Deutsche Bank: „Свръхинтелектът може никога да не се появи“
„Всички заедно просто нямаме достатъчно въображение, за да си представим какви ще бъдат работните места на бъдещето“, казва ръководителят на макроикономическите изследвания в банката Джим Рийд
,fit(1001:538)&format=webp)
Deutsche Bank смята, че т.нар. „свръхинтелект“ вероятно никога няма да бъде постигнат. Това обаче не изключва сериозен икономически ефект от AI, включително по-висока производителност и създаване на нови работни места.
Банката определя „свръхинтелекта“ като следващото ниво отвъд общия изкуствен интелект, или AGI. Според нея AGI би могъл да достигне или надмине човешките способности при конкретни когнитивни задачи, докато свръхинтелектът би превъзхождал хората във всички интелектуални области.
Терминът съвпада и с новата официална терминология на американското правителство, след като миналия месец президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди федералните институции да използват „свръхинтелект“ вместо „изкуствен интелект“.
Ключово условие за достигане на подобно ниво би било т.нар. рекурсивно самоусъвършенстване, при което една AI система може непрекъснато и автономно да проектира и подобрява сама себе си, пишат в доклад Адриан Кокс, тематичен стратег в изследователското звено на Deutsche Bank, и Азийм Азхар, основател на изследователската група Exponential View.
Базовият сценарий на Deutsche Bank е, че заради фундаментални ограничения в скоростта, с която могат да се развиват AI програмите и системите, свръхинтелектът вероятно няма да бъде постигнат.
Според Кокс и Азхар вече има признаци, че AI започва да повишава производителността. Засега обаче огромните инвестиции в изграждането на AI инфраструктура дори натискат този показател надолу.
В същото време разходите на най-големите технологични компании за AI инфраструктура вече подкрепят печалбите на производителите на полупроводници и други компании, свързани със сектора. Според изследователите тази вълна на инвестиции в момента формира между една трета и половината от икономическия растеж на САЩ.
„Ефектът на богатството от поскъпването на акциите, при който съотношението между стойността на притежаваните от американците акции и доходите им се е повишило от около 1,8 до почти 2,5 през последните три години, подкрепя потребителските разходи“, пишат авторите.
Джим Рийд, глобален ръководител на макроикономическите и тематичните изследвания в Deutsche Bank, коментира темата по време на събитие в лондонския офис на банката във вторник.
„Когато погледна назад към последните 250-300 години от Индустриалната революция насам, при всяка нова технология сме чували една и съща история – че тя ще бъде лоша за работните места“, казва Рийд, цитиран от МarketWatch.
„Това, което обикновено виждаме, е, че повишаването на производителността от тези технологии създава достатъчно нови доходи и търсене, така че да има работа – просто различна работа и различни видове дейности.“
Като пример той посочва решението на основателя на Ford Motor Хенри Форд през 1913 г. да автоматизира част от производството на модела Model T, което тогава предизвиква силна негативна реакция.
Автоматизацията обаче позволява на Ford да намали цената на автомобилите. Така повече хора могат да си ги позволят, а това създава и нови работни места, включително за производството на батерии.
„Всички заедно просто нямаме достатъчно въображение, за да си представим какви ще бъдат работните места на бъдещето“, коментира Рийд.
„Но не мога да се отърся от мисълта, че ако имаме такъв ръст на производителността, ще се адаптираме и ще намерим работа.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)