Мозъците на хората, които страдат от депресия създават нови неврони значително по-трудно в сравнение с тези без заболяването. Това показва ново мащабно проучване, публикувано в Nature.

Изследването представя най-подробната карта досега на клетъчните типове в хипокампуса на възрастен човек – зоната, отговорна за ученето, паметта и емоциите.

В продължение на над 20 години учените предполагат, че нарушенията в неврогенезата (процеса на създаване на нови неврони) са изключително важни за депресивните състояния. За първи път процесът е проследен на клетъчно ниво, което позволява да се установят конкретните засегнати молекулярни механизми.

Проучването, първоначално публикувано в Nature Medicine, не твърди, че нарушената неврогенеза е основната причина за депресията. Авторите посочват, че заболяването засяга различни зони в мозъка, а не само хипокампуса. Въпреки това резултатите могат да насочат бизнеса и фармацевтиката към нови терапевтични цели.

За разлика от езиковите модели, които се обучават с интернет данни, роботите изискват събиране на данни чрез реални действия. Компании като Encord превръщат този процес в печеливш бизнес, използвайки иновативни сензори и платформи за обучение на машини

Как човешките мозъчни вълни и мускулни сигнали обучават новото поколение хуманоидни роботи?

Невроученият от Колумбийския университет Мора Болдрини Дюпон посочва пред Nature, че екипът е идентифицирал няколко потенциални молекулярни пътеки, които могат директно да се повлияят от иновативни медикаменти.

Мащабът на изследването впечатлява научната общност. Авторите анализират мозъчна тъкан от 30 души, починали наскоро. Единадесет от донорите са страдали от тежко депресивно разстройство, а останалите 19 са били без психични заболявания и са използвани като контролна група.

За да постигнат тези резултати, изследователите използват серия високотехнологични методи. Те секвенират РНК в ядрата на близо 500 000 клетки от хипокампуса и проследяват развитието на невронните стволови клетки до незрели неврони. Освен това прилагат пространствена транскриптомика и протеомика за детайлно картографиране на генната и протеиновата активност в мозъчната тъкан.

След години на депресия и тревожност Ерик Лампаерт губи паметта си. Минават 18 месеца, преди да започне отново да си спомня кой е

Човекът, който забрави себе си: Как комик с амнезия се завърна на сцената

Данните показват, че мозъците на хора с клинична депресия съдържат повече невронни стволови клетки и по-малко невробласти. Това подсказва, че преходът между етапите на развитие е сериозно затруднен или напълно блокиран. Експертите определят развитието като застой.

Освен това изследванията показват силна връзка между неврогенезата и поведението. При хората с депресия е нарушена способността за разграничаване на различни спомени и житейски сигнали, като те се фокусират основно върху негативните преживявания.

Работата на екипа предоставя още едно важно доказателство. Изследването, цитирано от Nature, потвърждава, че човешкият мозък продължава да произвежда нови неврони и в зряла възраст. Това слага край на дългогодишния академичен дебат, като доказва, че новосъздадените клетки имат специфична функция.

Експертите определят събраните данни като значителен източник на знания, който ще служи като основа за бъдещи анализи в световната научна общност и ще създаде нови пазарни възможности в биотехнологиите.