Няма риск за нито едно населено място след обилните валежи във Врачанско, коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Денят започва“. Рогозен 1 и Бързина са язовирите с най-сериозен проблем заради ненавременно източване, голямо количество вода и обилните валежи. Те се източват контролирано, като днес ще бъдат осигурени допълнителни помпи и водолази, които да обследват стената.

В Мизия ситуацията е добре организирана, а корито на реката е почистено, като извън територията на Мизия ще бъде оказана подкрепа за почистване на коритото.

С промените в закона за водите Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е органът, който следи всички 3200 язовира. Проверени от началото на годината са над 1500. За проверените вчера язовири е имало предписание за почти пълното им източване до средата на април.

Стратегическите водоеми за питейни нужди, стопанисвани от ВиК дружествата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са в добро състояние. Проблем са микроязовирите в страната, които често са използвани за рибарници и не се източват навреме.

2016 г. ще е годината на Северозападна и Северна България, като почти 100 млн. лева ще бъдат инвестирани в пътища в тези области, посочи регионалният министър.

Ще бъдат вложени средства в направлението Враца – Видин, където най-критична точка е пътят през Димово. От четири години Димово е разкопан, заради недовършения от общината проект за воден цикъл на града, което е причина за лошото състояние на главния път, както и второкласните и третокласните пътища, които не са предвидени да поемат големия поток тежкотоварни автомобили.

Министър Павлова обобщи, че ще бъдат ремонтирани 60 км от направлението Враца – Видин – участъкът Видин – Димово, включително ВиК участъка, който ще бъде финансиран от министерството. Така ще може да се изведе транзитният трафика от малките пътища.

Финансирани ще бъдат още участъкът към Белоградчишките скали, Враца – Криводол и други участъци. Допълнително със сключените вчера договори по Оперативна програма „Региони в растеж“ ще бъде ремонтиран Петрохан и пътят до Леденика.

Ще бъдат ремонтирани още Плевен – Ловеч, Габрово – Севлиево, пътища във Велико Търново, Разград, където има сериозни проблеми с пътната мрежа.

Инвестиции ще бъдат направени в Исперих, Разград – Попово, като важни направления са също Добрич – Варна, Стара Загора – Раднево, участъкът през Кресненското дефиле, както и пътят Русе – Бяла. 24 млн. лв. ще бъдат вложени в пътя Пловдив – Асеновград.

Днес започва ремонт на моста на Елешница на АМ „Хемус“, в края на месеца предстои да започне ремонт на тунелите Витиня и Ечемишка, които не са ремонтирани от около 35-40 години. За тази година в плановете за ремонт е и моста над р. Стряма на АМ „Хемус“.

Регионалният министър припомни, че първата 10-километрова отсечка от Ябланица до Боаза вече е препроектирана, като проектната скорост е намалена, а търгът за избор на изпълнител за нея предстои да бъде обявен до юни месец, след приключване на обжалванията.

Работи се по останалите участъци от АМ „Хемус“, които са общо 250 км, като е необходимо препроектиране на участъка от Боаза до разклона Плевен – Ловеч. При финансов ресурс и добра мобилизация оставащите 250 км от АМ „Хемус“ могат да бъдат направени за около 5 години, като трябва да се имат предвид процедурите по отчуждаване.

Търси се най-доброто проектно решение, за да за да не се изграждат скъпите тунели и съоръжения, което ще спести около 150 мнл. лв. от необходимите средства. За програмния период 2014 – 2020 европейският ресурс, с който България разполага е 670 млн. лв., които едва ще стигнат за довършване на АМ „Струма“

Министър Павлова още веднъж припомни, че няма достатъчно средства, за да се изгради голям тунел в Кресненското дефиле и че е осигурено безвъзмездно европейско финансиране около 350 – 400 млн. лв. За участъците от Благоевград до Крупник и Кресна – Сандански има избран изпълнител. Очаква се най-късно август да стартира строителството. За 20-те км през Кресненското дефиле се търси максимално използване на съществуващото трасе при опазване на околната среда, като вариантът с 7 тунела и 11 съоръжения е добър и от гледна точка на финансов ресурс, подчерта тя.

Разходите за отстраняване на дефекти, при наличие на такива, са за сметка на изпълнителя, напомни министър Павлова.

По Оперативна програма „Региони в растеж“ са осигурени 3 млрд. лв, като 1.5 млрд. се предоставят целево на 39-те големи и средноголеми града, така че общините могат да определят сами проектите, в които да инвестират. Голяма част от общините са готови с проектите си, като инвестиционните им програми са одобрени, стана ясна още от думите й.

370 млн. ще бъдат инвестирани чрез бизнеса. Ще бъдат създадени фондове за градско развитие – за София, за Северна България, за Южна България и отделен фонд за развитие на туристическата инфраструктура и един гаранционен фонд за подкрепа на проектите към всички фондове. Бизнесът ще може да кандидатства за нисколихвено кредитиране, платено през програмата.

Ще могат да бъдат финансирани тържища, паркинги, пазари, завод за авточасти, спортни съоръжения, както и аквапарк. Важно е инвестираният стартов капитал да може да бъде удвоен или утроен, подчерта Павлова.