Европейският съюз обмисля да заимства от подхода на Доналд Тръмп към критичните суровини, като започне да придобива дялове в проекти и компании от сектора. Целта е да се осигурят доставки на минерали, ключови за отбраната, батериите и чистите технологии.

Членовете на Европейския парламент гласуваха миналата седмица за създаване на агенция, която при необходимост да може да придобива участия в компании за суровини, когато това е нужно „за гарантиране на сигурността на доставките в Съюза“. Агенцията трябва също да създава европейски запаси и да следи наличностите на ключови суровини в ЕС.

Идеята е Европа да намали зависимостта си от китайски минерали и да стане по-малко уязвима както при прекъсвания на доставките, така и при резки движения в цените, казва пред Financial Times Мохамед Шахим, нидерландски евродепутат от социалдемократите, който води инициативата.

„Европейските проекти са много чувствителни към пазарните и световните цени, а глобалните цени могат да бъдат манипулирани от големи международни играчи“, казва той.

По думите му САЩ и Япония, които вече инвестират директно в сигурността на подобни доставки, са „много по-малко уязвими“.

Ще успее ли Западът да скъса зависимостта си от Пекин за редкоземните елементи?

Администрацията на Тръмп вложи значителни средства в изграждането на американска верига за доставки на критични суровини, включително чрез придобиване на дялове в производители на редкоземни елементи.

Миналото лято Пентагонът инвестира 400 млн. долара в акционерен капитал, за да придобие 15% от американския производител на редкоземни елементи MP Materials, и отпусна още 150 млн. долара заем.

Освен това беше подписано 10-годишно споразумение за минимална цена от 110 долара за килограм неодим-празеодим – комбинация от редкоземни елементи, използвана за производството на постоянни магнити за електромобили, роботика и други технологии.

Агресивният подход на САЩ към осигуряването на критични суровини вече поражда опасения, че Европа може да изостане.

Бернд Шефер, ръководител на индустриалната организация EIT RawMaterials, предупреждава, че съществува риск САЩ да се превърнат във „втори Китай за Европа“ по отношение на зависимостта от редкоземни метали.

Нов вид търговска война: Редкоземните елементи като оръжие

Европейски център за критични суровини

Предложеният европейски Център за критични суровини трябва да получи 2 млрд. евро финансиране в рамките на следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Моделът е вдъхновен от японската Organization for Metals and Energy Security – държавна структура, чиято задача е да осигурява стабилни и достъпни доставки на енергийни ресурси и минерали.

„Вдъхновихме се от Япония. Няма смисъл да откриваме колелото. По-добре просто да копираме работещ модел“, казва Шахим.

Досегашният подход на ЕС беше съсредоточен основно върху определянето на стратегически проекти в добива, преработката и рециклирането, които получават по-бързи процедури за разрешаване, но не и гарантирано публично финансиране.

По-рано този месец Европейската комисия избра още 46 стратегически проекта, които се добавят към вече одобрените 60.

Шахим признава, че предлаганият нов модел ще изисква повече средства от частния сектор, националните правителства и Европейската инвестиционна банка, ако ЕС иска да се конкурира със САЩ и Япония.

„Ако бюджетът остане 2 млрд. евро, не бих дал висока вероятност проектът да успее“, казва той пред FT.

ЕС изостава още повече от САЩ в надпреварата за суровини и редкоземни метали

Комисията отстъпи, парламентът опитва друг път

Европейската комисия първоначално планираше още тази есен да предложи законодателно създаването на подобен център, но инициативата беше изоставена.

Затова Шахим предприема необичаен ход – заедно с представители на институциите и други евродепутати работи по мащабни изменения в съществуващия Закон за критичните суровини.

Този регламент вече определя минимални цели за добив, извличане и преработка на минерали в ЕС.

Предложенията за създаване на новата агенция и за възможност тя да придобива дялове в компании при „изключителни обстоятелства“ обаче ще трябва да получат и одобрението на държавите членки.