Китайските технологични компании са закупили над 1 млн. графични процесора на Nvidia за гейминг и професионални работни станции от началото на годината, въпреки че тези чипове първоначално не са предназначени за усъвършенствани системи с изкуствен интелект.

Причината е нарастващият недостиг на изчислителна мощност в страната, който принуждава бизнеса да търси алтернативни решения, докато Пекин се опитва да изгради собствена индустрия за AI полупроводници.

Според Financial Times, която се позовава на представители на индустрията, засиленото търсене показва, че американският производител продължава да играе важна роля на китайския пазар въпреки ограниченията на Вашингтон върху износа на усъвършенствани AI чипове и усилията на местните власти да намалят зависимостта от чуждестранни технологии.

Развитието на изкуствения интелект е сред стратегическите приоритети на Пекин. През тази година страната е увеличила повече от два пъти производството на собствени AI процесори, като водеща роля в този процес имат Huawei, Alibaba, Baidu и Cambricon.

Въпреки напредъка местната индустрия не успява да задоволи потребностите на технологичните компании, които инвестират милиарди долари в разработването на модели, центрове за данни и съпътстваща инфраструктура.

По данни на източници, цитирани от FT, предлагането на AI чипове за китайския пазар може да достигне 3,5 млн. броя през тази година, включително около 1 млн. произведени в чужбина. Общото търсене обаче се оценява на значително над 5 млн. броя.

„Смятаме, че досега разширяването на изчислителния капацитет за изкуствен интелект в Китай е било ограничавано не толкова от търсенето, колкото от наличието на високопроизводителни изчислителни ресурси“, коментира Гари Ю, анализатор в Morgan Stanley.

За да преодолеят недостига, китайските компании използват продукти на Nvidia, които отговарят на американските експортни ограничения, но същевременно могат да бъдат пригодени за определени AI задачи.

Сред най-търсените модели са RTX Pro 6000D, RTX Pro 5000 и RTX 5090. В повечето области те отстъпват по производителност на водещи местни разработки като Huawei Ascend 910C, но са достатъчно мощни за по-прости операции, включително първоначалната обработка на потребителски заявки към AI модели.

Друга причина за интереса към американските чипове е софтуерната платформа CUDA, върху която много технологични компании са изградили системите си. Местните алтернативи, включително CANN на Huawei, все още се смятат за по-трудни за използване.

DeepSeek вече си сътрудничи с Huawei за усъвършенстване на хардуера и софтуера, а производителят използва инструменти с изкуствен интелект, за да ускори преработването на програмен код от CUDA към CANN.

Инвестициите на технологичните гиганти задълбочават недостига

Натискът върху пазара се засилва и заради бързото развитие на продуктите на Alibaba, ByteDance и Tencent. Трите компании влагат значителни средства в усъвършенствани модели и AI агенти, което допълнително увеличава потребностите им от изчислителни ресурси.

Според източници на Financial Times общите им капиталови разходи могат да нараснат повече от два пъти през тази година и да достигнат около 700 млрд. юана, или 104 млрд. долара.

Morgan Stanley прогнозира, че разходите за изчислителна мощност в Китай ще възлязат на 193 млрд. долара през същия период, което представлява около 21% от съответните разходи в САЩ.

„В индустрията има консенсус, че настоящият недостиг на изчислителна мощност за AI няма да бъде преодолян поне до 2030 г.“, заяви главният изпълнителен директор на Alibaba Еди У през август.

В отговор местните производители увеличават капацитета си. Huawei се очаква да изпълни целта си за 1,6 млн. AI чипа през тази година, докато подразделенията на Alibaba и Baidu вероятно ще произведат общо около 1 млн., а Cambricon – приблизително 300 000.

Alibaba представи и процесора Zhenwu V900, който определя като най-усъвършенствания в Китай. Huawei от своя страна разработва мащабни изчислителни системи и планира да представи Ascend 960DT, предназначен специално за обучение на AI модели, през първото тримесечие на 2027 г.

За да компенсират по-ниската производителност на отделните процесори, китайските разработчици залагат на свързването им в големи изчислителни системи. Дългосрочните планове на Huawei включват изграждането на центрове за данни с до един милион свързани чипа.

Междувременно DeepSeek и Zhipu изграждат собствени центрове за данни, всеки с поне 100 000 процесора на Huawei, съобщават източници на FT. DeepSeek е близо до приключване на нов кръг на финансиране, а Zhipu е набрала общо 9 млрд. долара чрез продажба на акции и конвертируеми облигации.

Прогнозите сочат, че недостигът ще се задълбочи през 2027 г., когато търсенето може да се увеличи повече от два пъти и да надхвърли 10 млн. AI чипа. Това принуждава технологичните групи все по-често да търсят изчислителна мощност извън страната.

По информация на Financial Times Tencent е сключила споразумение с Oracle за наемане на 100 000 графични процесора в центрове за данни в Югоизточна Азия. ByteDance и Alibaba също търсят подобни дългосрочни договори.

Голяма част от тази инфраструктура използва най-новите продукти на Nvidia, включително B300. Така китайските компании получават достъп до необходимите ресурси за обучение на усъвършенствани AI модели, докато местните технологии продължават да се развиват.

Новата възможност за Nvidia

Недостигът създава възможност за американския производител да запази позициите си в Китай въпреки експортните ограничения.

Според източници на FT компанията подготвя нов процесор за професионални работни станции, RTX Pro 5500, който ще предлага по-висока производителност от сегашните ѝ продукти, достъпни на китайския пазар.

Доставките могат да започнат най-рано в края на 2026 г., а потенциалните клиенти вече са заявили поръчки за над 2 млн. броя.

При липса на допълнителни ограничения новият продукт може да помогне на Nvidia да увеличи пазарния си дял в страната, който надхвърляше 90% преди въвеждането на американския експортен контрол.

Междувременно китайските регулатори проучват дали местните компании действително се нуждаят от новите процесори.

„Честният отговор ще бъде „да““, коментира пред FT ръководител на водеща китайска технологична компания.