„Ако ние изгорим, вие ще изгорите с нас!“

Тази дръзка фраза е изписана върху един от плакатите, които Мая, 19-годишна студентка от Брюксел, създава срещу управляващите в страната ѝ. Тя е взета от филма „Игрите на глада“ от 2012 г., възприет като символ от много младежки движения по целия свят, отразяващ гнева, неудовлетворението и желанието за промяна, които стоят в основата на протестите, водени от Gen Z в цяла Европа.

От предградията на Париж до площадите в Белград -хиляди излязоха по улиците през последните седмици, отбелязва в анализ Reuters.

Исканията са разнообразни, но често се припокриват – недоволство от занемарените училища, липса на икономически възможности, висок стандарт на живот, корупция, жилищни проблеми и усещането, че никой не ги слуша.

Протестите предизвикаха и насилие – само във Франция хиляди магазини бяха повредени или ограбени, а полицията използва гранати и водни оръдия.

Този уикенд обаче се стигна и до реална промяна – протестите, водени от студенти, достигнаха кулминация с отстраняването на дългогодишния лидер на Сърбия Александър Вучич след почти две години демонстрации срещу корупцията и настъпващия авторитаризъм.

„Когато се събудихме, първото нещо, което почувствахме, беше чувство на облекчение и свобода“, казва студентката Стаса Пилетич. „Лично аз изпитвам чувство на победа. Усещам, че най-накрая преминахме от протести към отговорност.“

„Експлозия от гняв“

Киара, 21-годишна студентка от протестите в Милано, вярва, че „е жизненоважно да се участва в спонтанните движения на хората, родени от експлозия на гняв, която направи колективното действие възможно.“

Мисля, че най-голямата щета, която управляващата класа е нанесла на моето поколение, е, че ни е отнела способността дори да си представяме бъдещето, да мечтаем.

Киара споделя, че италианските ученици се сблъскват с реалността на образователна система без достатъчно учители и разпадащи се сгради.

„И всичко това с перспектива за нископлатена работа, за която не отговаряме на изискванията, и с перспектива да живеем в малка, скъпа къща, далеч от нашия град, в която не искаме да живеем.“

Протестите, водени от Gen Z, предизвикаха вълнения по целия свят, след като поколението, родено приблизително между 1997 и 2012 г., намери своя глас – от Бангладеш през 2024 г. и Непал през 2025 г. до Индия тази година.

Сега Европа се превърна в център на събитията.

Покачващите се цени и разходите за живот са повод за загриженост за 40% от 16- до 30-годишните, според проучване на Европейския съюз, публикувано през 2025 г.

Сред 92,7 милиона души в ЕС, които през 2025 г. са били изложени на риск от бедност или социално изключване, най-висок риск е отчетен при младите на възраст 18–24 години, 26,3%, докато най-ниският е при възрастните на 65 години или повече, 18,8%.

Младите хора се опасяват да поемат финансовата тежест на по-възрастното поколение, което обикновено гласува в по-голям брой. Хората над 60 години във Франция са една четвърт от населението, но притежават 60% от богатството на страната, според аналитичния център OFCE.

В доклад на френското правителство от октомври се посочва, че разходите за пенсии са се увеличили с 2,5 процентни пункта от БВП между 2000 и 2023 г., докато тези за образование са намалели с 0,5%. 32% от бюджета на Министерството на образованието са отишли за пенсии, което е ограничило средствата за други области.

Френските пенсии са с голяма разлика най-големият публичен разход и се очаква да достигнат 14% от икономическия продукт, тъй като населението застарява, а избирателите се противопоставят на повишаването на пенсионната възраст или намаляването на обезщетенията.

Това все пак е по-малко от Гърция или Италия, които изразходват най-голямата част от националния доход за държавни пенсии сред страните от ОИСР – около 16% от БВП, според данни на ОИСР за 2025 г.

Но е много повече от Австралия, Чили, Исландия, Ирландия или Южна Корея, които изразходват по-малко от 4% от БВП за държавни пенсии, според ОИСР.

„Младите хора в Европа са обединени“

Билал Нарджиси, 17-годишен гимназист от предградие на Париж, протестира срещу „ужасните“ условия и недостиг на персонал в училището си.

Преди имаше плъхове,

казва той. Миналата година учениците са евакуирани, когато част от покрива се срутва, макар че никой не е пострадал.

Протестите показват, „че младите хора в Европа са обединени“, допълва той.

Всички сме съгласни по един въпрос: че към младите се отнасят като към деца – твърде често, и не им се обръща достатъчно внимание.

19-годишната студентка Мая също протестира за по-добри условия в училищата в Белгия.

„Опитахме се да го направим пасивно.

Никой не ни чу. Едва когато хората започнаха да палят боклуци или подобни неща, медиите започнаха да ни показват.

Протестите продължават да се разпространяват, като през този уикенд в Германия е планирана демонстрация срещу високите разходи за живот, неравенството, войната и състоянието на училищата.

Вълненията засегнаха и Албания, където студентски демонстрации срещу кабинета на Еди Рама, подхранени от гнева срещу предполагаемата корупция, липсата на работни места и ниските стандарти в образованието, обхванаха столицата Тирана и се разпространиха в други градове.

Нашият премиер прекара 130 дни, без да ни обръща внимание,

казва 19-годишният студент по архитектура Ксике Курти.

„Ако попитате студент в Албания: „Къде виждаш бъдещето си?“, всички отговарят: „Извън тази страна“, допълва той, като изтъква, че в родината

дори и да имаш талант, някой с връзки винаги ще те изпревари.

Студентското движение в Сърбия постигна това, за което демонстрантите в други европейски столици мечтаят. Сега обаче идва трудната задача да се управлява – нещо, с което нито студентите, нито техните кандидати имат опит.

Лука Стоякович, друг протестиращ, отхвърля опасението: „Видяхме докъде ни докараха хората с политически опит.“