Корабът, атакуван с дронове в Черно море край нос Калиакра, е потънал около полунощ. На борда му е имало 421 контейнера с различни товари. Предстои компетентните институции да проверят дали има замърсяване на морската среда.

Всичките 18 моряци от екипажа са спасени – 14 филипинци и четирима украинци. След пристигането им във Варна са прегледани от медицински екипи, които са установили, че физическото им състояние е добро. Моряците обаче са били силно стресирани след преживяното.

Информацията за потъването на плавателния съд съобщи пред bTV областният управител Марио Смърков.

Корабът е бил дълъг около 160 метра и е плавал от Хайфа, Израел, към Констанца, Румъния, след което е трябвало да пристигне и на пристанището във Варна.

Дроновете са засечени 30 минути преди първия удар

Една от особеностите на атаката е, че за нея е имало предварителна информация. Около 30 минути преди първия удар френски патрулен самолет „Атлантик“ на военноморските сили е засекъл дроновете и е предал информацията на българските Военноморски сили и държавните институции.

Общо три дрона са се придвижвали в района. Два от тях са се движели заедно, а третият е бил на около 20 морски мили зад тях. Скоростта им е била приблизително 26 възела.

От Военноморските сили обясниха, че времето между засичането и първия удар не е било достатъчно за реакция и унищожаване на дроновете.

Всички кораби в района обаче са били предупредени за опасността. Според областния управител именно своевременното предупреждение е помогнало на моряците да напуснат плавателния съд навреме.

Екипажът се е евакуирал около 12 минути след първия удар и преди третия удар по кораба, когато моряците вече са били извън него.

Всички моряци са спасени

Спасителната операция е преминала успешно. Част от моряците са се намирали в спасителна лодка, а останалите са били качени на борда на кораб на българските Военноморски сили.

„Това, което разказаха, е, че благодарение на това, че са били своевременно информирани, са успели да се евакуират от кораба и не са пострадали“, обясни Смърков.

След пристигането си във Варна всичките 18 моряци са били прегледани от медицински екипи. Установено е, че общото им физическо състояние е добро, въпреки силния стрес от преживения инцидент.

Проверяват за замърсяване на морето

След потъването на кораба основният въпрос е какво ще се случи с товара и дали инцидентът ще доведе до замърсяване на морската среда.

На борда е имало общо 421 контейнера с разнородни товари. Предстои компетентните институции да обследват района и да установят дали има риск за околната среда.

Очаква се проверки да бъдат извършени от Министерството на околната среда и водите. В района може да присъстват и представители на Военноморските сили.

Към момента няма потвърдена информация за евентуално замърсяване. Това ще стане ясно след необходимите проверки и обследването на района, уточни областният управител.

Разследването на инцидента и оценката на последиците от потъването на плавателния съд предстоят.

Експерти предупреждават, че сегашните възможности за ранно откриване и неутрализиране на морски безпилотни апарати остават ограничени

България, Румъния и Турция трябва да засилят сътрудничеството си, да подобрят наблюдението над Черно море и да изградят по-ефективна система за противодействие на безпилотни апарати. В момента възможностите за предотвратяване на подобни атаки са ограничени, а наличните системи невинаги са подходящи за морска среда. Това коментираха пред bTV капитан първи ранг Васил Данов и Стайко Топалов от Международната асоциация за борба с дроновете след последната атака срещу контейнеровоз край българското крайбрежие.

По думите на Данов от миналата година досега повече от 500 плавателни съда са били атакувани в Черно море. Според него мащабът на заплахата показва, че България трябва да разполага не само с капацитет за спасяване на екипажи след удар, но и с реални възможности за предотвратяване на самите атаки.

„Първата стъпка е да ги видим, а втората – да ги неутрализираме“, коментира Топалов. По думите му България разполага с определени системи за противодействие на дронове, но те не са достатъчни срещу бързи морски цели. Той посочи необходимостта от специализирани учения с морски съдове и дронове, които да покажат реалните възможности за реакция.

Общото наблюдение е първата стъпка

Според Топалов България, Румъния и Турция трябва да изградят обща система за наблюдение и обмен на информация. Необходимо е ясно да бъдат разпределени отговорностите – коя държава какви заплахи може да открива, с какви системи разполага и как бързо може да реагира.

Подобна координация би позволила по-ранно предупреждение и по-добра преценка дали дадена цел може да бъде неутрализирана, или трябва да бъдат предприети други защитни действия. Данов посочи и възможността за организиране на конвои, при които военни кораби да съпровождат търговски съдове в по-рискови зони. Подобна схема обаче изисква достатъчно средства както за защита на военните кораби, така и за прикритие на търговските съдове.

Системите имат ограничен обсег

Топалов обясни, че част от системите за борба с дронове, показани по време на учения на НАТО в България, са предназначени основно за защита на конкретни обекти – пристанища, бази и друга критична инфраструктура.

Обхватът им често е между 3 и 5 километра, което не позволява да се покрие цялото крайбрежие.

Съществуват и специализирани решения за морска среда – включително радари, които могат да откриват цели на значително по-големи разстояния и при тежки метеорологични условия. Някои системи могат да наблюдават периметър от 120 до 200 километра. Самото откриване обаче не решава проблема. След него трябва да има средство, което да достигне и неутрализира заплахата навреме.

Сред възможните методи е GPS spoofing – подаване на подвеждащи навигационни сигнали, които могат да объркат системата за ориентация на безпилотния апарат. Според Топалов защитата трябва да бъде многослойна, така че при неуспех на един метод да могат да се използват други.

Търговските кораби търсят по-сигурни маршрути

Данов отбеляза, че търговските кораби в Черно море все по-често се движат в периферията на акваторията и се приближават до българското крайбрежие, за да избегнат по-рискови зони и да бъдат по-близо до възможна помощ. По думите му през последните месеци българските Военноморски сили са натрупали значителен опит в издирването и спасяването на екипажи и в оказването на помощ на бедстващи кораби.

Дългогодишното изоставане в оборудването и способностите за противодействие обаче не могат да бъдат компенсирани за кратко време.