Руската следа в Париж

Тази година Международният олимпийски комитет беше изправен пред трънлив политически въпрос: какво да прави с руските спортисти?

Официално на Русия е забранено да изпраща отбор под свое име и флаг за четвърта поредна олимпиада. Този път обаче причината не е свързана с епичния допинг скандал в страната, а по-скоро с нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

И както направи по време на всички предишни забрани от 2014 г. насам, МОК пак проправи път на спортисти от Русия - а в настоящия случай и от Беларус - да се състезават, но не под флага или цветовете на своята страна. Всичко, което руските състезатели трябваше да направят, беше да подадат заявления като индивидуални неутрални спортисти и да докажат, че не подкрепят руското нахлуване в Украйна, както и че нямат активни връзки с военните.

Не много от тях обаче преминаха теста. До церемонията по откриването в петък само 15 руснаци бяха включени в игрите като неутрални спортисти.

В същото време се оказва, че този брой е просто илюзия: в Париж всъщност има десетки спортисти, родени в Русия. Те просто играят под знамената на други държави, като много от тях наскоро са придобили нови националности, за да заобиколят многобройните санкции, наложени на руския спорт. Те са взели това решение много преди МОК да формализира статута на независими спортисти миналия декември, пише The Wall Street Journal.

Руските коментатори нарекоха сменящите националността си „Изгубеното поколение“

Някои руски фенове подкрепят тез спортисти, но други ги гледат като предатели. Атлетите, получили неутрален статут, са критикувани от висши руски служители. Станислав Поздняков, ръководител на Олимпийския комитет на Русия, наскоро нарече руски тенисисти, включително световния номер 5 Даниил Медведев, които се явяват в Париж като неутрални, „отбор от чужди агенти“.

„Трябва да разберем, че постиженията на нашите спортисти са постигнати, наред с други неща, благодарение на Русия, руските и съветските спортни училища. Страната инвестира в тях ресурси, потенциал и знания“, каза миналата година Дмитрий Свищов, председател на Комитета по физическа култура и спорт на Държавната дума. „Затова аз лично намирам за неприятно, когато те бързат да отидат да играят за друга страна“, добави той.

Поздняков обвини правилата на МОК за вълната от смяна на паспорти и каза, че други нации „натискат“ и „примамват“ руските спортисти да сменят националността си.

„Дори няма да го нарека срам, а предателство към моята страна“, каза и руският треньор по гимнастика Валентина Родионенко през декември.

Светът е Олимпиада: Защо Игрите през 2024 г. ще са много по-евтини от тези в Рио, Лондон и Токио

Оставени без избор

Борецът Георги Окороков, роден в руския регион Якутия, е сред вълната руски спортисти, изнесли се в други страни. Той ще се състезава под знамето на Австралия.

„Сензация в историята на якутския спорт. Феновете се радват!“, гръмна местен якутски новинарски сайт през май, след като Окороков се класира за игрите.

27-годишният борец смени националността си след руската инвазия през февруари 2022 г.

Министерството на спорта на Русия заяви през август миналата година, че 67 спортисти са сменили националността си от началото на 2022 г. Но някои независими наблюдатели определят реалния брой до 200, включвайки състезатели в неолимпийски спортове като шах.

Когато плувкинята Анастасия Кирпичникова, която е тренирала в Уралския държавен университет по физическа култура, обяви миналата година, че ще се състезава за Франция, президентът на Руската федерация по плуване Владимир Салников каза, че няма да я съди. „Ние обаче „бяхме отгледани по различен начин”, добави той.

Много руски спортисти твърдят, че са били оставени без избор. Смяната на вярност не винаги е политическо заявление, казват те. Това е просто път към мечтаното състезание във време, когато Русия е глобален спортен парий.

Сардана Трофимова, състезателка по Маратон, също от Якутия, сега представлява Киргизстан.

„Да, това е моят живот, моето време и моето решение“, каза тя в социалните медии.

Подобно на Трофимова, много от сменилите националността си, избират бивши съветски републики, където за руснаците често е по-лесно да получат паспорт и където руският е широко разпространен.

27-годишният състезател в дисциплината скок във вода Игор Миалин премина от Русия в Узбекистан миналата година, за да може да посещава състезания и тренировъчни лагери в чужбина. Когато спечели два златни медала на Световното първенство през 2024 г. в Германия, той каза, че му липсва родината, но мечтата му за Олимпиадата има приоритет.

Светът затаи дъх пред Селин Дион на откриването на Олимпиадата в Париж

Не всеки роден в Русия спортист смята, че компромисът си заслужава. Те не само чувстват натиск от страна на Запада, но и се страхуват от репресии у дома.

Руските борци, които доминираха в спорта, печелейки най-много медали в 13 от 18-те олимпийски игри след Втората световна война, обявиха този месец, че ще откажат да пътуват до Париж в знак на протест срещу политиката на МОК, след като първоначално приеха поканата му. Плувецът Евгений Рилов също обяви, че няма да защитава двата златни медала, които спечели в Токио, ако трябва да се състезава като неутрален.

„Няма да падна до нивото на западните провокатори“, каза Рилов пред руски спортен телевизионен канал.

Политическата игра на Макрон хвърля сянка върху Олимпийските игри в Париж

Русия е под форма на олимпийска санкция за последните четири игри, след разкриването на държавно спонсорирана допинг схема на Зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи. В различни моменти руските спортисти бяха или изключени, или се изискваше да се състезават не под флага на собствената си страна, а под неутрален флаг или под прозвища като „Руски олимпийски комитет“.

Дотогава Русия се смяташе за твърде голяма, за да се провали на Олимпиадата. От времето на Съветския съюз страната почти винаги е изпращала една от най-големите делегации на игрите. През 2012 г. в Лондон Русия участва с 429 спортисти - на трето място след САЩ и страната домакин Великобритания. В Токио, където отборът на Русия се състезава без знамето и националния си химн, съставът от 330 души натрупа най-много медали след САЩ и Китай.

Какви нестандартни спортове можем да гледаме на Олимпийските игри в Париж?

Междувременно Русия се опита неуспешно да предложи на своите спортисти някаква контраверсия на Олимпиадата. Първо се опита да възроди „Игрите на дружбата“ - 40 години след провеждането на събитието за социалистическите държави, които бойкотираха летните игри през 1984 г. в Лос Анджелис. Състезанието, което МОК призова да бъде бойкотирано, трябваше да се проведе през септември, като наскоро беше отложено за следващата година.

Русия беше домакин на Игрите на БРИКС през юни. Проведено в Казан на брега на река Волга, събитието беше организирано за спортисти от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, като беше отворено и за десетки други страни. Повечето от спортистите в крайна сметка бяха от Русия и Беларус, като някои спортни събития бяха отменени поради слаба активност.

Тези, които се проведоха, бяха доминирани от руснаци, които празнуваха медалите си под звуците на националния химн. Помпозно, но често самотно.

В двете си битки състезателят по артистично плуване Александър Малцев се беше изправил само срещу един друг състезател. Когато взе един от златните си медали за Русия, той се изправи на подиума съвсем сам.