Напрежението пред Конституционния съд на Полша рязко ескалира в петък вечерта, когато специализирани полицейски части се изправиха срещу протестиращи след отстраняването на председателя на съда. Това е поредният епизод от продължаващото вече десетилетие противопоставяне за легитимността на институцията.

До сблъсъците се стигна след спорно решение на група съдии, избрани от сегашното управляващо мнозинство, да отстранят председателя Богдан Швенчковски и неговия заместник Бартоломей Сохански на фона на разногласията за законността на състава на съда.

Решението предизвика гневна реакция от дясната опозиционна партия „Право и справедливост“ (PiS). Лидерът ѝ Ярослав Качински осъди случилото се, определяйки го като „посегателство“ срещу съда.

В миналото Конституционният съд многократно е постановявал решения, с които дава предимство на полското законодателство пред правото на ЕС. Европейският съюз от своя страна обвиняваше институцията в прекалена близост до националистическата власт, управлявала страната по онова време.

Президентът Карол Навроцки, подкрепян от PiS консерватор и близък съюзник на Доналд Тръмп, прекъсна пътуването си за държавно посещение в Сенегал и нареди самолетът му да се върне във Варшава, за да се намеси в кризата.

Стотици протестиращи, сред които и опозиционни депутати, се събраха пред сградата в подкрепа на отстранените съдии. Полицията съобщи, че е задържала трима души, след като част от демонстрантите преминали през оградата на съда, а други започнали да хвърлят предмети по служителите на реда.

Малко преди 1 часа след полунощ в събота Навроцки пристигна пред Конституционния съд и премина през полицейския кордон. На един от видеозаписите се вижда как президентът влиза във физическо спречкване с охраната и други съдии, докато се опитва да си проправи път към сградата. Към 4 часа сутринта местно време той все още се намираше вътре, предава The Guardian.

На друг видеозапис, публикуван в интернет, Навроцки заявява, че назначените от правителството лица „не са съдии в Конституционния съд“.

В изявление, прочетено от негово име пред сградата в 5 часа сутринта, президентът осъди „нарушаването на конституционния ред в Полша“, като заяви, че „конституционен орган е бил завзет със сила“. Той призова силите за сигурност да напуснат сградата.

Последният сблъсък вероятно ще задълбочи политическото разделение в страната преди парламентарните избори догодина. Проучванията показват, че популистката десница има шанс да се върне на власт, което създава предпоставки за още по-остро политическо противопоставяне.

Конституционният съд е в центъра на спорове още от 2015 г., когато отиващото си центристко правителство и идващата на власт десница предприеха последователни и юридически спорни действия, за да назначат свои представители в институцията.

Конфликтът около назначенията парализира работата на съда. Последваха и нови опити за отслабване на институцията по време на осемгодишното управление на PiS, белязано от отстъпление от либералнодемократичните принципи и многобройни конфликти с ЕС за върховенството на закона.

След завръщането си на власт през 2023 г. премиерът Доналд Туск многократно обеща да отмени спорните съдебни реформи и да възстанови отношенията с Брюксел. Правителството му същевременно отказва да признае легитимността на Конституционния съд в сегашния му състав.

Усилията на Туск обаче срещат съпротивата на президенти, близки до опозицията, които използват правото си на вето и широкото тълкуване на президентските правомощия, за да блокират реформите.

Тази година спорът се задълбочи още повече, след като Навроцки, който изненадващо спечели президентските избори срещу кандидата на Туск през 2025 г., отказа да приеме клетвата на петима съдии, избрани от сегашния парламент. Това допълнително усложни правната ситуация.

По-рано този месец Венецианската комисия, консултативният орган на Съвета на Европа по въпросите на конституционното право и върховенството на закона, заяви, че отказът на президента не бива да възпрепятства съдиите да встъпят в длъжност.

В петък вечерта група съдии, избрани от настоящото парламентарно мнозинство, предприеха действия за отстраняването на Швенчковски, бивш министър по време на управлението на PiS, и за поемане на процедурния контрол върху съда.

Анна Корвин-Пьотровска, една от петимата съдии, които Навроцки отказа да признае, обяви, че е поела ръководството на институцията. Като основание тя посочи най-дългия си стаж в съдебната система.

Правните експерти са дълбоко разделени по въпроса дали отстраняването на председателя е законно.

Марцин Матчак, известен юрист и открит критик на PiS, заяви, че „никога не е предполагал, че ще му се наложи да защитава“ Швенчковски, но според него правното основание за отстраняването му „изобщо не съществува“.

Отделно от това министърът на правосъдието Валдемар Журек съобщи, че е поискал снемането на имунитета на Швенчковски и неговия заместник Сохански, за да могат да бъдат съдени по обвинения във възпрепятстване на работата на съда.

Въпреки критиките Туск настоя, че „възстановяването на върховенството на закона е наш дълг“.

„След годините на беззаконие при управлението на PiS това е труден процес, понякога болезнен, и изисква решителни действия. Друг път няма“, заяви премиерът.

По-рано този месец той обеща, че „съдът ще започне да работи в съответствие с Конституцията, независимо дали това се харесва на някого“.

Полският външен министър Радослав Шикорски заяви пред журналисти в кулоарите на среща на Г-20 в Атланта, че „Конституционният съд беше политизиран по време на предишното управление“.

„Целта на случващото се е да се даде възможност на мнозинството от надлежно избраните съдии отново да осигурят функционирането на институцията“, обясни той.

Лидери на опозицията и официалният профил на Конституционния съд в социалните мрежи обвиниха правителството, че извършва съдебен „държавен преврат“. Няколко представители на европейската крайна десница, сред които британските политици Найджъл Фараж и Лиз Тръс, както и нидерландецът Герт Вилдерс, също осъдиха действията.

Американският посланик в Полша Том Роуз написа в социалната мрежа X:

„Събитията, които се развиват тази нощ, са изключително сериозни.“

„Двете страни представят коренно различни версии за случилото се и причините за него“, продължи той.

„Каквото и да установят фактите в крайна сметка, събирането на хиляди хора пред Конституционния съд прави и без това опасната ситуация още по-взривоопасна. Последното, от което Полша има нужда, е конфронтация, която да прерасне в нещо далеч по-страшно.“