Изкуствен интелект, обучен върху видеа с човешки операции и оборудван с инструменти за рязане, клипсиране и манипулиране на меки тъкани, успешно отстранява жлъчните мехури на прасета – и то без никаква човешка намеса.

Технологичният пробив е дело на екип, ръководен от специалисти в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, САЩ, които определят осемте извършени операции като първата стъпка към клинично приложение на автономна хирургия. Успеваемостта е пълна – 100%.

„Успяхме да извършим хирургична процедура с изключително високо ниво на автономност“, заявява Аксел Кригер, доцент по машинно инженерство в „Джонс Хопкинс“.

„В предходни изследвания можехме да извършваме само отделни хирургични задачи като зашиване. Сега успяхме да направим цялостна операция – премахване на жлъчка чрез всички критични стъпки: клипсиране, рязане, отделяне от черния дроб – и всичко това без намеса на човек.“

Роботите са „обучени“ чрез видеоархиви от човешки операции върху органите на мъртви прасета – технология, базирана на изкуствени невронни мрежи, подобни на тези, използвани в ChatGPT или Google Gemini. Но вместо думи, алгоритмите обработват движения на ръцете, микрооперативни жестове и анатомични вариации.

В рамките на експеримента роботът изпълнява 17 важни стъпки за малко над 5 минути, включително поставяне на шест клипса в точна последователност, като в процеса сам коригира курса средно по шест пъти на операция.

Въпреки че е по-бавен от човешки хирург, роботът се оказва значително по-прецизен в работата си: движенията са по-гладки, траекториите – по-кратки, а реакцията към анатомични различия – по-адаптивна. Всичко това е документирано в рецензирана публикация в Science Robotics, цитирана от The Guardian.

„Това е наистина огромно постижение. Да бъде извършена толкова сложна операция върху мека тъкан напълно автономно – това вече е повратна точка в хирургията“, казва Кригер.

А следващата стъпка са операции, провеждани при хора.

Според проф. Джон Макграт, водещ експерт по роботизирана хирургия и председател на Комитета по роботика към NHS England, резултатите са „впечатляващи“ и „новаторски“ и ни приближават до бъдеще, в което автономни машини могат да извършват рутинни операции под дистанционното наблюдение само на един хирург.

„Това със сигурност ни доближава още повече до света на автоматизацията“, казва Макграт.

Все пак той предупреждава, че „пътят до клинична приложимост е дълъг“. Изследванията с мъртви органи не дават отговор на въпросите как роботите ще реагират на движение, дишане, кървене, дим от електрокаутери или течности върху камерата.

От Royal College of Surgeons в Обединеното кралство също гледат позитивно на получените резултати.

„Това е вълнуващо развитие с огромен потенциал“, посочват от институцията. А д-р Нуха Ясин, ръководител на отдел „Роботизирана хирургия“, допълва:

„Следващата стъпка трябва да бъде внимателно проучване на нюансите в тази бързо развиваща се област, за да оценим как откритията могат да бъдат безопасно и ефективно приложени при хората. Едва тогава този подход може да се превърне в устойчив модел за бъдещето.“

Само през миналата година в Англия са извършени над 70 хиляди роботизирани операции. Почти всички са били под пълен контрол от страна на човек, с изключение на някои полуавтономни интервенции при ставни операции. Но това изглежда ще се промени.

През юни здравният министър Уес Стрийтинг заяви, че разширяването на роботизираната хирургия е в основата на десетгодишния план за реформа на NHS. Според прогнозите до края на десетилетието девет от всеки десет лапароскопски операции ще бъдат извършвани с помощта на роботи – при едва 20% днес.

И ако автономните системи наистина започнат да се справят по-добре от човешките екипи в рутинни интервенции – с по-малко увреждания на околните тъкани, по-бързо възстановяване и по-нисък риск – въпросът вече няма да бъде „дали“, а кога и къде започва преходът.