Човекът, който забрави себе си: Как комик с амнезия се завърна на сцената

В деня, в който животът му се променя завинаги, Ерик Лампаерт се събужда и поглежда ръцете си. Чувства се странно, най-вече защото е изумен от мисълта, че те са негови и може да ги движи. Това учудване обаче е само началото на необикновената му история.

Лампаерт е актьор и комик. На сцената често използва ръцете си, понякога така, сякаш не може да ги контролира. В онзи ден обаче не изнася представление. Просто се събужда и започва да се удивлява на най-обикновени неща. Все още не осъзнава, че е изгубил паметта си и животът му вече няма да бъде същият.

Това се случва на 17 март 2019 г. Ерик забравя датата, но по-късно я възстановява благодарение на дневника си. Някой чука на вратата на дома, в който живее със съпругата си, с която са разделени. Това е съседът, дошъл да си вземе бутилката с белина, която е дал на Лампаерт предишния ден.

Мъжът се държи свойски и се обръща към него по име. Ерик обаче не може да си спомни кой е човекът пред него и само повтаря:

„Не знам, не знам.“

Лампаерт нарича загубата на паметта „събитието“ в своя живот. Започва да възстановява спомените си 18 месеца по-късно, а днес преживяното е в основата на новото му шоу „Нула минус едно“, разказва The Guardian.

Действието на спектакъла се развива в изолатор с меки стени, подобен на онези в психиатричните клиники, а Лампаерт изпълнява две роли: на лекаря и на пациента.

Чрез постановката той се опитва да осмисли изминалите седем години от деня, в който съседът му го откарва в болница в тежко състояние. Ерик е объркан, говори неясно и е изгубил представа за себе си и за света. Лекарите му поставят диагнози делириум и амнезия.

Симптомите са толкова тежки, че дори след няколко дни Лампаерт продължава да се държи неадекватно. Дълго време не разпознава родителите си и казва на майка си:

„Разбирам, че ти си ме родила. Но за мен Ерик е умрял.“

Днес Лампаерт твърди, че не се страхува от смъртта, защото вече я е преживял, когато е изгубил целия си предишен живот. Възстановяването на паметта е бавен и мъчителен процес. Дори когато първите спомени започват да се връщат, те му се струват като „сувенири от чужд живот“.

Той често говори за себе си в трето лице, защото „онзи Ерик“ продължава да му изглежда далечен.

Обединени от една цел: Да изпият 1 милион бири

След като състоянието му се подобрява, Лампаерт решава да направи сериозни промени. Изтрива уебсайта и профилите си в социалните мрежи, в които има стотици хиляди последователи. Приема и ново сценично име: „Творецът, който беше известен като Ерик“. Чрез новото си шоу се опитва да намери изцеление.

„Искам да се освободя от тази история, да я изхвърля“, казва той.

Амнезията настъпва внезапно, но вероятно е резултат от фактори, натрупвани в продължение на десетилетия. Животът на Лампаерт е белязан от постоянни промени. Като дете семейството му често се мести в различни части на света и той непрекъснато трябва да се приспособява към непозната среда и да търси нови приятели.

През 2016 г. заживява в Лос Анджелис след три успешни години в кариерата си. Печели награди в Канада, снима се във филм на Люк Бесон и се жени за моделката Джордан Дуейн.

По това време Лампаерт има усещането, че се носи на „вълната на успеха“, и очаква възходът му да продължи и в САЩ. Случва се точно обратното.

Още преди „събитието“ той често изпитва силна тревожност и преминава през депресивни периоди. Описва тревожността като „онзи вътрешен глас, който не спира да говори“.

Само две години след сватбата бракът му с Дуейн се разпада. Лампаерт признава, че редовно е изневерявал на съпругата си. След раздялата изпада в тежко емоционално състояние и осъзнава, че при бъдеща сериозна връзка трябва да се държи по различен начин.

Ученият зад теорията за „екстремно мъжкия мозък“ при аутизма: Съжалявам за този термин

В този период решава да опита хипнотерапия, за да се справи с емоционалните си проблеми. По думите му ефектът е изключително силен. Той се чувства добре, а приятелите му се шегуват, че дори е станал по-висок. Самият Лампаерт осъзнава, че просто е престанал да ходи прегърбен.

Терапията го кара да си припомни травматични моменти от миналото и да осъзнае, че голяма част от проблемите му се коренят в детството. Тогава често сменя училищата заради непрекъснатите премествания на семейството и редовно е тормозен от съучениците си.

Във Великобритания често са го били, защото говори с френски акцент и го смятат за французин. Той бързо намира решение: научава се да имитира местния диалект. Това е една от ранните прояви на актьорския му талант.

Хипнотерапията събужда и спомен от времето, когато е на 16 години. Тогава група тийнейджъри, въоръжени с щеки за снукър, го заплашват с побой и го карат да брои на глас на френски.

След раздялата на родителите си Лампаерт решава, че не иска да се върне с майка си във Франция. Баща му е жокей и пътува непрекъснато. Ерик настоява да остане във Великобритания с надеждата, че родителите му ще му помогнат. Те обаче заминават и той остава само с „една чанта багаж“, местейки се между домовете на различни познати.

Картината, с която Ван Гог преоткрива себе си

Остава без постоянен дом, докато не се записва в лондонски университет, където учи театрално изкуство. През студентските си години започва да се занимава със стендъп комедия, вдъхновен от изпълнители като Еди Мърфи, Робин Уилямс и Джим Кери.

Една от първите му телевизионни появи е в реклама през 2009 г. Отзивите са безпощадни: наричат го грозен и дразнещ. Той обаче продължава и през 2013 г. вече прави турнета със собствено комедийно шоу.

Кариерата му тръгва нагоре, след което идва и бракът. Въпреки успехите Лампаерт не е щастлив. Казва, че не може да се погледне в огледалото. Дори когато си мие зъбите, свежда очи.

Днес смята, че хипнотерапията по-скоро е отключила амнезията, вместо да го излекува. Преди да изгуби паметта си, се чувства объркан и дори започва да мисли, че полудява.

„Сякаш мозъкът ми казваше, че е време за рестарт“, описва състоянието си той.

Когато „рестартът“ настъпва, Лампаерт се озовава в болница и остава в тежко състояние дълго време.

„Слушах тялото си, преди да започне да крещи за помощ“: Кийт Ричардс за живота като 82-годишен прадядо

През 2020 г., по време на пандемията от COVID-19, започва да вярва, че сам е предизвикал случващото се, защото години по-рано е написал сценарий за глобална пандемия.

В продължение на години опитва различни терапии, за да се възстанови. Едва през 2023 г. получава обещаваща роля във филма „The Thing with Feathers“, в който играе заедно с Бенедикт Къмбърбач. Работата му помага да си стъпи на краката, а с хонорара успява да наеме собствено жилище.

Днес Лампаерт признава, че част от него иска да забрави тежките години. Едновременно с това си повтаря, че не бива да го прави. Сега живее с баща си, разговаря много с него и казва, че „гласовете“ в главата му са затихнали.

Първите признаци на подобрение идват след 18 месеца. Всичко започва със смях. В един момент Лампаерт осъзнава колко абсурдна е мисълта, че той носи вина за пандемията.

„Може би това е моята същност: смехът, чувството за хумор. Когато болката се превърне в шега, това носи успокоение“, казва той.