Дълго време в неврологията се приема, че човек се ражда с определен брой нервни клетки в мозъка и постепенно ги губи с възрастта, без да може да ги възстановява. През последните десетилетия обаче редица научни изследвания поставят под съмнение това схващане.

Все повече данни подсказват, че мозъкът може да продължава да произвежда нови неврони и след детството. Процесът се нарича неврогенеза и ако бъде окончателно доказан при възрастните хора, може да промени разбирането за начина, по който мозъкът старее, учи и реагира на заболявания.

Въпросът обаче остава предмет на сериозен научен дебат, разказва списание Nature. Докато някои изследователи смятат, че доказателствата вече са достатъчно убедителни, други предупреждават, че съществуващите методи все още не могат със сигурност да установят дали новите неврони действително са се образували в зряла възраст.

Идеята, че мозъкът не може да създава нови неврони след определена възраст, доминира в науката през по-голямата част от XX век. Първите сериозни съмнения се появяват през 60-те години, когато изследователи откриват признаци за образуване на нови нервни клетки при възрастни плъхове и котки. По-късно подобни процеси са установени и при птици и други животински видове.

През 1998 г. екип на невролога Ръсти Гейдж от Института „Солк“ в Калифорния публикува изследване, което представя доказателства за образуване на нови неврони и в човешкия мозък. Учените анализират мозъчна тъкан от петима починали пациенти и установяват признаци за новообразувани нервни клетки в хипокампуса, област, която има важна роля за паметта и ученето.

Откритието предизвиква голям интерес, но две десетилетия по-късно друго изследване поставя резултатите под въпрос. През 2018 г. екип от учени анализира 59 проби от човешка мозъчна тъкан и стига до заключението, че образуването на нови неврони намалява рязко през първите години от живота.

При изследваните хора над 13-годишна възраст учените почти не откриват признаци за подобен процес. Резултатите предизвикват сериозни разногласия в научната общност. Някои изследователи посочват, че различията може да се дължат на начина, по който мозъчните проби се съхраняват и анализират.

Още през следващата година друго проучване установява множество клетки с характеристики на млади неврони при здрави хора на възраст между 43 и 87 години. Така един от най-важните въпроси в неврологията остава без окончателен отговор.

За първи път човешка мозъчна тъкан се развива в мозъка на мишки

Новите технологии дават по-ясна картина

През последните години учените започват да използват по-прецизни методи, които анализират активността на гените в отделните мозъчни клетки. Това позволява да се откриват клетки с характеристики, типични за различните етапи от развитието на невроните. Вместо да разчитат единствено на външния им вид, изследователите могат да проследяват молекулярните признаци, свързани с образуването на нервни клетки.

Значителен напредък е постигнат в изследване, публикувано в Science през 2025 г. Екип, ръководен от Йонас Фрисен от Каролинския институт в Швеция, използва генетични анализи и машинно обучение, за да открие делящи се клетки в мозъците на възрастни хора.

Това е важна стъпка, тъй като предишните проучвания не успяват категорично да изключат възможността някои от откритите незрели неврони да са се образували още в ранното детство и да са останали в това състояние.

Резултатите показват, че в зрелия човешки мозък съществуват клетки, които могат да се делят и потенциално да се превръщат в неврони. Данните обаче все още не дават окончателен отговор колко нови нервни клетки се образуват, дали достигат пълна зрялост и каква роля изпълняват.

Какво означава това за паметта, стареенето и депресията?

Възможността мозъкът да създава нови неврони представлява значителен интерес за медицината. Проучвания върху животни показват, че неврогенезата може да участва в процесите на учене, памет и справяне със стреса. При хората обаче тази връзка остава недостатъчно изяснена.

По-нови изследвания установяват разлики между мозъците на хора с определени заболявания и тези на хора, които запазват добри когнитивни способности в напреднала възраст.

Например учените откриват по-малък брой клетки с характеристики на млади неврони в мозъчни проби от пациенти с болестта на Алцхаймер в сравнение с проби от хора над 80 години с изключително добра памет.

Друго проучване открива признаци за нарушена неврогенеза при хора с тежко депресивно разстройство.

Тези резултати предполагат възможна връзка между образуването на нови нервни клетки, здравословното стареене и психичното здраве. Те обаче не доказват, че нарушенията в неврогенезата причиняват съответните заболявания.

В дългосрочен план учените се надяват да разберат дали процесът може да бъде повлиян чрез терапии, които да подпомагат мозъчната функция.

Засега подобни лечения остават далечна перспектива. Не е ясно как неврогенезата може да бъде контролирана при хората и дали стимулирането ѝ действително би подобрило паметта или би забавило развитието на невродегенеративни заболявания.

Операция „Изкуствен интелект“: Първите успешни автономни хирургични интервенции вече са факт

Можем ли сами да стимулираме образуването на нови неврони?

Интересът към темата вече надхвърля научните среди. В социалните мрежи се разпространяват твърдения, че физическите упражнения, решаването на логически задачи или определени храни могат бързо да увеличат броя на невроните в мозъка.

Учените обаче подчертават, че тези твърдения не са подкрепени с преки доказателства от изследвания върху хора.

Основният проблем е, че все още няма достатъчно надежден метод за наблюдение на образуването на нови неврони в мозъка на жив човек.

Някои оценки сочат, че човешкият мозък може да произвежда около 700 нови неврона дневно. Дори тази стойност да бъде потвърдена, тя представлява изключително малка част от общия брой нервни клетки.

Според учените по-важният въпрос вече не е само дали мозъкът създава нови неврони, а каква е тяхната функция и дали сравнително малкият им брой има съществено значение за паметта, поведението и здравето.

Макар окончателен отговор все още да липсва, развитието на технологиите постепенно приближава науката към разрешаването на този дългогодишен спор.

Ако се потвърди, че човешкият мозък запазва способността си да създава функциониращи нервни клетки през целия живот, това би открило нови възможности за разбиране на стареенето и разработване на бъдещи терапии.