Специалният пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф би трябвало да се срещне във вторник в Норвегия с украинския президент Володимир Зеленски, преди да отпътува за Русия за разговори с Владимир Путин за мирните усилия и за освобождаването на американски заложник.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре ще бъде домакин на разговорите в Осло, в които ще участват още финландският президент Александър Стуб, представители на Франция, Германия, Великобритания и Полша, както и на ЕС и НАТО.

След срещите Уиткоф ще отпътува за Москва, за да представи на Путин идеите, разработени в Осло, съобщава Financial Times, позовавайки се на американски представител.

Очаква се пратеникът на Тръмп да поиска и освобождаването на Стивън Хъбард – пенсиониран американски учител, който е в руски затвор повече от четири години.

Хъбард, който е на над 70 години, е бил заловен от руските сили в Изюм, Източна Украйна, през април 2022 г. По това време градът е бил под руска окупация, а американецът е живеел там от няколко години.

Той е осъден на почти седем години затвор по обвинение, че е воювал на страната на Украйна – твърдение, което адвокатът му отрича.

През 2025 г. американското правителство определи задържането му като неправомерно.

Предишни сделки за освобождаване на задържани често са включвали размяна, при която САЩ или други западни държави освобождават осъдени руски граждани.

Руският заместник-външен министър Сергей Рябков заяви пред журналисти във вторник, че Русия и САЩ поддържат контакт във връзка със свои граждани, задържани в другата страна.

„Диалогът продължава по каналите на разузнавателните служби“, каза той в отговор на въпрос за евентуалното освобождаване на Хъбард.

Вашингтон смекчава натиска върху Москва, настоява Киев да ограничи ударите по руска енергийна инфраструктура и отваря нов разговор за ядреното разоръжаване

Тръмп е готов за среща с Путин и Си, докато натискът му върху Зеленски расте

Разговорите идват на фона на рязко напрежение между Тръмп и Зеленски

Срещите се провеждат в момент, когато отношенията между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски са се влошили до най-ниското си равнище след публичния им спор в Овалния кабинет миналата година.

Тръмп оказва силен натиск върху Украйна да прекрати далекобойните удари по руски петролни рафинерии в опит да бъдат овладени световните цени на дизела преди междинните избори в САЩ през следващия месец.

„Дали сме много на Украйна. Те не са ни дали нищо“, заяви Тръмп в понеделник.

Очаква се разговорите в Осло да надградят среща в Маями по-рано този месец, в която участваха представители на САЩ, Украйна и Европа.

Според американски представител дискусиите се развиват по две паралелни направления.

Първото е насочено към дългосрочното бъдеще на Украйна – гаранции за сигурност, по-тясна интеграция с Европа и следвоенен икономически план за възстановяване и инвестиции.

Второто цели да подготви основата за траен мир с Русия, включително чрез предложения за нова архитектура на европейската сигурност и проучване на възможности за икономическо сътрудничество с Москва след края на войната.

Украинският президент твърди, че Вашингтон бави одобрението за вече платена от европейски държави военна помощ. Украинските власти отново съобщават за липса на предварителна информация за руските удари

Зеленски обвинява САЩ, че забавят доставките на ракети на фона на нарастващото напрежение

Европа иска място на масата

Европейските представители настояват да имат реален глас в разговорите след поредица от действия на Тръмп, които намалиха натиска върху Путин.

По-рано този месец американският президент обяви, че е постигнал сделка с Путин за премахване на санкциите върху руския дизел в опит да ограничи ръста на енергийните цени.

В петък Тръмп реши и да не налага допълнителни санкции върху руската военна икономика, въпреки изискванията на ново законодателство, прието миналия месец.

Украинският президент твърди, че ограниченията действат само на територията на страната и затрудняват отблъскването на руските атаки

Зеленски: Ограниченията на Starlink в Украйна са част от „планирана операция“

Спорът около Starlink продължава

Необяснени ограничения при използването на комуникационната система Starlink предизвикаха тревога в Украйна.

Терминалите се използват както за управление на дронове, насочвани към руски позиции отвъд фронтовата линия, така и при системи за прехващане на руски далекобойни безпилотни апарати.

Миналата седмица множество украински подразделения по фронта започнаха да съобщават, че при скорост над 160 км/ч Starlink спира да работи. Според Киев ограничението все още е било в сила и в понеделник.

Вашингтон отрече да е ограничавал Starlink в Украйна, но Зеленски настоя миналата седмица, че това е част от „планирана операция“.

Украинският президент отхвърли твърденията на Тръмп, че е по-труден партньор за преговори от Путин, и предупреди за рисковете от облекчаване на санкциите срещу Русия

Зеленски на срещата на върха в Брюксел: „Няма да отстъпим“

Киев предлага размяна: край на ударите срещу рафинерии срещу повече ПВО

Украйна е дала сигнал, че би могла да се въздържа от удари срещу руски рафинерии, ако Вашингтон предостави допълнителни ракети-прехващачи за противовъздушната отбрана, способни да унищожават руски балистични ракети.

Пред FT високопоставен украински представител определя предложението като „последна възможност“ на фона на настояването на САЩ Киев да прекрати атаките срещу енергийната инфраструктура.

В понеделник Зеленски заяви, че доставките на ракети за противовъздушна отбрана са „блокирани“.

Изказването му дойде часове след нощна руска ракетна атака, при която украинската противовъздушна отбрана е успяла да прехване едва четири от 16 балистични ракети.

„Ако не можете да обуздаете Путин, тогава ни дайте ракети-прехващачи, за да мога да защитя енергийната ни инфраструктура“, заяви Зеленски.