Акциите на IBM поскъпнаха рязко през май, когато технологичният гигант обяви споразумение с американското правителство за изграждането на фабрика за квантови чипове. В сряда проектът направи решаваща крачка напред.

Anderon, компания на IBM, обяви окончателното сключване на споразумение за финансиране на стойност 1 млрд. долара от Министерството на търговията на САЩ. Средствата са под формата на грант за научноизследователска и развойна дейност по Закона за чиповете и науката от 2022 г.

IBM е поредният разработчик на квантови технологии, който осигурява държавно финансиране. Миналата седмица Rigetti Computing, D-Wave Quantum и Quantinuum сключиха сделки за по 100 млн. долара с Министерството на търговията на САЩ срещу дялово участие на държавата в компаниите.

Създаването на Anderon е част от по-широките усилия на Вашингтон да защити вътрешните вериги за доставки. Активната намеса на администрацията на Доналд Тръмп в квантовия сектор напомня на подхода ѝ към полупроводниците и критичните минерали, пише The New York Times.

IBM е основният бенефициент на пакет за финансиране на стойност 2 млрд. долара, обявен за първи път през май. Инициативата включва сделки с по-малки компании, специализирани изцяло в квантови технологии, както и споразумение за 375 млн. долара с производителя на чипове GlobalFoundries за създаването на подразделение, фокусирано върху производство в САЩ.

Сривът на IBM повлече софтуерния сектор, докато компаниите за чипове и съхранение на данни спечелиха от пренасочването на корпоративните бюджети

Предупреждението на IBM: Хардуерът изяжда бюджетите за софтуер

Самата IBM е поела ангажимент да инвестира още 1 млрд. долара в Anderon, която ще работи като нейно дъщерно дружество.

Ръководителят на IBM Research Джей Гамбета каза пред Barron’s през май, че компанията е достигнала етап, в който иска да проектира нов квантов процесор всяка година. За това обаче ѝ е необходима „надеждна базова производствена линия“. Именно тази роля трябва да изпълни Anderon.

Новото предприятие ще се намира в щата Ню Йорк и ще работи с 300-милиметрови полупроводникови пластини. IBM ще бъде само един от клиентите му, а интерес вече проявяват и други компании, включително D-Wave, което подчертава потенциалната му роля за цялата квантова индустрия.

За главен изпълнителен директор на Anderon е назначен Мукеш Каре, който досега ръководеше подразделението за полупроводници на IBM.

Според него новото съоръжение ще положи основите за прехода на квантовите технологии „от научните пробиви към реално приложение“.

Интересът към квантовите изчисления нарасна значително, след като Google, част от Alphabet, представи квантовия си процесор Willow в края на 2024 г. През тази година ентусиазмът се засили още повече.

Компанията обяви такова през 2019 г., когато представи квантовия компютър Sycamore, но тези претенции бързо бяха отхвърлени от научната общност

Новият чип Willow трасира пътя на Google към квантово превъзходство

Поредица от компании излязоха на борсата, за да се възползват от интереса и да наберат свеж капитал. Важна причина е и засиленият фокус на Вашингтон върху сектора, движен едновременно от икономически амбиции и съображения за националната сигурност.

За разлика от класическите компютри, които обработват информация чрез битове, квантовите машини използват ефекти от квантовата физика. Това им позволява да работят с много по-богат набор от математически състояния и потенциално да решават задачи, които са практически недостъпни за конвенционалния хардуер.

Визията за бъдещето на сектора е хибридна - класически и квантови компютри да работят заедно. Подобен подход вече е демонстриран в малък мащаб.

Квантовият хардуер постепенно започва да се интегрира със съществуващите технологии, навлиза в центровете за данни и работи редом с класически суперкомпютри в изследователски центрове по света.

Тервел-Любомир Боянов е един от малкото млади изследователи у нас, които проектират квантови хардуерни системи. „За мен е важно в България да има такава машина, дори и броят на кюбитите да е ограничен за практическа употреба“, казва той

Наука в България, за България: Мотото на 23-годишния учен, който търси квантовото превъзходство

Този пробив обаче носи и сериозен риск. По-мощните квантови системи биха могли един ден да разбият част от криптографията, която днес защитава огромни масиви от данни. Именно затова интересът на американското правителство към технологията е и въпрос на национална сигурност.

Въпреки големите очаквания индустрията все още е в ранен етап. Демонстрациите, при които квантовите компютри превъзхождат класическия хардуер, засега са ограничени основно до сравнително малки и специално подбрани задачи в лабораторна среда.

Освен пакета за 2 млрд. долара американското правителство се опитва да ускори развитието на технологията и чрез Агенцията за перспективни изследователски проекти в отбраната, DARPA.

В рамките на мащабна програма за проверка на технологичните възможности агенцията привлече учени от близо дузина компании. Целта е да се установи дали до 2033 г. може да бъде създаден квантов компютър с корекция на грешките и достатъчен мащаб за практически приложения.

Все още не е ясно дали Вашингтон ще успее да изпълни още по-амбициозните си цели, сред които е създаването на устойчив на грешки квантов компютър за национална лаборатория до 2028 г.

Компанията получи договор да превърне технологията си в серийно производство за военна навигация, комуникации и радарни системи

Пентагонът отваря пътя на IonQ към реалния квантов бизнес

Увеличаването на мащаба на квантовите системи неизбежно води и до повече грешки, затова именно тяхната корекция остава един от основните технологични проблеми пред сектора.

За инвеститорите обаче Anderon е поредният знак, че квантовите технологии се приближават до важен повратен момент. Активното участие на американското правителство дава допълнителна тежест на технология, която допреди сравнително скоро изглеждаше като далечна научна перспектива.

В индустрия, в която амбициите и без това са огромни, Anderon и сходните проекти показват, че квантовите технологии постепенно напускат лабораториите и започват да търсят място в реалната икономика. До масовото им приложение обаче все още има дълъг път.