Нобеловата награда за физика за 2026 г. беше присъдена на Франсис Халзен – белгийски астрофизик, чиято работа по изграждането на мащабна обсерватория в Антарктида за откриване на „призрачни“ космически частици полага основите на „изцяло нов вид астрономия“.

Новината беше обявена във вторник от Кралската шведска академия на науките в Стокхолм, съобщава CNN.

„Франсис Халзен е ръководил международен екип от изследователи и инженери, които ни предоставиха фантастичен инструмент. Неговата упоритост и научна визия проправиха пътя за нов вид астрономия“, заявява в прессъобщение председателят на Нобеловия комитет Марк Пиърс.

Самият Халзен коментира по телефона от Италия във включване в пресконференцията за Нобеловите награди, че за него е „голяма изненада“ и „удоволствие“ да спечели приза.

Когато започнахме този проект, всички осъзнаваха, че това може би е добра идея, но малко хора смятаха, че ще проработи, включително и аз. Така че това беше нещо като приключение, при което успехът не беше гарантиран.

Франсис Халзен, професор в Университета на Уисконсин–Медисън, за първи път представя плановете за своята обсерватория – днес известна като Обсерваторията за неутрино IceCube, през 1988 г., като предвижда огромен апарат в антарктическия лед, способен да улавя частици, известни като неутрино.

Обсерваторията използва едно ключово свойство на частиците, а именно, че при сблъсък с атомно ядро те генерират светлинен импулс, който може да бъде проследен от сензори, вградени в прозрачен ледник.

Пристигайки на Земята от далечните краища на космоса, тези частици често се наричат „призрачни“, защото са изключително нестабилни, и може да преминават през всякакъв вид материя, без да се променят. Почти нямат маса и няма електричен заряд. Могат да пътуват през най-екстремните среди, като звезди, планети и цели галактики, и да остават същите.

„Отдавна Нобеловата награда не е била присъждана на един-единствен човек, а това подчертава уникалността на неговата визия“, заявява Ричард Фицджералд, главен редактор на списанието Physics Today на Американския институт по физика и допълва: „За изграждането на проекта беше необходим екип от стотици хора, но всичко започна с един човек.“