България е на финала по пътя към еврото. Какви са стъпките пред бизнеса
Американската търговска камара в България организира форум за еврото
Политическа воля, работещ парламент и финализиране на нормативни правила от законодателството са трите основни цели, от които зависи членството на България в еврозоната. Около тази позиция се обединиха представители на служебния кабинет, банковия сектор и бизнеса, които присъстваха на конференция на тема „България в Еврозоната: Какво следва за бизнеса“.
Форумът беше организиран от Американската търговска камара в България, която се включва в обществената дискусия за възможностите за стабилност и растеж на България по пътя ѝ към пълноценна интеграция в Европейския съюз.
Присъединяването към еврозоната е един от двата основни стълба, заедно с влизането в Шенгенското пространство, които ще завършат мястото на страната в този значим икономически и политически съюз, подчертават от организацията.
Въвеждането на единната европейска валута е естествен процес от европейската интеграция на България и начин да се позиционира като активен член в европейската общност, като участва пълноценно в дневния ред на Европа, обясниха от Камарата.
Какво ще спечелим от еврозоната
България се нуждае повече от всякога от свежи инвестиции и подкрепа на съществуващия бизнес. Забавянето на влизането в еврозоната от една страна е пречка външните инвеститори да се чувстват по-комфортно в текущата бизнес среда, която трябва да се подобри, а от друга, води до обезценяване на българските компании, тъй като твърде дълго време стоим в т.нар. чакалня, допълват от организацията.
Присъединяването към еврозоната е безпрецедентна стъпка за гражданите, бизнеса за цялото общество, категоричен е зам.-служебният министър на финансите Методи Методиев.
За гражданите, това ще е по-пасивен процес, допълни той.
Банковите сметки ще са превалутират автоматично, а цените ще са едновременно в лева и евро за известен период от време. За да изглежда това автоматично, политиците ще разчитат бизнесът да си партнира с държавата.
По тази причина, в процеса на изготвяне на проекта на Закона за въвеждане на еврото са включени инструкции за бизнеса и синхронизация с всички министерства. Създадени са работни групи, които са дали своите становища и предложения, обясни Методиев.
Бизнесът трябва да се подготви най-вече за обозначаване на цените в лева и в евро. Един важен детайл – курсът на лева към еврото няма да се променя и остава 1.95583 лева за едно евро, подчерта заместник-министърът на финансите.
Един месец след въвеждане на еврото, левът ще излезе от обращение.
Годишните финансови отчети, всички счетоводни процеси и данъци ще се изчисляват и ще се възстановяват в евро. Разходите за изчисляване на цените ще са за сметка на бизнеса и няма да се компенсират с публични средства, но държавата ще направи всичко възможно те да са минимални, обясни Методиев.
Събирането на вноски, глоби и други публични задължения също ще е евро, допълни той.
Държавата ще положи максимални усилия, за да подготви нормативната база, като позитивният подход на всеки участник е от изключително значение, заяви Методиев.
Зам.-министърът цитира данни от социологическо проучване, според което 2/3 от бизнеса твърдо подкрепя влизането в еврозоната и очакванията са за позитивни резултати.
Ще се стимулират инвестициите, ще се стигне до по-голяма институционална конвергенция спрямо основните страни в ЕС и ще се катализират редица реформи в страната, заяви зам.-министърът на финансите.
Имаме няколко законодателни инициативи, които трябва да бъдат реализирани и приети от парламента, но не стигна времето и може би политическата далновидност на някои депутати, допълни той.
Относно критерият за инфлация, който към момента не се изпълнява като основен елемент от процеса на нашето присъединяване, зам.-министърът заяви, че се надява през следващите месеци инфлацията да започне осезаемо да спада.
Служебното правителство продължава работа по подготовката за присъединяване с ускорени темпове, от там нататък решенията са на законодателите. Моята надежда е те да демонстрират последователност и да прекратят политическото си говорене, допълни Методиев.
Той посочи, че пред бюджетната политика има предизвикателства, е едно от тях е, че в средносрочен план се формират рискове за дефицит над 3%.
Затова се нуждаем от благоразумна и консервативна фискална политика, съобразена с икономическия цикъл, в противен случай се създават рискове за цялата фискална стабилност на държавата и неизпълнение на Маастрихските критерии, обясни зам.-министърът на финансите.
Той цитира данните от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и една от препоръките в него, която е фискалната политика да бъде затегната и върната към по-консервативни нива на дефицити.
Какви са най-важните задачи
Във форума участие взе и управителят на БНБ Димитър Радев, според когото бизнесът става се по-активен към присъединяването в еврозоната и това е положителна тенденция.
България все още не се намира в лоша позиция. Голяма и важна част от пътя вече е изминат чрез присъединяването на страната ни към Европейския банков съюз и на българския лев към Европейския валутен механизъм, заяви Радев.
Според него има три основни въпроса, на които трябва да се отговори по пътя ни към еврозоната:
Тази позиция е уникална, тъй като България е единствената страна в ЕС, която е член на Европейския банков съюз, но не е на еврозоната и е една от двете страни наред с Дания, чиято валута е част от европейския валутен механизъм, обясни Радев.
Според управителя на БНБ, сме изправени пред няколко основни групи задачи.
Номиналните критерии за конвергенция са първата и най-важна задача. Към момента България изпълнява критериите, свързани с публичните финанси, дългосрочните лихвени проценти, валутната стабилност. Единственият критерий, които не изпълняваме, е за инфлацията, за което има както външни, така и вътрешни фактори.
Според управителя на БНБ, имаме напредък и по втората задача – мерки в небанковия финансов сектор, мерки срещу изпирането на пари, рамката по несъстоятелност, управлението на държавните предприятия.
Третата група задачи включват законодателната програма, която трябва да осигури законодателната рамка за работа на институциите и бизнеса в условията на еврозоната.
Радев отчете, че в края на миналата година има няколко приети законодателни акта, но това, което предстои е много повече, и то е свързано не толкова готовността с проекти на законодателни актове, а с процедурата на разглеждане и приемането им от парламента.
Той обясни още, че БНБ е финализирала проектозакон за еврото, като предстои той да бъде приет и представен на 13 април на заседание на УС , след което ще бъде представен на министерството на финансите и придвижен към Народното събрание. Става въпрос за това да имаме работещ парламент и политическа воля, подчерта управителят на БНБ.
Относно задачите за техническа подготовка и логистика, Радев посочи, че върху БНБ и търговските банки пада не малка част от тежестта на изпълнението им.
БНБ вече разполага с пълния набор от документи и се подготвя за първите тестове за монети в евро.
Изпълнява се програмата за развитие и осъвременяване на системата от касови центрове. Адаптирането на платежните системи също протича по план и в тясно сътрудничество с ЕЦБ. Сравнително гладко протича и подготовката на търговските банки, създадени са функционални звена за планиране и координация по всички дейности, свързани с еврозоната.
Тя е важен фактор за достигане на посланията и отговорите на конкретните въпроси в процеса на присъединяване.
Много сериозно беше забавена комуникационната кампания не поради липса на готовност, а поради особеностите на политическия процес у нас през последните 2 години, смята Радев.
Не виждам причина формалният старт на кампанията да не стане до края на месеца, категоричен е той.
Според него, България е изпълнила най-важните условия процесът по присъединяване към еврозоната да завърши успешно. Ние не сме в началото на пътя, а на финалната права, каза той. Според него, отговорът за успешно завършване на процеса се съдържа в една дума: "консолидация", но с три важни измерения – политическо, институционално и фискално.
Политическото измерение означава работещ парламент, редовно правителство с ясно дефинирани и последователно изпълнявани приоритети, като присъединяването към еврозоната трябва да бъде един от тях.
Институционална консолидация означава реформи, но не самоцелни, които да преодолеят съществуващите институционални дефицити в страната и да постигнат институционална конвергенция.
Фискална консолидация означава възстановяване на практиките на дисциплиниран бюджет. Това е важно в средносрочен и дългосрочен план, не само за еврозоната, но е свързано и със структурни реформи. Един дисциплиниран, редовен бюджет засяга сфери като инвестиции, пазар на труда, социално подпомагане, здравеопазване, енергийна сигурност, обясни Радев.
Какво показва опитът на другите
На форума присъстваха и представители на Американската търговска камара в Хърватия и Гърция, които споделиха какъв е опитът на техните държави след присъединяването им към еврозоната.
Оправдаха се очакванията на нашата икономика за позитивно развитие, повишаване нивата на продуктивност и интерес от чуждестранни инвеститори, за които приемането на еврото беше важен сигнал, заяви Андрея Желюшич – изпълнителен директор на Американската търговска камара в Хърватия.
Като един от най-позитивните ефекти след приемането на еврото тя посочи намаляването на разходите за транзакция, които значително са улеснили бизнеса и са увеличили печалбите му.
Хърватия обаче е въвела и строг мониторинг в търговския сектор от миналия септември, за да бъде избегнато спекулирането с цените в периода на съвместното функциониране на националната и европейската валута. По този начин е постигнато минимализиране на рисковете, посочи Желюшич.
Тя отбеляза, че подготовката на всички нива – политическо, икономическо и законодателно е била от изключителна важност за плавния преход към еврото. Постигнато е пълно съгласуване с европейската финансова рамка и прилагане на правните инструменти на хърватските пазари.
Процесът на адаптация има своите сложности, като особено важно е да се следят ценовите нива в първата седмица от въвеждането на единната валута, което за Хърватия е била първата седмица през януари 2023 г.
Нашият опит е един много добър пример за вас, каза в заключение Желюшич.
Нашият опит показва, че едно от най-големите предимства в присъединяването към еврозоната е повишаването на възможностите за иинвестиции в дългосрочен план, обясни Елиас Спиртуниас, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Гърция.
Той също подчерта същественото значение на това националното законодателство да се съгласува с нормативните изисквания и законова рамка на Европейската централна банка.
Какво се случи с Гърция?
Постигнахме трайно икономическо и финансово стабилизиране, подчерта Спиртуниас.
Адаптирането на еврото овладя кризисните нива в страната. Подобрихме по ефективен начин фискалната си политика. Кредитният рейтинг се повиши, допълни той.
С присъединяването си в еврозоната, България ще стане част от общия валутен пазар в ЕС, с което ще осъществява много по-лесно търговията с чуждестранните си партньори, категоричен е гръцкият представител на Американската търговска камара.