Китай ускорява изграждането на центрове за данни в богатите на енергийни ресурси вътрешни райони на страната, като се стреми да превърне евтината електроенергия и достъпната земя в стратегическо предимство в глобалната надпревара за изкуствен интелект.

Мащабът на инвестициите вече нарежда страната сред най-бързо развиващите се пазари за AI инфраструктура в света. Един от най-ярките примери е град Уланчаб във Вътрешна Монголия, където са изградени или планирани общо 89 центъра за данни, разказва Financial Times.

Експанзията е част от стратегията на Пекин да превърне изкуствения интелект в двигател на икономическата производителност и средство за укрепване на глобалното технологично влияние, което Китай притежава.

Според изследователската компания SemiAnalysis страната вече разполага с около 24 гигавата капацитет в действащи центрове за данни, повече от останалата част на Азия, взета заедно. САЩ обаче продължават да водят с приблизително 56 гигавата, докато в Китай към момента се изграждат или са обявени проекти за още 50 гигавата, според информация на FT

Как Уланчаб се превръща в AI център?

Уланчаб, доскоро известен предимно със селскостопанското си производство, постепенно се утвърждава като един от водещите центрове на AI индустрията в Китай.

Според представител на голям оператор на центрове за данни, цитиран от FT, в града вече са поети ангажименти за изграждането на около 15 гигавата изчислителен капацитет. По негови оценки това превръща Уланчаб в най-бързо разрастващия се подобен център в Азия.

Компании като Alibaba, Huawei, ZData и VNET развиват инфраструктура в района. ByteDance, собственикът на TikTok, е най-големият източник на търсене на нает изчислителен капацитет в Китай, а AI компаниите DeepSeek и Z.ai също изграждат съоръжения в Уланчаб.

Huawei вече разполага с три центъра за данни в града. Ротационният председател на компанията Ерик Сю посочва, че основните причини за избора на тази локация са ниските цени на електроенергията и близостта до Пекин, до който се стига за около два часа с високоскоростен влак.

Мащабът на трансформацията се вижда и в необичайни проекти. ZData например преустройва изоставена гимназия в център за данни, след като училището е затворено заради намаляващия брой ученици.

Един от основните фактори за развитието на Уланчаб е достъпът до големи количества сравнително евтина електроенергия.

Мъск призова водещите AI лаборатории да тестват моделите си взаимно с Китай

Към юни 2026 г. Вътрешна Монголия разполага със 117 гигавата инсталирани вятърни мощности, повече от всеки друг китайски регион, както и с приблизително 130 гигавата мощности, използващи изкопаеми горива, предимно въглища.

Според Дейвид Фишман, енергиен анализатор в консултантската компания The Lantau Group, регионът вероятно има най-големия местен излишък от електроенергия в света. Центровете за данни създават възможност част от този неизползван ресурс да бъде оползотворен.

Разликата в разходите е съществена. Операторите в Уланчаб плащат около 0,358 юана за киловатчас електроенергия, докато средните цени за промишлените потребители в много други китайски градове надхвърлят 0,60 юана, а в Пекин достигат приблизително 0,80 юана.

Студеният климат също помага за намаляване на разходите за охлаждане на сървърите. Допълнително предимство е възможността някои центрове за данни да се захранват директно от специално изградени електроцентрали, без да разчитат изцяло на общата електропреносна мрежа.

Регионът обаче има и ограничения. Недостигът на водни ресурси може да се превърне в проблем с разрастването на индустрията, тъй като някои охладителни системи изискват значителни количества вода.

Китай допуска ограничени партиди от AI чиповете на Nvidia в разгара на технологичната надпревара със САЩ

По-бързо строителство и по-ниски разходи

Китай има предимство и по отношение на скоростта, с която изгражда новата инфраструктура. Според Goldman Sachs строителните разходи в Уланчаб са с около 20% по-ниски, отколкото в големите китайски градове.

Много от новите центрове за данни в района се очаква да бъдат завършени в рамките на 12 до 18 месеца, докато подобни проекти в САЩ обикновено отнемат между 18 и 24 месеца.

За да ускорят строителството, китайските компании използват предварително произведени модули, наподобяващи товарни контейнери, в които се разполага сървърното оборудване. SemiAnalysis определя този подход като „Lego центрове за данни“, а технологията вече се прилага и от големи американски оператори.

Бързото разрастване привлича и производители на оборудване. Китайската компания Envision например изгражда проект за производство на зелена електроенергия с планиран капацитет от 2 гигавата, който според нейните оценки би могъл да захранва до един милион AI ускорителя.

Въпреки мащабните инвестиции основното предизвикателство пред Китай не е изграждането на центрове за данни, а осигуряването на достатъчно усъвършенствани процесори за тях. Ограниченията върху достъпа до американски AI чипове, включително тези на Nvidia, както и недостатъчният производствен капацитет на местните производители на полупроводници, затрудняват развитието на сектора.

Пекин се стреми да намали зависимостта от чуждестранни технологии чрез финансови стимули. Според източници на Financial Times операторите, които използват китайски процесори вместо чипове на Nvidia, получават по-благоприятни данъчни условия и отстъпки от сметките за електроенергия и вода.

Дарио Амодей: Забраната на отворени AI модели няма да спре Китай

Засега анализаторите не очакват сериозен риск от изграждане на прекомерен изчислителен капацитет. Едисън Лий, ръководител на анализите за китайския технологичен сектор в Jefferies, посочва пред FT, че търсенето продължава да расте, особено заради все по-широкото използване на AI агенти. Това вече води до повишаване на цените за наемане на изчислителни ресурси.

Така основният въпрос пред Китай постепенно се променя. Страната показва, че може да изгражда и захранва огромни центрове за данни с впечатляваща скорост, но остава неясно дали ще успее да осигури достатъчно мощни процесори, за да използва пълния им потенциал.

Именно това може да се окаже решаващ фактор в технологичната надпревара със САЩ.