Преди почти десетилетие медии по целия свят насочват вниманието си към странна тенденция на пресечната точка между психичното здраве, фармакологията и биохакерството в Силициевата долина: микродозирането.

Практиката включва прием на минимални количества психеделични вещества – най-често псилоцибинови гъби или LSD – с цел не халюцинации, а по-фини ефекти като подобрено настроение, повече енергия и по-добър фокус.

Анекдотичните разкази представят микродозирането като нещо като „психеделичен швейцарски нож“ – от повишена концентрация и либидо до, най-важното, по-ниски нива на депресия, разказва WIRED.

За мнозина това изглежда като чудо. Други обаче са скептично настроени: може ли 5% от стандартна доза LSD реално да има подобен широк ефект?

Днес ново проучване на австралийска биофармацевтична компания поставя под сериозно съмнение тези твърдения – поне когато става въпрос за клинична депресия.

Може ли ярката светлина да прогони зимната депресия?

Микродозирането на LSD не превъзхожда плацебо ефекта при лечение на депресия

Фаза 2B клинично изпитване, проведено сред 89 възрастни пациенти от базираната в Мелбърн компания MindBio Therapeutics, изследва ефекта от микродозиране на LSD при лечение на тежко депресивно разстройство. Резултатът: плацебото се представя по-добре от психеделика.

В рамките на осем седмици симптомите са оценявани чрез скалата MADRS (Montgomery-Åsberg Depression Rating Scale) – утвърден инструмент в клиничната психиатрия.

Пациентите, получавали микродози LSD (между 4 и 20 микрограма), отчитат леко субективно подобрение в усещането за благополучие, но по-лоши резултати по MADRS в сравнение с плацебо групата, която е получавала капсули с кофеин.

С други думи: чаша кафе със средна сила се оказва по-ефективна от микродоза LSD при лечение на клинична депресия.

Главният изпълнителен директор на MindBio, Джъстин Ханка, публикува обобщените резултати в LinkedIn, определяйки проучването като „най-стриктното плацебо-контролирано изследване в областта на микродозирането до момента“.

По думите му това вероятно е „пирон в ковчега“ на идеята, че микродозирането може да бъде ефективно клинично лечение за депресия.

„Може да подобрява начина, по който хората се чувстват – но не достатъчно, за да бъде клинично или статистически значимо“, казва Ханка.

От LSD до HTML: Как Grateful Dead вдъхват живот на първата онлайн общност

Силата на очакването

Тези резултати потвърждават подозренията на редица учени, че ползите от микродозирането се дължат не толкова на самото вещество, колкото на плацебо ефекта.

Още през 2020 г. Джей А. Олсън, тогава докторант в McGill University, провежда експеримент, при който дава на 33 участници плацебо, представено като психеделик. Участниците вярват, че няма плацебо група, а средата е умишлено „психеделична“ – с цветно осветление и внушения от изследователите.

Резултатът, публикуван под заглавието Tripping on Nothing, показва, че повечето участници съобщават реални ефекти, въпреки че не са приели никакво активно вещество.

„Плацебо ефектът в психеделичните изследвания е много по-силен, отколкото хората предполагат“, казва Олсън, който днес е постдокторант в University of Toronto.

Според него обществените нагласи и шумът около психеделиците „зареждат“ очакванията на участниците, а мозъкът сам „произвежда“ преживяването.

Илон Мъск и наркотиците, които тревожат борда на Tesla и SpaceX

Спор около дизайна на проучването

Проучването на MindBio използва т.нар. double-dummy дизайн: участниците са информирани, че могат да получат LSD, кофеин или метилфенидат (Ritalin/Concerta), въпреки че реално метилфенидат не е даван. Целта е да се разсее очакването за конкретен ефект.

Именно това е една от причините Джим Фадиман, ветеран в изследванията на психеделици и създател на популярния „Fadiman protocol“, да отхвърля заключенията. Според него активното плацебо (кофеин) само по себе си има антидепресивен ефект.

Фадиман посочва и по-ранно проучване на MindBio – Фаза 2A, публикувано в Neuropharmacology – което е било открито (без заслепяване) и е показало намаление на MADRS резултатите с близо 60%, както и подобрения в тревожността, стреса и качеството на живот.

Ханка обаче защитава новите резултати: „Точно това е добрата наука – строгият контрол дава по-надежден отговор“, казва той, като подчертава, че Фаза 2B е трикратно заслепено, с активен плацебо контрол – нещо рядко дори в психеделичните изследвания.

Магически гъби и надрусани маймуни - поглед върху теорията на Терънс Маккена за човешката еволюция

Какво следва?

Въпреки разочарованието за привържениците на микродозирането, някои остават философски настроени. Писателката Ayelet Waldman, автор на A Really Good Day, в която описва личния си опит с микродозиране, казва, че дори ефектът да е бил плацебо, това не го прави по-малко ценен: „Важното е, че се чувствах доста по-добре.“

От бизнес гледна точка обаче въпросът остава остър: има ли смисъл да се поемат регулаторни и правни рискове за терапия, която не превъзхожда плацебото – при положение че LSD остава строго контролиран наркотик на територията на САЩ?

За MindBio отговорът вече е ясен. Компанията пренасочва фокуса си към нов проект – мобилно приложение с AI за анализ на гласа и оценка на нивата на алкохол в кръвта.

„Инвестирах милиони в това“, признава Ханка. „Ако знаех тогава това, което знам днес, вероятно нямаше да вляза в микродозирането.“

Изводът е, че микродозирането може да кара хората да се чувстват по-добре. Но когато става въпрос за клинична депресия, науката към момента сочи, че очакването лекува повече от молекулата.