Носителката на „Оскар“ Джуди Денч разкрива, че заради прогресивно влошаващото ѝ се зрение вече не може да играе в театъра, да участва във филми или да чете. В интервю пред BBC 91-годишната британска актриса разказва за трудностите, с които се сблъсква повече от десетилетие след поставянето на диагнозата.

През 2012 г. Денч научава, че страда от възрастово обусловена макулна дегенерация – заболяване, което засяга централното зрение и постепенно ограничава способността ѝ да разпознава лица и да изпълнява ежедневни дейности.

Състоянието вече не ѝ позволява да работи като актриса. Освен че не може да чете сценарии, тя изпитва сериозни затруднения при разпознаването на хора, което понякога води до неловки ситуации. Денч признава, че се случва да обърка непознати с близки хора и дори да се приближи към тях, за да ги прегърне.

Въпреки ограниченията актрисата продължава да участва в публични събития и открито говори за приспособяването към живота с намаляващо зрение. По думите ѝ радиото винаги е заемало важно място в ежедневието ѝ.

Джуди Денч е сред най-известните британски актриси, с кариера, обхващаща повече от 70 години в театъра, киното и телевизията.

През 1999 г. печели „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за превъплъщението си в кралица Елизабет I във филма „Влюбеният Шекспир“.

Международна популярност придобива и с ролята на М – ръководителката на британското разузнаване MI6 и началник на Джеймс Бонд. За първи път изпълнява персонажа през 1995 г. във филма „Златното око“, като става първата жена, изиграла тази роля.

Влошаването на зрението постепенно ограничава професионалните ѝ възможности. Още преди години тя споделя, че среща трудности при ориентирането на снимачната площадка и запаметяването на сценарии.

Предстои и издаването на мемоарната ѝ книга Is It Too Late to Make a Run for It?, написана съвместно с театралния режисьор Брендън О'Хий.

В разговора с BBC актрисата си припомня и някои от най-интересните срещи в кариерата си, включително с бившия ръководител на MI6 сър Дейвид Спединг и американския актьор Сидни Поатие, който през 1964 г. става първият чернокож носител на „Оскар“ за главна мъжка роля.

Денч разказва, че Поатие я посещава зад кулисите след нейно театрално представление в Ню Йорк. Срещата оставя силно впечатление у нея, а присъствието му я развълнува дотолкова, че почти не успява да намери думи.

Денч споменава и дългогодишната си привързаност към творчеството на Уилям Шекспир. Интересът ѝ към драматурга се заражда още на деветгодишна възраст, когато гледа брат си в ролята на крал Дънкан в постановка на „Макбет“. Именно тогава осъзнава, че иска да се занимава с театър.

Актрисата споделя и възхищението си от сонетите на Шекспир, които продължават да я вълнуват заради ритъма и способността им да изразяват сложни човешки чувства с прости думи.

„Това е ритъмът на сърцето“, казва Денч, обяснявайки непреходната сила на неговото творчество.