Силата на джудо бойците или как любимият спорт на Путин може да е врата към глобалната сцена
Според документ, прегледан от Politico, европейската дипломация готви нови мерки срещу реинтегрирането на руски спортисти в навечерието на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г.
,fit(1001:538)&format=webp)
Амбициите на Русия за реинтегриране в международния спорт набират скорост в навечерието на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. И никъде това не е по-очевидно отколкото в любимия спорт на Владимир Путин: джудото.
Бойното изкуство е важна арена за спортното завръщане на Москва. Президентът има дългогодишни връзки с него, а управляващият орган на Международната джудо федерация се превърна във водеща сила за решенията относно участие на руските спортисти на състезания, съобщава Politico.
Австрийско-румънският мениджър Мариус Визер е предприемачът, спомогнал за превръщането на спорта в глобален търговски продукт откакто поема ръководството на федерацията през 2007 г. За критиците му обаче той е спортен функционер, изградил мощна мрежа, свързваща Путин, руските елити и глобалните бизнес интереси, като в същото време успешно поддържа имиджа на неутрален администратор.
„Ясно е, че като се има предвид как Визер промотираше руснаците и непрекъснато повтаряше, че те са „добри за нас“, той определено има интереси и връзки в Русия. Руските идеи са навсякъде“, заявява главният треньор на Украинската федерация по джудо Виталий Дуброва.
Международната федерация по джудо не е отговорила на запитването на Politico за коментар относно връзките на Визер с Русия.
Макар че Международната федерация по джудо (IJF) предоставя солидарно финансиране за украинското джудо през 2022 г. и въвежда проверки на миналото на руските и беларуските спортисти през 2023 г., през ноември 2025 г. тя става първата голяма спортна организация, която напълно възстановява руските спортисти като им позволява да се състезават под националното си знаме за първи път от началото на мащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г.
Това е част от стратегията на Москва да използва спорта като път за завръщане на световната сцена, от участия в големи турнири до по-широко олимпийско реабилитиране и потенциално завръщане на Олимпийските игри през 2028 г., мълчаливо подкрепено от Кърсти Ковънтри, председател на Международния олимпийски комитет, допълва Politico.
Това предизвиква тревога в Брюксел, където дипломати по външната политика на ЕС обсъждат различни идеи, от налагане на санкции на спортисти до спиране на средствата за спортни федерации, които приветстват завръщането на Русия, в опит да затворят вратата пред реинтеграцията, според документ на Европейската служба за външна дейност от 16 септември, с който Politico твърди, че е запознат.
Макар агресията срещу Украйна да продължава с пълна сила, Русия все пак е успяла да запази влиянието си на върха на международните спортни федерации, включително в шаха, фехтовката и бокса.
Тя е намерила платформи за прокарване на програмата си за „мека сила“, което е разгневило Киев и европейските длъжностни лица, които в меморандума описват как спортът „все повече се превръща в инструмент за политическа инструментализация от страна на Русия и Беларус“.
От своя страна Международната федерация по джудо на Визер осъжда изключването на руските спортисти, въпреки че Путин беше отстранен от поста почетен президент на организацията дни след като танковете на Кремъл пресякоха границата с Украйна. „Русия използва пропаганда, за да наложи идеята, че спортът е аполитичен, докато парите и влиянието ѝ помагат да си върне мястото в международния спорт“, казва Дуброва.
„Джудо братството“ на Путин
Взаимоизгодните връзки между руския елит и международното джудо датират много преди нахлуването в Украйна. При Путин, който е джудист, те се превръщат в социална мрежа и система за лоялност, свързваща водещи политически и бизнес фигури в руското общество.
Някои от най-близките съюзници на президента са стари приятели от ленинградските кръгове по джудо от 60-те до 80-те години, които формират това, което анализатор нарича „братство по джудо“ или „джудокрация“ в Русия, в есе за списанието Foreign Policy през 2014 г.
Влиянието на „джудокрацията“ се разпространява до върховете на спорта в световен мащаб.
Аркадий и Борис Ротенберг, партньори на Путин по тренировки от детството, изграждат строителни и инфраструктурни империи в Русия чрез големи държавни поръчки, включително Кримския мост, който Украйна разглежда като незаконен опит континентална Русия да се свърже с окупирания полуостров в Черно море.
През 1998 г. Аркадий Ротенберг поема клуба по джудо „Явара-Нева“ в Санкт Петербург, основан по нареждане на Путин, когато той ръководи Федералната служба за сигурност. Руският лидер остава негов почетен президент, а Аркадий Ротенберг е член на Изпълнителния комитет на Международната федерация по джудо от 2013 до 2022 г.
Визер става президент на Румънската федерация по джудо през 1995 г., ръководо Европейския съюз по джудо от 2000 до 2007 г. и от 2007 г. е начело на IJF.
„Разбира се, Визер и Ротенберговете се познават“, заявява пред Politico бившият грузинско-украински джудист Георгий Зантараиа, председател на комисията към Националния олимпийски комитет на Украйна. „Путин беше почетен президент на Международната федерация, Визер беше част от тази структура“, допълва той.
Влиянието на Визер като спортен лобист става ясно през 2019 г., когато световният шампион Саид Молаеи заявява, че ирански официални лица са го принудили да се оттегли от Световното първенство, за да избегне среща с израелския джудоист Саги Муки. IJF отстранява Иран и помага на Молаеи да продължи кариерата си в чужбина, след като той бяга от страната.
След това вниманието се насочи към връзките на Визер с Путин, който се появява редом с него в Будапеща същата година. Руският президент проведе неформална среща на чай с Визер и почетния вицепрезидент на IJF Сандор Чани, публично демонстриране на привилегированото място на руския президент в международната мрежа на Визер в джудото, което засили възприятието за ролята му като важен политически съюзник.
Реакциите от Европа
От началото на войната в Украйна Визер се присъединява към руските официални лица и подкрепяната от държавата фондация „Росконгрес“, като заявява, че спортът трябва да остане отделен от политиката – позиция, която критиците разглеждат като мълчалива подкрепа за руската агресия.
Въпреки че много руски олимпийски спортисти са и членове на въоръжените сили, шефът на федерацията по джудо настоява, че спортистите не трябва да носят отговорност за действията на правителството.
„Тъй като спортните събития и самият спорт насърчават мира и солидарността по целия свят, ние считаме, че спортистите в международни спортни събития насърчават мира и международната солидарност“, заявява IJF в началото на март 2022 г., докато руските сили се приближават към Киев. „На тази основа глобалното решение за налагане на санкции на руски спортисти, независимо от различните мнения, които мнозина изразиха, не се счита за оправдано. Не можем да осъждаме спортистите за това, което се случва“, допълва той.
Четири години по-късно представителите на украинските спортисти твърдят, че възстановяването на участието на руски състезатели и националните символи нормализира продължаващата агресия.
Украинският министър на спорта Матвий Бидний заявява пред Politico през юли, че МОК „на практика функционира като клапан за освобождаване на напрежението“ за Русия.
„Всяка международна федерация, като единствена инстанция, отговаряща за международните състезания извън Олимпийските игри, сама решава този въпрос [възстановяването на участието на руските спортисти под руски флаг, герб и химн]. За повече информация ви препращаме към Международната федерация по джудо“, заявява МОК в коментар. Тя не отговаря на въпроса дали някога е разследвала потенциално руско политическо или финансово влияние върху вземането на решения в IJF.
Отложеното решение на МОК относно флаговете, химните и цветовете на отборите до неопределен по-късен момент „оставя възможност за координирани действия на ЕС за предотвратяване на нормализирането и политическата инструментализация на спорта, докато продължава агресивната война“, отбелязва европейските дипломати в документа от 16 септември.
ЕС би могъл да окаже натиск върху спортните федерации да не допускат руски флагове, химни и официални лица на състезанията, пишат те, както и да откаже субсидии на организации, които позволяват на отборите от Русия да се състезават под националните си цветове.
По-забележително предложение е насочено към парите, свързани с големи събития: страните от ЕС могат да проучат къде се насочват приходите от телевизионни права и да упражнят координиран натиск, за да възпрат телевизионните оператори и спонсорите да подкрепят състезания, които предоставят трибуна на Русия.
Възможните мерки включват и визови ограничения за спортисти, състезаващи се под националните флагове, и усилия за привличане на „съмишленици“ като Великобритания, Норвегия и Швейцария към по-широка коалиция срещу реинтеграцията на Русия.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)