Олимпийски брейк: Какво да очакваме от новия спорт на Игрите в Париж

Участниците ще бъдат оценявани по критерии като техника, присъствие на сцената, креативност и разнообразие

Unsplash

Двама души се борят един срещу друг, но не с юмруци, а с танц. Диджеят пуска бързи мелодии, които сякаш предизвикват танцьорите да се преборят с гравитацията. Те се наблюдават, единият показва движения, а другият се опитва да го надиграе.

Това съревнование се заражда по нюйоркските улици през 70-те години на миналия век, а днес е част от програмата на Олимпийските игри в Париж.

Брейкденсът е типична проява на градската култура от втората половина на миналия век. Съчетава в себе си хип-хоп, акробатика и изисква завиден контрол на тялото.

На Игрите в Париж ще има две дисциплини – за мъже и за жени. Участниците ще бъдат оценявани по критерии като техника, присъствие на сцената, креативност и разнообразие, пише Fast Company.

Позицитте на танца са три – toprock (изправено положение), downrock (на пода) и freeze – онези моменти, в които танцьорът успява да замръзне в определена чупка.

При движенията в стойка (toprock) се използват много хип-хоп елементи, но далеч по-сложни от обичайното поклащане в ритъма на музиката.

Продължаващата битка между Кендрик Ламар и Дрейк доказва как технологиите превръщат рап бийфовете в индустрия

Дигиталното пространство oткрадна сърцето на хип-хопа

Танцьорите разчитат много на контакта на обувките с повърхността. Триенето позволява да се правят много бързи движения и резки спирания. Брейкърите обаче трябва да имат много добро усещане за пространство и посока. Другото задължително условие за успех при танца в тази позиция са тренирани мускули на краката.

Когато танцът се пренесе на пода (downrock) са позволени известното въртене по глава или гръб. В тези движения голяма роля играят лактите и раменете, докато краката остават във въздуха през по-голямата част от времето.

За да се обясни какво се случва, на помощ идва физиката и нейният Закон за запазване на импулса, който засяга въртеливите движения. Той гласи, че моментът на въртящия се импулс няма да се промени, ако няма външна намеса.

Сега си представете, че танцьорът е по гръб на пода и използва краката си, за да набере скорост и да се завърти. Когато достигне желаната бързина, той рязко прибира и ръцете, и краката към тялото си и така гърбът остава единствената контактна точка с пода. Това е класически пример за опит да се запази импулс.

Може да се обясни и с движенията на една фигуристка. Когато се върти около оста си на един крак, тя не разперва ръце, а ги сключва пред тялото си в определена поза, за да запази инерцията си възможно най-дълго. Разтегне ли крайниците си в други позиция, това веднага ще намали скоростта ѝ.

Брейкът сменя лайфстайла: Големият рестарт на Adidas за Олимпийските игри

Freeze е моментът, в който танцьорът спира, обикновено с главата надолу.. Този баланс е възможен, когато центърът на тежестта е възможно най-близо до земята. Затова много танцьори се опитват да „замръзнат“ със свити ръце. Така свеждат до минимум поклащането на тялото и намират стабилността.

За да спреш движението си и да останеш в поза се изисква много голяма сила и мускулно напрежение. В противен случай инерцията на предишното движение ще повлече тялото и „замръзването“ става невъзможно.

Освен всичко останало, тук значение има и облеклото. Вярно е, че за състезание по брейк не се изисква екип и танцьорът може да облече каквото си поиска. Но също така е истина, че правилните дрехи са много важни.

Затова на първо място се изисква тениска, която да намали до минимум триенето между тялото и пода, когато се изпълняват определени движения, най-вече въртене. Така че дрехи с надписи на гърба например не са препоръчителни. Дългите ръкави са предимство, защото човешката кожа има по-силен контакт с повърхностите, отколкото някои тъкани.

За брейка има специално изработени шапки. Те служат да предпазват главата, но и да предотвратят това тя да залепва за пода, т.е. триенето да е минимално, също както при дрехите.