Годината на обраните музеи: Кражбата в Лувъра като еталон за престъпление

Измина една година откакто светът бе шокиран от дръзката кражба в Лувъра – през миналия октомври бяха отмъкнати ценности на френския кралски двор на стойност над 100 млн. долара. Оттогава досега тези престъпления не само не намаляха, а обратното – броят им се увеличи. За година поне 14 музея са станали обект на кражби, което сочи, че тези институции все още не са намерили надежден начин за защита.

Макар че още миналата година бяха арестувани осем заподозрени за кражбата в Лувъра полицията все още не може да намери изчезналите ценности. От последвалите обири на различни места в Европа стана ясно, че френският случай може да е подействал мотивиращо и на други престъпни групи и да ги е насочил към музеите, пише The Wall Street Journal.

Има множество теории защо зачестяват кражбите на произведения на изкуството – от повишените цени на златото до напълно погрешното убеждение, че на черния пазар тези ценности струват повече. И директори на музеи, и шефове на охранителни фирми обаче са категорични – обирът на Лувъра създаде опасен прецедент.

„Този случай показа, че никой не е застрахован“, казва Крис Маринело, изпълнителен директор и основател на Art Recovery International – базирана в Лондон компания, която издирва откраднати произведения на изкуството.

Крадци задигнаха картини за 9 млн. евро от музея на Реноар във Франция

След обира в Лувъра бе създадена нова длъжност – координатор по сигурността. Позицията бе заета от бившия полицай Оливие Гупил, известен с успешната модернизация на звеното за организация на градския транспорт в Париж. Той изгради център за сигурност в музея, сложи повече устройства за контрол на потока от посетители и спря движението на автмобили около външния периметър. На прозорците в разположената на горния етаж галерия „Аполон“ – мястото, през което са проникнали крадците, вече са монтирани решетки. Очаква се целият музей да бъде оборудван и с видеонаблюдение. Но в крайна сметка музеите не са крепости, както казват от „Лувър“. А и те са задължени да намерят баланс между опазването на колекцията си и излагането ѝ пред посетителите, които всеки ден са по около 30 хил. души.

Заподозрените за обира в Лувъра твърдят, че са били наети от трето лице

Злато, бронз, скъпоценни камъни вече са новата цел на крадците, разкри историята в „Лувър“-а. Тази разлика си струва да се отбележи, защото в миналото се смяташе, че ценни са произведенията на изкуството. „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи например е крадена през 1911 г. и е открита две години по-късно.

При десет от музейните обири през миналата година обаче се вижда друго – взимат се предмети, които могат да бъдат разглобени и (евентуално) претопени. Има слухове, че бижутери навсякъде от Антверпен до Тел Авив са готови срещу съответното заплащане да нарежат големи скъпоценни камъни и така да затруднят намирането им.

Няколко дни преди „удара“ в Лувъра неизвестни влязоха във френския музей за съвременно изкуство „К. Каруцос“ и отмъкнаха оттам 150-килограмова бронзова корица за книга, украсена със злато и скъпоценни камъни, създадена от Салвадор Дали. Собственикът на музея Кристиян Каруцо заяви, че случилото се е истинска трагедия. Камерите бяха уловили само няколко неясни силуета. От корицата няма и следа.

От друга страна, трябва да се признае, че полицията обикновено се справя по-добре с издирването на откраднати картини. През изминалата година два музея – във Франция и в Италия са подавали сигнали за лиспващи общо седем платна. Всичките са намерени и върнати. При картините обаче ситуацията е по-различна. Първо, те са по-лесни за идентифициране и, второ, запазват стойността си само в цялост, т.е. никой не би искал да ги нареже например.

Директорът на Лувъра подава оставка 4 месеца след обира, разтърсил Франция

Любопитна подробност е и че крадците стават все по-бързи. При случая в Италия са им трябвали едва три минути. За сравнение – когато през 1990 г. двама мъже, дегизирани като полицаи, влизат в бостънския музей „Изабела Стюърт Гарднър“ са им нужни цели 81 минути, за да вземат картини на Рембранд и Вермеер.

По правило крадците нахлуват, грабват какво могат и изчезват по най-бързия начин, казва Джеф Кели, бивш служител на ФБР, който в момента работи в Argus, специализирана фирма, която осигурява охраната на музеи. Неговият опит сочи, че „истинското преследване“ започва едва след като крадците са избягали.

Големи градове като Париж, Амстердам и Виена са оборудвани с камери, което доста помага. Миналата година камерите пред библиотека в Сау Пауло заснеха двама крадци да носят осем графики на Анри Матис. Малко след това извършителите са заловени, а картините – върнати.

Дигиталните оръжия също са част от арсенала на крадците. През юли Музеят по естествена история в Париж е бе обект на кибератака – системите за видеонаблюдение и алармите са бяха извадени от строя. Но за проблема се разбра чак два месеца по-късно, когато крадци успяха да срежат врата на авариен изход и отмъкнаха 6 килограма злато за над 2 млн. долара. Сред откраднатото имаше и екземпляри от първия ценен метал, открит в Калифорния по време на Златната треска.

„Обир по тоскански“: Крадци отмъкнаха вино за 5 млн. евро от Antinori

Киберсигурността се оказва проблем и в Лувъра, където след кражбата откриват, че паролата за достъп до системата за видеонаблюдение е просто „Louvre”. Казват, че незабавно са я сменили, но е показателно колко внимание е обръщано на такива детайли.

Крадците вече използват и AI инструменти за набелязване на цели – например в кой музей има най-много злато или къде се влиза най-лесно, казва Маринело. Това допълва той, би следвало да „смрази кръвта“ на всеки директор. Маринело казва, че наскоро поискал от един AI модел да му изготви план за кражба от музей. И макар че изкуственият интелект отказал да даде детайли, все пак му посочил откъде може да си набави въжета, чукове и други необходими инструменти.

От друга страна редица музеи също използват AI, най-вече за осъвременяване на системите за охрана и видеонаблюдение. Така могат чрез софтуер да следят поведението на посетителите и да открият евентуални рискове. Онези, които вече са били окрадени, са принудени да затварят експозиции или да ограничават броя на посетителите. Лувърът например отвори отново галерия „Аполон“, но без скъпоценните бижута, които бяха изложени преди това.

Произведения на Матис и Портинари откраднати при дързък обир в Сао Пауло

Археологическият музей в испанския град Вилена затвори врати на 27 август след като крадци разбиха страничен прозорец и отмъкнаха десетки златни, сребърни и кехлибарени предмети от бронзовата епоха – сред които гривни, купи, съдове и три корони. Всичко бе свършено само за три минути.

В същия ден, но във Виена от Музея за приложни изкуства бе откраднато колие с украса от 673 от диаманти, изработено през 1939 г. от френското бижутерско ателие Van Cleef & Arpels. Тамошният музей обаче предприе дързък ход и отвори врати още на следващия ден. Така изложбата не се провали и бе отчетена посещаемост от 70 хил. души.

През юли се случи и друга кражба – от музея „Лалик“ на големия френски бижутер Рене Лалик бяха отмъкнати множество бижута след като шест витрини бяха разбити с чукове. Сега музеят се подготвя да отвори отново, но с ограничения – оригинални екземпляри на Лалик няма да бъдат излагани.

В Лувъра пък все още се обсъжда кога ще могат да изложат пред публика единствения останал след обира предмет от колекцията – короната на императрица Йожени, съпругата на Наполеон III. Ценният предмет е бил изпуснат по време на бягството и повреден – сега лиспват един от осемте златни орела, 10 от 1354 диаманта, но пък са запазени всички 56 изумруда.

„Короната ще бъде изложена отново, но след като намерим сигурно място. Засега не са налице всички необходими условия“, казват от музея.