Марин Льо Пен се готви за сблъсък с ЕС

Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен се готви за сблъсък с Европейския съюз, ако бъде избрана за президент догодина. Тя обещава „мерене на сили“ по въпросите за бюджета и правомощията на блока и поставя под съмнение дали сегашното ръководство на ЕС трябва да остане на постовете си.

В интервю за Financial Times фаворитът за президентските избори през април показа, че амбицията ѝ да промени ЕС отвътре остава непроменена, въпреки усилията ѝ да убеди избирателите, че по други теми, включително разклатените публични финанси на Франция, ще действа прагматично.

Льо Пен признава, че най-голямото „външно ограничение“ пред програмата ѝ е „гигантският, огромен дълг... който може да излезе извън контрол“. Въпреки това тя заявява, че е решена да изпълни политиките си както във Франция, така и на европейско ниво.

„Политиката всъщност е въпрос на убеждения, които се сблъскват с ограниченията“, казва тя пред FT. „Нямам намерение да се отказвам от убежденията си.“

Льо Пен смята, че евентуална нейна победа догодина, заедно с възможни успехи на националистически партии на изборите в Испания, Италия и Полша, може да предизвика радикална промяна в ЕС, включително отслабване на Европейската комисия.

„Трябва да се вземе предвид, че през 2027 г. предстои извънредно събитие“, каза тя, имайки предвид поредицата от избори в Европа през следващите 12 месеца.

Рейтингът на Макрон достига 9-годишно дъно, но Бардела и Льо Пен също губят подкрепа

Тя поставя под въпрос и дали Урсула фон дер Лайен може да остане председател на Европейската комисия до края на мандата си през 2029 г., тъй като според Льо Пен „тя вече няма доверието на много правителства в ЕС“.

58-годишната Льо Пен влиза в четвъртата си президентска кампания с по-голяма увереност и значителна преднина в социологическите проучвания. Традиционните ѝ съперници са разделени, а общественото недоволство увеличава готовността на избирателите за по-рязка промяна спрямо досегашния политически курс.

Кампанията ѝ обаче започва на фона на задаваща се дългова криза. Инвеститорите повишиха разходите на Франция по заемното финансиране заради опасенията около устойчивостта на държавния дълг, който вече достига 119% от БВП. Това се очертава като сериозно предизвикателство за всички кандидати за президент.

Нобеловият лауреат Пол Кругман: Франция може вече да е „твърде голяма, за да бъде спасена“

Миналата седмица Льо Пен представи план за 140 млрд. евро за намаляване на френския дефицит, ако бъде избрана. Той включва значителни съкращения на държавните разходи, данъчни облекчения за потребителите и защита на пенсионерите.

Петгодишната програма предвижда и спестявания от 11 млрд. евро чрез намаляване на френската вноска в бюджета на ЕС през 2027 г., както и още десетки милиарди през следващите години. Подобна стъпка би довела до директен сблъсък с Брюксел и останалите европейски столици, особено Берлин.

ЕС се опитва да постигне споразумение за следващия си седемгодишен бюджет преди президентските избори във Франция. Льо Пен ще пътува до Брюксел в сряда, за да се противопостави на това, което определя като „крайно неприемлив“ опит сделката да бъде приключена предварително.

„Всъщност мисля, че това показва презрението на Комисията към демократичните процеси в Европа“, казва тя.

ЕК предупреждава, че съкращенията на 159 млрд. евро от бюджета на ЕС ще отслабят способността му да реагира на кризи

Льо Пен признава, че намерението ѝ да намали френската вноска в бюджета на ЕС няма да бъде лесно реализирано.

„Знаем, че ще има тежък дебат, дори мерене на сили, но имаме волята и убеждението, че ще успеем.“

Една държава не може едностранно да намали вноската си в бюджета на ЕС, тъй като това би противоречало на договорите на блока и би изисквало съгласието на останалите 26 държави членки.

Коментарите на Льо Пен показват, че въпреки отказа ѝ преди близо десетилетие от идеята Франция да напусне ЕС и еврозоната, тя остава дълбоко евроскептична.

Тя иска част от правомощията в ЕС да бъдат върнати на националните правителства и се противопоставя на това, което вижда като опити на Европейската комисия да „присвоява компетенции“ в области като дипломацията и отбраната.

На въпрос дали планираният сблъсък с ЕС няма сам по себе си да разтревожи пазарите, Льо Пен отвръща, че много по-сериозен проблем е огромният дълг на блока и че членството на Франция в еврозоната трябва да носи реални ползи.

Тя посочва, че иска Европейската централна банка да финансира мащабно заемане за приоритети като енергийния преход и отбраната, аргументирайки се, че ЕЦБ не е „вкаменен динозавър“.

Европа втвърдява курса към Русия на фона на все по-видимо разминаване с Тръмп

Договорите на ЕС забраняват паричното финансиране на държавите, но Льо Пен настоява, че те са „донякъде гъвкави“.

Много икономисти и финансови анализатори критикуваха петгодишния ѝ план за намаляване на дефицита като нереалистичен, труден за изпълнение и основан на прекалено оптимистични икономически допускания.

Льо Пен отхвърля твърденията, че програмата ще доведе до рецесия, посочвайки, че тя включва и данъчни облекчения за компаниите и мащабно намаляване на регулациите, което според нея ще даде повече свобода на бизнеса.

„Ще направим и мащабни съкращения на държавните разходи, и ще дадем тласък на икономиката“, каза тя.

Бизнес лидерите се съмняват, че двете цели могат да бъдат постигнати едновременно, а част от тях продължават да гледат с недоверие на икономическата политика на партията ѝ „Национален сбор“, която според тях остава ориентирана към високи публични разходи и силна държавна намеса.

Анализатори на ING изчисляват, че толкова бързо съкращаване на публичните разходи може да намали икономическия растеж с „няколко процентни пункта от БВП“.

Европа и чашата наполовина пълна

Льо Пен отхвърля и критиките на експертите, които според нея носят част от отговорността за „икономическите политики, провеждани във Франция през последните 30 години“.

„Във Франция има много икономисти, които съветваха хората, довели ни до стената“, каза тя.