятност от мъжете да получат погрешно обяснение, че симптомите им имат психологически или психосоматичен произход. Освен това те чакат значително по-дълго за поставяне на диагноза и започване на лечение, сочи ново проучване.

Стотици милиони хора по света – приблизително един на всеки десет души – страдат от автоимунни заболявания, които могат да предизвикат различни здравословни проблеми, включително умора, мускулни болки и кожни обриви.

Изследване на университетите в Кеймбридж и Източна Англия обаче разкрива съществени различия в начина, по който лекарите оценяват проявите на тези състояния при жените и мъжете.

Според резултатите при пациентките по-често погрешно се приема, че оплакванията се дължат на психиатрични причини или имат психосоматичен характер. Те също така са изложени на по-голям риск от забавяне на правилната диагноза.

„Вредите, които подобни погрешни диагнози нанасят на жените, могат да имат дълготрайни последици както за доверието им в лекарите, така и за собственото им самочувствие“, коментира водещият автор на изследването Мелани Слоун. 

Слоун, която работи в областта на общественото здраве и първичната медицинска помощ в Кеймбридж и Университета на Източна Англия, обяснява, че някои пациентки са принудени да чакат с години, преди да бъде установено действителното им заболяване. Това от своя страна отлага и необходимото лечение, пише The Guardian. 

Проучването, публикувано в научното списание eClinicalMedicine на The Lancet, обхваща над 6600 души с автоимунни заболявания. Повечето участници са жени и живеят във Великобритания.

Всеки от тях посочва основното си заболяване, като близо една четвърт от жените съобщават за автоимунно нарушение на щитовидната жлеза. То може да доведе до понижена функция на органа, както при тиреоидита на Хашимото, или до повишена активност, характерна за Базедовата болест.

Тиреоидитът на Хашимото може да причини наддаване на тегло, косопад, умора и болки в ставите. Сред симптомите на Базедовата болест са изпъкване на очите, сърцебиене и отслабване.

Една на всеки седем участнички страда от системен лупус – заболяване, което може да се прояви с отпадналост, кожни обриви и мускулни болки.

Сред мъжете най-разпространени са ревматоидният артрит, васкулитът и антифосфолипидният синдром (APS), известен още като синдром на „лепкавата кръв“.

Изследователите установяват, че 43% от жените съобщават, че лекар е приписвал състоянието им на психиатрична причина, докато при мъжете този дял е 33%. Освен това 34% от пациентките посочват, че симптомите им погрешно са били определяни като психосоматични, тоест предизвикани или засилени от стрес и тревожност. За сравнение, подобен опит споделят 22% от мъжете.

След отчитане на фактори като възраст, група заболявания, континент и финансово състояние на домакинството учените изчисляват, че жените са с 46% по-голяма вероятност да съобщят за погрешна психиатрична диагноза и със 74% по-голяма вероятност за неправилно определяне на оплакванията им като психосоматични в сравнение с мъжете.

Данните показват и значително по-дълъг период между появата на първите признаци на заболяването и поставянето на диагноза при жените, както и повече посещения при медицински специалисти. Сред мъжете най-често посочваният срок за установяване на състоянието е под три месеца, докато при жените той достига между една и две години.

Автоимунните заболявания възникват, когато имунната система погрешно атакува собствения организъм. Диагностицирането им често е сложно, тъй като много от проявите им се срещат и сред хора без подобни състояния.

Авторите на изследването признават, че „по-широките диагностични затруднения засягат и двата пола“, но подчертават, че „жените могат да бъдат изправени пред допълнителни неблагоприятни фактори“.

„Възможно е исторически формираните предразсъдъци в медицината да продължават да оказват влияние, включително представата, че жените са по-малко достоверни и по-емоционални, когато описват симптомите си, в сравнение с мъжете“, отбелязва научният екип.

Според Слоун резултатите показват, че психологическите обяснения или тези, свързани с психичното здраве, понякога се предлагат твърде прибързано. „Това се случва и при двата пола, но нашето проучване подсказва, че жените може да са особено уязвими към подобни погрешни диагнози“, уточнява тя.

„Изключително важно е да не се приема автоматично, че симптомите имат психологически произход. Понякога е достатъчно лекарят просто да каже на пациента: „Вярвам ви“, дори когато оплакванията не са видими при преглед“, допълва изследователката.

Шайста Таябали, която самата страда от автоимунно заболяване и участва в научния екип като съавтор на проучването, определя установените различия между половете като особено отчетливи.

„Фактът, че жените съобщават за по-високи нива на погрешни психиатрични и психосоматични диагнози в сравнение с мъжете, подсказва, че историческите предразсъдъци, свързани с пола, продължават да бъдат сериозно препятствие по пътя към правилното диагностициране“, посочва тя.

„Макар определения като „истерия“ да са остарели и за щастие днес да се използват рядко, ние, жените, все още по-често срещаме трудности да убедим лекарите, че симптомите ни са реални, и съответно да получим адекватна медицинска помощ“, заключава Таябали.