През октомври 2024 г. служители на италианската полиция посещават ежегодния панаир за антики в Парма. Докато обикалят щандовете, те снимат картини, статуетки и други предмети, изложени за продажба. Целта им е да открият евентуално откраднати културни ценности.

Снимките се качват в специализирана полицейска система с изкуствен интелект, която ги сравнява с изображения на издирвани предмети. Само няколко часа по-късно технологията засича подозрителна картина на млада жена, облечена в синьо-зелени и червени дрехи, която държи частично разгънат пергаментов свитък.

На следващия ден полицията изземва произведението за допълнителна експертиза. Разследването установява, че картината е открадната преди две десетилетия, а външният ѝ вид е умишлено променен, за да се прикрие произходът ѝ.

Comando Carabinieri Tutela Patrimonio Culturale

Случаят показва как AI помага на полицията да открива произведения на изкуството, които дълго време са оставали в неизвестност, произведения на изкуството, които дълго време са оставали в неизвестност, разказва BBC.

Ами ако AI всъщност изпитва нещо? Може ли да страда? И трябва ли да има права?

Италианската полиция поддържа национална база данни за откраднати културни ценности от 1969 г. Днес тя съдържа информация за над един милион предмета, включително картини, скулптури, археологически находки и религиозни артефакти.

В продължение на десетилетия разследващите разчитат основно на ръчни проверки. Те посещават антикварни магазини, панаири и аукциони, след което сравняват подозрителните произведения със записите в базата данни.

Процесът обаче е бавен и невинаги ефективен. Допълнително затруднение създават архивните фотографии, които често са с ниско качество или са направени преди десетилетия.

За да улесни работата на разследващите, през 2020 г. екипът на Салваторе Рапикаволи, подполковник от специализираното звено на италианската полиция за защита на културното наследство, разработва система с изкуствен интелект, наречена Stolen Works of Art Detection System (Swoads).

За разлика от традиционните методи тя не разчита само на текстови описания или напълно идентични изображения. Вместо това анализира цветове, форми и композиция, за да открива прилики между произведенията.

Технологията може да разпознава дори части от картини, които са били разрязани и продавани поотделно, както и произведения с променен външен вид.

„Машината не се уморява“, обяснява Рапикаволи пред BBC.

От въвеждането ѝ през ноември 2023 г. системата е помогнала на италианските власти да открият над 300 откраднати картини и статуи, както и повече от 165 000 по-малки предмета, сред които монети, медали, ръкописи и религиозни ценности. Общата им стойност надхвърля 203 млн. евро.

Годината на обраните музеи: Кражбата в Лувъра като еталон за престъпление

Как AI разпознава картина, променена до неузнаваемост?

Случаят от панаира в Парма е показателен за възможностите на технологията.

Оригиналната картина от XVII век изобразява Света Агнеса, която държи агне и палмова клонка. Произведението е откраднато на 11 август 2004 г. от църквата Virgo Potens в Сулмона, Италия.

След кражбата обаче картината е прерисувана. Агнето е заменено със свитък, а ореолът и палмовата клонка са заличени, така че светицата да изглежда като обикновена млада жена.

Въпреки промените AI успява да разпознае сходствата в цветовете, формите и композицията и насочва разследващите към оригиналното изображение.

На 20 май 2025 г., повече от две десетилетия след кражбата, картината е върната на църквата, където предстои да бъде реставрирана.

Системата помага и при издирването на произведения, появяващи се на онлайн пазара. Тя непрекъснато преглежда аукционни каталози и интернет платформи, като сравнява публикуваните изображения с полицейските архиви.

През 2026 г. по този начин властите в Торино откриват картината „Почивката на пастирката“ на италианския художник Филипо Палици. Произведението е откраднато от художествена галерия през 1972 г. и остава в неизвестност повече от половин век, преди AI да го засече в сайта на аукционна къща.

Защо технологията не може да замени разследващите?

Въпреки резултатите експертите предупреждават, че изкуственият интелект има съществени ограничения.

Карина Попович, съосновател на компанията Art Recognition, която използва AI за проверка на автентичността на произведения на изкуството, обяснява, че подобни системи могат да откриват визуални съвпадения, но не и да установяват кой е извършил кражбата.

Освен това алгоритмите не могат да разпознаят откраднат предмет, ако той никога не е бил регистриран в съответната база данни.

„Възстановяването на произведенията все още зависи от разследващите и правното сътрудничество“, казва Попович пред BBC.

Тимъти Карпентър, бивш ръководител на отдела на ФБР за престъпления, свързани с произведения на изкуството, посочва и друг проблем: необходимостта от достатъчно служители, които да проверяват сигналите, генерирани от AI.

Италианското специализирано звено разполага с приблизително 300 служители, докато аналогичният отдел на ФБР е имал най-много 24 души.

Технологията все още изпитва затруднения при разпознаването на триизмерни предмети, заснети от различни ъгли, както и при разграничаването на оригинални произведения от техните копия.

Същевременно AI може да бъде използван и от престъпниците за манипулиране на изображения, създаване на фалшиви документи за произход и прикриване на следи от промени по произведенията.

„Изкуственият интелект едновременно улеснява и усложнява нещата“, обобщава Карпентър.

Как една древногръцка скулптура на Афродита променя представите за женската красота и голотата

Международно сътрудничество срещу незаконната търговия

Италия не е единствената държава, която използва изкуствен интелект за издирване на културни ценности.

Турция вече разполага със собствена система, помогнала за връщането на откраднати исторически керамични плочки от XV век, открити във Великобритания. Франция и Германия също разработват подобни инструменти, а в САЩ учени използват машинно обучение за разпознаване на статуи, които може да са били незаконно изнесени от Камбоджа.

Интерпол също разполага с технология за разпознаване на изображения, наречена ID-Art. С нейна помощ испанската Гражданска гвардия успява да открие две ренесансови маси, откраднати преди повече от 40 години, като сравнява актуални снимки с архивни изображения от 1979 г.

Италианските власти планират да усъвършенстват Swoads, като добавят информация за културни ценности, изложени на повишен риск от незаконна търговия, включително украински ръкописи и религиозни икони. Екипът работи и по създаването на международна мрежа за разпознаване на откраднати произведения до 2027 г.

Въпреки напредъка специалистите не очакват AI да разреши всички случаи на кражби на произведения на изкуството. Особено трудно остава издирването на световноизвестни творби, които рядко се появяват на публичния пазар, тъй като често попадат директно в частни колекции.

Според Рапикаволи технологията е най-ефективна при откриването на по-малко известни произведения, които престъпниците се опитват да продадат, след като са променили външния им вид.