Европейският съюз представи план за засилване на присъствието си в Арктика, тъй като глобалното затопляне, конфликтите и конкуренцията за енергийни ресурси и критични минерали поставят нови предизвикателства.

Ходът идва след заплахите на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрол над Гренландия – самоуправляваща се територия на Дания, и след като той предизвика неспокойство в Исландия, като публикува карта, на която и двата острова са в цветовете на флага на САЩ, съобщава AP.

Натискът се засилва и поради факта, че Арктическият регион се затопля около четири пъти по-бързо от средното за света. Откриват се нови морски маршрути, Китай разширява търговията си, а струпването на руски войски също засилват опасенията за сигурността.

„Когато виждаме, че суверенитетът, териториалната цялост и правилата в основата на стабилността в региона, вече не могат да се приемат за даденост, трябва да действаме и да променим стратегическата си позиция“, заявява председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Блокът има за цел да подпомогне създаването на кабелен център за наблюдение, защита и ремонт на подводни комуникационни кабели в Северния Атлантик и Арктика. Съществуват подозрения, че руски подводници планират да саботират част от морската инфраструктура в тези райони.

Европейските средства ще бъдат насочени към закупуване на камери, сензори и сателитна техника за откриване на потенциални заплахи.

Същевременно ЕК смята да „подкрепи изграждането на суверенен, сигурен и устойчив подводен кабел“, който да свърже Гренландия директно с ЕС, според стратегически документ, прегледан от AP.

Той обяви гръмката новина в социалните мрежи, но не стана ясно за какви проекти става дума на остров, където добивът на ресурси от десетилетия е пречка за компаниите. Освен това, споразумението с Гренландия и Дания не дава на САЩ право да проучват

Тръмп: „В нашата нова и красива Гренландия“ започва проучване за добив на ресурси

Операцията по наблюдение на кабелите ще бъде част от по-голям център за морска сигурност, който Блокът възнамерява да създаде, за да проследява кораби, които Русия използва в „сенчестия флот“ за незаконно транспортиране на петрол и набиране на средства за войната срещу Украйна.

Този център ще следи и за случаи на незаконен риболов или замърсяване и ще подпомага спасителните операции.

Успоредно с това ЕС иска да разшири флота си от ледоразбивачи, за да се придвижва по-ефективно в Арктика и да разшири научноизследователската дейност. Според оценки на официални представители, Европа разполага с около 10 ледоразбивача, повечето от които във Финландия. За сравнение, Русия има около 40.

В по-широк план транспортните връзки между Арктика и Европа ще бъдат подобрени, както за граждански, така и за военни цели. Ключова част от плана е да се свърже европейската инфраструктура – пристанища, железопътни връзки, енергийни терминали, сателитна и дигитална инфраструктура, с арктическите търговски и транспортни мрежи, с цел по-добро свързване с европейските пазари.

Москва търси нови пазари за енергийните си ресурси, а Пекин разширява присъствието си в Арктика на фона на западните санкции

Китай и Русия превръщат Северния морски път в нова търговска артерия

ЕС счита, че има значителен интерес в Арктика. Там живеят над половин милион негови граждани. Дания, Финландия и Швеция са страни членки, докато Исландия и Норвегия са част от единния пазар на Европа.

ЕС възнамерява още да работи в тясно сътрудничество с партньори като Канада и Обединеното кралство.

В същото време Блокът настоява, че не се опитва да претендира за Арктика като своя собственост. Той не възнамерява да извършва сондиране за нефт или газ и отказва търговията с изкопаеми горива, добивани там, включително от своя партньор Норвегия.